Определение № 2462 от 02.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2462 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20241100901421 по описа за 2024 година

Предявени са от „Розенфелд и Ко“ АД (н.), представлявано от временния синдик Р.А., срещу „Виваком България“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на „Булсатком“ ЕООД, заличено в ТРРЮЛНЦ с вписване с рег.

№ 20240710094829, главен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожността, както и евентуален иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на недопустимостта на извършените вписвания по партидите на „Виваком България“ ЕАД (вписване с рег. № 20240710094829) и на „Булсатком“ ЕООД (вписване с рег. № 20240710094829) по подадените заявления В21 (с рег. № 20240624121834) за вписване на преобразуване на „Булсатком“ ЕООД чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД по реда на чл. 263т, ал. 2 ТЗ.

Ищецът „Розенфелд и Ко“ АД (н.) обосновава пасивната легитимация на ответника „Виваком България“ ЕАД по предявените искове с твърдението, че дружеството се явява правоприемник на влялото се в него по реда на чл. 263т, ал. 2 ТЗ и прекратено без ликвидация дружество „Булсатком“ ЕООД, по чиято партида в ТРРЮЛНЦ е извършено вписване с рег. № 20240710094829.

Поддържа, че преобразувалото се дружество „Булсатком“ ЕООД е ответник в производство по обявяване в несъстоятелност (предмет на т. д. № 1334/21 г. по описа на СГС, ТО, VI – 8 състав), което е висящо пред САС (т. д.

№ 838/22 г. на 15 състав). При извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидите на „Булсатком“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД ищецът установил, че на 24.06.2024 г. „Булсатком“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД подали заявление 1

В21 (рег. № 20240624121834) за вписване на преобразуване на „Булсатком“ ЕООД чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД по реда на чл. 263т ТЗ.

Сочи, че на 08.07.2024 г. в 9,00 ч. ищецът е подал молба за допускане на привременни обезпечителни мерки в производството по в. т. д. № 838/22 г. на САС чрез спиране на регистърното производство на основание чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, вр. чл. 19, ал. 6, изр. 1, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

С определение № 450/09.07.2024 г. по в. т. д. № 838/22 г. на САС, 15 състав, било постановено спиране на регистърното производство по заявление В21 с рег. № 20240624121834 до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 1334/21 г. по описа на СГС, ТО, VI – 8 състав, съответно на в. т. д. № 838/22 г. на САС. Твърди, че по партидата на „Булсатком“ ЕАД в Търговския регистър било извършено вписване с рег. № 20240710094719 на 10.07.2024 г. в 9 ч. 47 мин. и 19 сек. на Определението на САС за спиране на регистърното производството, докато вписването на преобразуването на „Булсатком“ ЕООД чрез вливането му във „Виваком България“ ЕАД е извършено 1 мин. и 10 секунди след вписване на определението за спиране на регистърното производство, което го прави нищожно по см. на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. При условията на евентуалност поддържа, че процесните вписвания са недопустими, тъй като Определението на САС за спиране на регистърното производство представлява правна пречка за постановяване на регистърен акт от страна на Агенция за вписванията и в частност – за извършване на процесните вписвания.

С молба – уточнение от 17.09.2024 г. ищецът е обосновал правния си интерес от предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с твърдения, че се явява необезпечен кредитор на „Булсатком“ ЕООД за изискуеми и ликдивни вземания за сумата в размер на 1 262 437,71 лв. – главница и 451 239,07 лв. – законна лихва за периода от 08.09.2021 г. до 17.09.2021 г., както и за вземания за обезщетения за вреди, причинени от неправомерно предсрочно прекратяване на общо пет договора за разпространение на собствени на ищеца телевизионни програми до абонатите на „Булсатком“, за които са издадени 5 бр. фактури на обща стойност от 3 664 333,35 лв. Посочил е, че води дело за обявяване в несъстоятелност на „Булсатком“ ЕООД, предмет на т. д. № 1334/21 г., съответно на в. т. д. № 838/22 г. на САС, което е висящо. В тази връзка твърди, че при отмяна на вписването на преобразуването на 2

„Булсатком“ ЕООД чрез вливането му във „Виваком България“ ЕАД ще се възстанови правосубектността на „Булсатком“ ЕООД в качеството му на ответна страна в производството по обявяването му в несъстоятелност. А ако се стигне до отмяна на обжалваното въззивно решение от ВКС, то няма да е налице правен субект, срещу който да бъде открито производство по несъстоятелност. Поддържа, че правният интерес на ищеца е свързан именно от откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Булсатком“ ЕООД, тъй като единствено при него ще бъдат приложими специалните разпоредби на ТЗ, уреждащи попълването на масата на несъстоятелност. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено нищожността, а при условията на евентуалност - недопустимостта на извършените вписвания по партидите на „Виваком България“ ЕАД (вписване с рег. № 20240710094829) и на „Булсатком“ ЕООД (вписване с рег. № 20240710094829) по подадените заявления В21 (с рег. № 20240624121834) за вписване на преобразуване на „Булсатком“ ЕООД чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД по реда на чл.

263т, ал. 2 ТЗ.

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и материалите по делото, намира следното:

С установителния иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ се цели установяване със сила на пресъдено нещо на порок в регистърното производство (нищожност или недопустимост на вписването), както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването (чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ ) и възстановяване на юридическото и фактическото положение отпреди извършването му, което обаче по силата на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ има действие за в бъдеще.

Допустимостта на исковата защита по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е обусловена от наличието на следните предпоставки – предявяването му от активно легитимирана страна и наличието на правен интерес от търсената защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Съгласно константната съдебна практика преценката за наличие на 3 правен интерес е винаги конкретна и се обуславя от засегнати реални права на ищеца, както и от факта дали при целеното изменение на съществуващото правно положение ще се постигне като последица защита на накърнените права на ищеца. В Решение № 234/23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., е разяснено, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл. 431, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (отм.), като овластява извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните (извършени при отсъствие на законовите предпоставки), вписвания. Съобразно трайно установената съдебна практика активно легитимирано да предяви установителните искове чл. 365, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Прието е, че „заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство лице, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца“.

Следователно абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на специалните установителни искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с тези искове защита, който интерес следва винаги да е конкретен.

В случая оспореното от ищеца вписване не накърнява твърдените субективни права на ищеца, а последиците, които ищецът твърди, че цели, не биха могли да се реализират чрез предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Видно от справка в ТРРЮЛНЦ „Булсатком“ ЕООД е заличен търговец от 10.07.2024 г., когато е вписано по партидата му в ТРРЮЛНЦ преобразуването му чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД.

С определение № 417/10.02.2025 г. по к. т. д. № 2518/24 г. на ВКС, TК, II 4 т. о., е отменено определение № 450/09.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 838/22 г. по описа на САС, ТО, 15 състав, с което на основание чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, вр. чл. 19, ал. 6, изр. 1, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ е спряно регистърното производство по заявление В21 с рег. № 20240624121834, подадено по партидите на „Булсатком“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д. № 1334/21 г. по описа на СГС, ТО, VI – 8 състав, съответно на в. т. д. № 838/22 г. на САС.

При извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че с влязло в сила на 04.02.2026 г. определение № 3094/04.11.2025 г. по т. д. № 2519/24 г. на ВКС, TК, II т. о., е прекратено съдебното производство по к. т. д. № 2519/24 г. на ВКС, II т. о., образувано по касационна жалба с вх. № 20278/29.07.2024 г. на „Розенфелд и Ко“ АД, срещу Решение № 476/16.07.2024 г. по в. т. д. № 838/22 г. по описа на САС, ТО, 15 състав, с което е потвърдено Решение № 888/18.07.2022 г. по т. д. № 1334/21 г. по описа на СГС, в частта, в която е отхвърлена предявената от „Розенфелд и Ко“ АД молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Булсатком“ ЕООД (заличено на 10.07.2024 г.) поради свръхзадълженост, а при условията на евентуалност поради неплатежоспособност.

В случая, интересите на кредиторите на длъжника по никакъв начин не са засегнати от преобразуването на длъжника чрез вливане в друго дружество, тъй като съгласно чл. 263и, ал. 2 ТЗ с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество. Съгласно чл. 263к ТЗ приемащото дружество се управлява отделно преминалото върху него имущество за срок от 6 месеца, а съгласно чл. 263к, ал. 2 ТЗ кредиторите имат право на предпочтително удовлетворяване по отношение на активите на влятото дружество, т. е. не се конкурират с други кредитори на приемащото дружество. По този начин дори длъжникът да е заличен и да не съществува вече като правен субект, правата на кредиторите са охранени в достатъчна степен.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на същите.

Воден от горното, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1421/24 г. по описа на СГС, ТО, VI – 20 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1 – седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6