Определение № 1531 от 11.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531 гр. Бургас, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500856 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано по повод частна жалба на „Стройинвест – АБ“ – ООД – молител в производството по гр.д.№1561/24г. по описа на Районен съд Несебър и ответник в производството по гр.д.№6387/20г. по описа на Районен съд Бургас, против Определение №311/19.03.20259г. на Районен съд Несебър, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 262066/25.04.2024 г. по описа на БРС /депозирана по гр.д. № 6387/2020 г. по описа на БРС/, предоставена по компетентност на НРС с писмо вх. № 12170/23.12.2024 г. на съдия при БРС, поддържана и конкретизирана с молба вх. № 714/23.01.2025 г. и молба вх. № 2495/12.03.2025 г. на „СТРОЙИНВЕСТ – АБ“ ООД, ЕИК 102274702, чрез адв.

Галина Гарова от БАК, с правно основание чл. 97, ал. 1 от ЗЗД и е прекратено производството по гр.д. № 1561/2024 г. по описа на НРС, на основание чл. 130 от ГПК.

Жалбоподателят моли Бургаския окръжен съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи молбата.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че молителят „Стройинвест – АБ“ – ООД е ответник в производството по гр.д.№6387/20г. по описа на Районен съд Бургас, както и по гр.д.№528/21г. по описа на Районен съд Поморие. В тези производства са предявени за присъждане вземания на ищеца Етажна собственост на сграда с ид. №*** по КККР на гр. Несебър, за които е налице влязло в сила решение на ОСЕС от 17.02.2020 г., в общ размер 162791,92 лева.

Въпреки наличието на съдебен спор за присъждане на тези вземания, молителят – ответник заявява, че желае доброволно да заплати спорната сума, 1 за които е поискал, а съдът е задължил ищеца да посочи сметка, по която да бъде преведена сумата, на осн. чл.127, ал.4 ГПК, но ищецът не е оказал съдействие за това. Според молителя замолени от него банки отказват да разкрият за целта на изпълнението на паричното задължение нарочна сметка на ЕС, вкл. от „Първа инвестиционна банка“ АД. Моли за задължаване на банка „ПИБ“ АД – клон Бургас, офис Несебър, да приеме за пазене сумата от 162791,92 лева, представляваща изпълнение на задължение към кредитора собствениците в Етажна собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, отказващ неоснователно получаването му.

Молбата е изпратена от Районен съд Бургас на ЛРайонен съд Несебър за произнасяне по реда на чл.530 ГПК, вр. чл.97, ал.1 ЗЗД.

С тук обжалваното определение, съдът е приел, че за да е налице интерес за дадено лице да отправи искане по реда на чл. 530 от ГПК и на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се легитимира като длъжник с подлежащо на изпълнение задължение спрямо кредитор, който неоснователно отказва да приеме изпълнението му. Според съда, доколкото задължението за 162791,92 лева е спорно и е предмет на висящи съдебни производства, т.е. същото не е изискуемо и изпълняемо, поради което молителят не може да обоснове легитимация за търсеното съдебно съдействие, респ. да обоснове правен интерес в смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД. Намира молбата за преждевременно заведена, лишена към момента от правен интерес.

В допълнение съдът е изложил съображения, че уредбата на ЗЗД дава широка закрила на длъжника в случай на забава на кредитора, вкл. освобождаване от последиците на забавата за длъжника, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД. Според съда, ГПК, така и ЗСВ, предвиждат възможности за решаващите съдилища да дисциплинират страните по образуваните пред тях дела чрез налагане на глоби за неизпълнение на съдебни разпореждания.

Недобросъвестността на страна в съдопроизводството пък е основание и за обезвреда по смисъла на чл. 3 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения, с които се излага хронологията на правоотношенията между страните по делото. Според жалбоподателя, управителят на ЕС отказва да разкрие банкова сметка, позовавайки се на нормата на чл.97, ал.1 ЗЗД и желае да вмени това на ответника по реда на чл.97, ал.1 ЗЗД и Наредба №3 на БНБ. Според молителя, с приемане на ЗМИП, на банките са вменени задължения за идентификация на клиентите им и те отказват да разкриват сметки на трети лица, без пълномощно, в каквато насока са представени по делото отговори от банки. Така нормата на чл.97, ал.1 ЗЗД се блокира.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на съда въззивната инстанция споделя на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

В производството по чл.530 ГПК, вр. чл.97, ал.1 ГПК, съдът не е компетентен и не дължи разрешаване на материалноправните въпроси между страните – дължи ли ответника претендираните от ищеца суми. Тези въпроси подлежат на разрешаване в исково производство, каквото в случая е висящо и в което настоящият молител има качеството на ответник по иска. Доколкото 2 висящността на това производство предлага оспорване от страна на ответника на вземанията, които се претендират, въззивната инстанция намира, че нормата на чл.97, ал.1 ЗЗД е неприложима. Тя е предвидена за съдействие на длъжника при забава на кредитора, когато в извънсъдебните отношения длъжникът признава вземането си и иска да го изпълни доброволно, или след като вземането бъде съдебно установено, длъжникът желае да изпълни, но в двата случая кредиторът не оказва съдействие да получи изпълнение. Целта е длъжникът да се освободи от последиците на своята забава като изпълни, въпреки липсата на съдействие на кредитора.

В настоящия случай вземането на молителя – длъжник не е безспорно, т.к. за установяването (присъждането) му е налице висящо исково производство. Поради това не са налице предпоставките за разглеждане на молбата с правно основание чл.530 ГПК, вр. чл.97, ал.1 ЗЗД.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.278, вр. чл.538, ал.2 ГПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №311/19.03.20259г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1561/24г.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3