Решение № 4412 от 31.05.2016, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. С. 31.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9783 по описа за 2013 г. и за да се произнесе

, взе предвид следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове от М.Г.К. против А.С.Я. с правно основание чл.227, ал.1, б.“б“ и б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 6 от 21.09.1995 г.

В исковата молба се твърди, че с нотариален от 21.09.1995г. ищецът дарил на сестра си-ответницата по делото собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „**********, ведно с таванско помещение и зимнично помещение. Поддържа се, че до 24.11.2008 г. ищецът работел и живеел в Нова Зеландия, след което се върнал и се нанесъл да живее в процесния апартамент.

Твърди се, че на 19.12.2008 г. ответницата чрез пълномощника си в България, адвокат М., подава жалба до началника на 04 РПУ С., в която е набедила ищеца в извършване на престъпление по чл.323 НК. Образувана е пр.пр.№ 9579/2009 г. Твърди се, че по този начин ответницата извършила деяние по чл.286, ал.1 НК. Поддържа се, че тази преписка е прекратена. Твърди се, че след завръщането си в България ищецът изпаднал в трайно състояние и необходимост от издръжка, каквато поискал от ответницата с нотариална покана, редовно връчена на 12.03.2013 г. Поддържа се, че въпреки и втората нотариална покана със същото съдържание, ответницата не е дала нито издръжка на ищеца, нито отговор на двете покани.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението на апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „**********, ведно с таванско помещение и зимнично помещение, обективирано в нотариален акт № 6 от 21.09.1995 г. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор чрез процесуалния си представител адвокат Б.. Оспорва изцяло предявените искове с твърдението, че изложените в исковата молба твърдения, не отговарят на обективната истина. Поддържа се, че процесният апартамент бил дарен на ищеца, неин брат от родителите му, като преди заминаването му за Нова Зеландия, майката и бащата на ищеца, му дарили и втори апартамент в гр. С., ул. „********** с устна договорка, ищецът да прехвърли в собственост на ищцата малкия апартамент на ул.

„Криволак“, което било сторено с нотариалния акт от

21.09.1995 г. Твърди се, че ответницата никога не е предприемала действия, с които да набеди брат си пред орган на българските власти, че е извършил срещу ответницата престъпление. Твърди се, че след завръщането си в България ищецът има собствено жилище с голяма площ, не е семеен и живее сам, но въпреки това продължава да обитава имота на ответницата. Твърди се, че през цялото това време, той не е плащал никакъв наем, а ответницата заплаща всички разходи по имота-данъци, такси, битови разходи извършвани от ищеца-ток и вода, телефон, за което е предоставяла средства на майка си, на чието име се водят потребителските партиди. Поддържа се, че през периода на пребиваването на ищеца в България, лично или чрез близки на ответницата, последната му е предоставяла и парични суми. Ответницата твърди, че в периода преди нотариалната покана от м.ноември 2008 г. и до момента, осигурява на ищеца ежемесечна издръжка в рамките на осигуряване на дом, заплащане на битовите разходи, както и чрез предоставяне на парични суми. Извън това твърди, че по наследство ищецът е придобил десетки недвижими имоти в района на гр. Бяла и е извършил продажби на част от тях и по този начин е обезпечавал разходите си, без да се налага да работи.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Адвокат К. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. Подробни съображения са изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира направените по делото разноски.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че страните по делото са брат и сестра.

Не е спорно, че на 21.09.1995 г. ищецът дарил на ответницата апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „**********, ведно с таванско помещение и зимнично помещение, като сделката е обективирана в нотариален акт № 6, дело № 17090/95 г. на Нотариус при Районен съд-гр. С..

Не е спорно, че ищецът чрез две нотариални покани е отправил искане до ответницата да му предоставя ежемесечна издръжка от 1000 лв.

Съдът не обсъжда представените с исковата молба писмени доказателства, удостоверяващи водени прокурорски преписки по жалби на двете страни, тъй като същите са ирелевантни към фактите подлежащи на главно и пълно доказване в процеса.

По делото ищецът не представя влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 от ГПК, от които да се установи че ответницата е набедила ищеца в извършване на престъпление, поради което съдът приема, че такова набедяване няма.

Съдът е указал на ищеца с определението си от 09.02.2016 г., че това са единствените годни доказателствени средства, чрез които може да докаже факта на набедяване. Такива не са ангажирани.

От нотариален акт № 19, дело № 6563/1995 г. се установява, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. С., ул. „**********, 2 етаж.

Установява се, че след смъртта на Г.М. К., баща на ищеца и след отказ от наследството му от другия наследник по закон-А.А.К. - майка на страните по делото, единствен наследник на Г.М. е останал ищеца. По наследство от К. А. К. и след делба извършена на 25.06.2012 г. ищецът е придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, който имот е продал на 25.04.2013 г. за сумата от 1000 лв.

Между страните не е спорно, че потребителските партиди за процесния имот се водят на името на третото за спора лице-майка на страните по делото А.А.К., както и че разходите за имота се заплащат от нея със средства предоставени от ответницата. Последното се установява от представените, приети и неоспорени от ищеца извлечения от сметки с титуляр А.С.

Б.. Ищецът твърди обаче, че тези разходи не се заплащат заради него, а от майката му в качеството й на законен ползвател на имота на ул. „********** и за да избегнат неприятности като неплатени сметки, задлъжняване и др. /отговор на ищеца от 31.03.2014 г., съдържащ признание на факта, че сметките за имота се заплащат от неговата майка/.

Свидетелят

Г.К. Г. установява, че консумативите за процесния апартамент се заплащат от ответницата чрез нейната майка.

От представените по делото удостоверения за наследници № 54 от 09.03.2015 г. и № 55 от същата дата, се установява, че М. Г.К. и К. А. К. са баба и дядо на ищеца по бащина линия-Г.М. К., като след смъртта на последния и отказа от наследство на неговата съпруга, единствен наследник по закон се явява ищеца. Установява се, че на наследниците на К. А. К. и М. Г.К. с Решения №№ 11000 от 10.06.1999 г., 41 от 21.05.2005 г., 900 от 17.11.1998 г. е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти-ниви, лозя в землището на гр. Бяла.

Свидетелят

Н. Г. М. установява, че чрез ответницата и чрез майката на ищеца е получавал пари, които е давал на ищеца срещу разписка, когато е имал нужда от това. Това показание на свидетеля кореспондира с приетите по делото разписки от 03.02.2013 г. за сумата от 200 лв., 09.02.2013 г. за сумата от 550 лв., 29.03.2013 г. за сумата от 200 лв., 13.04.2013 г. за сумата от 250 лв. Получаването на тези суми не се оспорва от ищеца.

От служебна бележка изх. № Р-Ф-59/04.03.2015 г. на Агенция по заетостта се установява, че за периода от 06.04.2010 г. до 23.02.2015 г. ищецът е регистриран като безработен и търсещ работа.

От представените заложни билети, се установява, че ищецът многократно е сключвал договори за парични заеми в периода от 19.02.2014 г.-02.12.2014 г. за дребни суми между 20-120 лв., обезпечени чрез залог на движими вещи.

От приетите по делото писмени доказателства-амбулаторни листа за прегледи, извършени на ищеца, медицински направления се установява, че ищецът има здравословни проблеми-херния, астма, проблеми със зъбите, изискващи средства за лечение, включително и оперативно, както и средства за закупувана на лекарства за лечението.

От представената справка по лице за периода от 01.01.1992 г.-21.04.2015 г. за А.С. Б. се установява, че ответницата е собственик на идеални части от следните недвижими имоти: магазин в сграда № 1 в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. В.,

***, ет.1, от бистро на две нива в сграда № 1 в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. В., ул. „Ш.“ № **.

Собственик е и на таванско помещение № 7 с площ от 17,25 кв.м. и № 8 с площ от 18 кв.м., находящи се в гр. В., ***, в сграда № 1, на поземлен имот, място от 750 кв.м., м „Е.“, ул.*********, както и множество други недвижими имоти, описани в справката, находящи се в гр. В. и гр. Д..

Горното се подкрепя и от приетите по делото нотариални актове №№ 39, дело № 36/2011 г. на нотариус С.К., 138, дело № 127/2009 г. на нотариус С.К., 15, дело № 165/2009 г. на нотариус С. С., 33, дело № 248 от 2004 г., 84, дело № 15747/97 г., 33, дело № 11136/97 г., 196, дело № 7741/97 г., 100, дело № 1774/92 г., установяващи правото на собственост на ответницата върху множество недвижими имоти.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че средната пазарна наемна месечна цена за процесния имот е 389 лв.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.

Съдът не обсъжда представените други многобройни доказателства по делото като неотносими към спора и към фактите, подлежащи на главно и пълно доказване.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Първият предявен иск е с правно основание чл.227, б.”б” от ЗЗД. Този иск е неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

За да се отмени дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД е необходимо да се установи, че дареният е набедил дарителя в извършване на престъпление. Самото набедяване също е престъпление, което следва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 от ГПК.

Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което искът подлежи на отхвърляне. Гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарението, не е компетентен инцидентно да се произнася дали с действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението набедяване.

Вторият предявен иск е с правно основание чл.227, б.”в” от ЗЗД.

За да е основателен иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.

Дареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Отказът на дарения да даде издръжката е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.

Изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.