Решение № 295 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511451 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена на „ТОПЛФИКАЦИЯ“ЕАД срещу решение № 20020678/11.03.2022г. по гр.д. № 65212/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 30 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо В. И. Т. и В. С. Т., че дължат солидарно заплащането на сума в общ размер 1786, 87 лв., от които:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 1541.05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 208,73 лв. – лихва за забава върху главницата от 1514,05 лв. за периода от 15.09.2017г. до 26.05.2020г.;

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 31,29 лв. - главница, представляваща цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.02.2017г. -30.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 5.80 лв. – лихва за забава върху главницата от 31,29 лв., за периода от 31.03.2017 г. до 26.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2020г. по ч. гр. д. № 21616/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинни енергия, доколкото от представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ответниците за процесния период са собственици на процесния топлоснабден имот и са материално 1 легитимирани да отговарят по предявените искове, които са доказани и по размер от писмените доказателства, експертните заключения.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и уважи исковете в пълния им предявен размер. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни В. И. Т. и В. С. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подават писмен отговор, в хода на устните състезания по делото, процесуалният им представител поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Не претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът изрично е оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От договор за доброволна делба от 13.11.1998г. се установява, че В. С.М. в 2 качеството си на ЕТ е станал изключителен собственик на следния недвижим имот: гараж № 5, находящ се партерния етаж на жилищна сграда в гр. София, ул. ******* в кв. Лозенец, целия гараж от 17,92 кв.м. С нотариален акт № 11 дело № 12/2000г. В. С.М. в качеството си на ЕТ е прехвърлил чрез договор за продажба собствеността върху същия гараж № 5 на ответника В. И. Т.. През 2002г. - В. С.М. в качеството си на ЕТ е подал до ищеца молба – л.26 от делото на СРС, с която уведомява топлофикационното дружество за прехвърляне на собствеността на процесния имот – гараж№5 и моли партидата за същия да бъде закрита на негово име. Не е спорно между страните, а и видно от съдържанието на нотариален акт № 132, дело № 2484/19.03.2007г., към 2000г., а и няма данни за промяна и след 2007г., ответникът В. С.М. е бил в граждански брак с ответника В. С. Т..

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираният нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост. Не са ангажирани доказателства, че ответниците са извършвали разпоредителни сделки с правото на собственост върху процесния имот, нито че са учредявали вещно право на ползване в полза на трето лице.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответниците се легитимират като носители на вещно право на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност и съставляващ абонатен № *******.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в 3 сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответниците не твърдят, нито се установява да са упражнили това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че между ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот и ищеца за исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145 ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач – протокол от 12.09.2002г. – л.13 от делото на СРС, договор между етажните собственици и третото лице помагач от 13.09.2022г. – л.16-17 от делото на СРС за възлагане извършване на услугата дялово разпределение, като договора е сключен са 5+1 година. т.е. до 2007г.

Именно упълномощените представители на етажните собственици са сключили договор с третото лице помагач за предоставяне на услугата „топлинно счетоводство”, съответно споразумителен протокол между ищеца и етажните собственици, че последните като потребители на ТЕ /топлинна енергия/ от ищеца като доставчик, остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ да се извършва от „Топлофикация-София” ЕАД на база предоставени данни от третото лице помагач. Посочено е в т.2, че евентуалните възражения по данни, определящи фактурираните количества на ТЕ се отправят към фирмата за дялово разпределение, а в т.3, че при прекратяване на споразумението, ТЕ се разпределя и остойностява от „Топлофикация-София” ЕАД по възприетия ред.

По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и третото лице помагач и за останалата част от процесния период, нито за периода след 2004г. и действително в действащите към 2008г., 2014г. и към настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за дялово разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано към настоящия момент по чл.139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по ЗЕ /отм./ и Наредба №2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока 4 на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия /чл.58 от Наредба №2 – отм. и чл.61 от Наредба № 16-334/07/ т.е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл.61 ал.3 от Наредба № 16-334/07г./съотв. чл.58 ал.5 вр. ал.3т.2 от Наредба №2отм./ т.е. във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна.