Определение № 94 от 11.08.2023, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Г.О., 11.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов като разгледа докладваното от Христо П. Попов Частно наказателно дело № 20234120200300 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 243, ал.5 НПК.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод жалба, депозирана от адвокат С. К. М. от ВТАК, действащ в качеството си на повереник на Г. Т. И. с ЕГН: **********. Жалбата е против постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.05.2023г. Със същото, прокурор при ВТРП, на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НК е прекратил наказателното производство по ДП № 287/2020г. по описа на РУ на МВР – С., преписка № ТОГ – 1728/2019 г. на РП – В.Т.. Основанието за прекратяването на наказателното производство, което прокурорът сочи в постановлението си, е липсата на категоричност на доказателствата, които да са в подкрепа на обвинението.

В жалбата се уточнява, че досъдебното производство е образувано за това, че в с. К., обл. В.Т. от Г. Т. И. е отнета с намерение да бъде присвоена движима вещ - кобила от владението му и без негово съгласие - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като неправилно, постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуални правила, при непълнота на доказателствата и необосновано.

Излага доводи в тази насока. Иска делото да се върне на прокуратурата за извършване на необходимите следствени действия с оглед изпълнение на дадените вече задължителни писмени указания, след което делото да се внесе с обвинителен акт в съда.

1

Съдът, след като обсъди основанията изложени в жалбата на Г. Т. И., в постановление на ВТРП от 19.05.2023г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 287/2020г. по описа на РУ на МВР - С., преписка № ТОГ - 1728/2019 г. на РП - В.Т. и от събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

НП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 287/2020г. по описа на РУ на МВР - С. (преписка № ТОГ - 1728/2019г. на РП - В.Т. е връчено на Г. Т. И. на 31.05.2023г. Жалбата на И. срещу НП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 287/2020г. по описа на РУ на МВР С. е депозирана в РП - В.Т. - ТО Г.О. на 05.06.2023г. От изложеното е видно, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване визиран в чл. 243, ал. 4 от НПК.

Същата е депозирана от страна, която има право на жалба. Съобразно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, Г. Т. И. се явява пострадал от извършено престъпление против собствеността - това по 194, ал. 1 от НК (кражба) извършено от Г.Л.А.. Обвинението спрямо А. е изменено с Постановление за привличане на обвиняем от 04.04.2023г., предявено на Г. А. на 19.04.2023г. С това постановление А. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.

По същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

ДП № 287/2020г. по описа на РУ на МВР – С. е образувано с постановление от 02.12.2020г. на РП – Г.О.. Образувано е за това, че на 13.07.2019г. в с. К., общ. С., била отнета чужда движима вещ – кобила, собственост на Г. Т. И. от владението му, без негово съгласие, с намерение да бъде противозаконно присвоена - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

На 16.07.2019г. Г. Т. И. е депозирал жалба в РУ - П.. В същата е уведомил органите на МВР, че на 13.07.2019 г. в с. К. му е била открадната кобила (лист 63).

В хода на разследването е установено, че на дата 13.07.2019г. Г. Т. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. „*** ” № 1 се намирал в с. К., общ. С. по повод посещение на провеждащ се всяка година панаир в това село. В своите показания И. е уточнил, че е посетил панаира в с.

К. с цел продажба на животни, негова собственост. По време на провеждането 2 на пазара при него отишли лицата Х. Т. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Д., общ. Б., обл.Р., ул. „*** ” № 56 и Г.Л.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Д., общ. Б., обл.Р., ул. „*** ”№31 , като същите започнали да разговарят с И. по повод продажба на неговата кобила. Г. И. им казал, че я продава за 1000 лева. Д. и А. питали дали ще я даде за 800 лева, но Г. не се съгласил. По време на разговора между А. и И., Х. Д. отвързал кобилата от каруцата на И. и я повел. След което бил спрян от И. с думите „Къде водиш животното ми?“ И. тръгнал след Д. и си взел кобилата. Върнал се до каруцата си и вързал кобилата за нея. Малко по-късно отишъл да си купува ножици.

Върнал се и установил, че кобилата я няма вързана за каруцата. И. е заявил, че не е давал на никого кобилата си, за да я продава на трето лице и да му донесат в последствие парите.

С постановление за привличане на обвиняем изготвено на 25.03.2021г. в качеството на обвиняем е привлечен Г.Л.А.. Това постановление му е предявено на 07.01.2022г. А. е привлечен е за това, че на 13.07.2019г., в с. К., общ. С., отнел от владението на Г. Т. И. от с. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ – кобила, 22 годишна, на стойност 316,00 (триста и шестнадесет) лева, собственост на И. – престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

В дадените на 07.01.2022г. обяснения, Г. А. е заявил, че на 13.07.2019г. действително е бил в село К. на панаир. Там се е срещнал с Г. от с.К., общ. П., който му е заявил, че продава кобила. А. е взел кобилата от Г., за да я продаде на познати, които колят коне. Казал му е го изчака десет – петнадесет минути.

Отишъл е да даде кобилата на своите познати. Те са му казали, че кобилата не им върши работа, тъй като е много слаба, стара и няма месо. По тази причина А. е дал кобилата на С.А. от с.Д., тъй като му е казал, че има пазар за нея. С. му е дал 450 лева. Г. е взел парите. От тях е трябвало да даде на Г. 350 лева, тъй като са се били разбрали, че цената на кобилата му е тази. А. се е върнал на мястото където последно е видял Г., но него го е нямало. Не е могъл да го намери и не е могъл да му върне парите. Заявил е, че има желание да възстанови сумата на Г.. Уточнил е, че е ходил и е говорил с него, но И. му е казал, че иска за кобилата си 1000 лв. А. е заявил, че няма възможност да му даде такава сума. Има възможност да му възстанови сумата от 350 лв. или както е по обвинението 316 лв. В заключение на своите обяснения Г. е казал, че ако Г. И. е съгласен, желае да му възстанови сумата от 316 лв. Ако е бил 3 намерил по-рано Г., по-рано е щял да му възстанови парите.

На 11.01.2022г. Г. А. е дал отново обяснения по ДП № 287/2020г. В тях е заявил, на 10.01.2022г. чрез пощенски запис от Пощенска станция в гр.Б. е превел сумата от 320 лв. на лицето Г. Т. И. от с.К. ул. „***“ № 1. Преведената сума е за взетата от И. кобила.

На 31.01.2022г. е разпитан в качеството на свидетел Г. Т. И.. В дадените от него показания той потвърждава, че е получил превода от 320 лв. по „Български пощи“, но е казал на пощенските служители да върнат парите обратно на А.. Уточнил е, че не иска тези 320,00 лв. Искал е А. да му даде 1000 лв. за нанесената му щета и за разноските по делото.

На 14.09.2022г. Г.Л.А. отново е дал подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. В тях е уточнил, че той се е разбрал с Г. да вземе кобилата за да отиде да я продаде. Ще вземе парите и ще се върне да му даде сумата от 430 лв. за кобилата. Г. е казал на И. да го изчака 10 – 15 минути и ще се върне с кобилата или с парите. Според обвиняемия, Г. го е разбрал и се е съгласил и му е дал кобилата. С кобилата А. е отишъл при момчетата и при С. да я продаде. С. му е дал 480 лв. … След около 25 минути се е върнал при Г., там където е бил последно с каруцата си, но него и каруцата ги е нямало.

Търсил то е из селото, но не го е намерил. Нямал е никакъв телефон и контакт с Г.. Не е успял да му даде парите. Не е искал да го излъже. Искал е да му плати кобилата.

На 04.04.2023г. с постановление за привличане на обвиняем е повдигнато ново обвинение на Г.Л.А.. Същото му е предявено на 19.04.2023г.

А. е обвинен за това, че на 13.07.2019г. в с. К., общ. К., действайки в маловажен случай, отнел от владението на собственика Г. Т. И. от с. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои чужда движима вещ - кобила, 22 годишна, на стойност 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева - престъпление по чл. 193, ал.3, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и не са налице за прекратяване на наказателното производство.

На 19.04.2023г. Г. А. е дал обяснения. В тях поддържа заявеното в предходните си обяснения.

На 20.01.2021г. в качеството на свидетел е разпитан Х. Т. Д.. В тях той е заявил, че е бил на сбора в с. К.. При него е отишъл Г. А. водейки със себе си кобила, около 20- годишна. А. му е казал, че бил взел животното от 4 някакъв човек и поискал от Д. да му намери купувач за кобилата. Д. го посъветвал да потърси С. И. от с. Д., който е познат и на двамата. А. отишъл при И.. След малко се е върнал при св. Д. и му е казал, че е продал коня на С. за 550 лв.

На 19.02.2021г. в качеството на свидетел по делото е разпитан С.А. И..

И. е казал, че преди две години е бил на сбора на село К.. Някъде след обяд при него е дошъл Г. А. от с. Д., обл. Р., с когото се познават. Водел със себе си една кобила. Предложил му я за продан. Кобилата е била възрастна.

Свидетелят И. му е предложил да я купи за сумата от 400 или 500 лв. Г. се е съгласил. С. И. му е дал парите, а Г. А. му е оставил кобилата. На пазара е имало много хора. Още същия ден С. И. е продал кобилата на някакви хора от П., които не е познавал. Продал я за 550 лв. И. е уточнил в своите показания, че Г. не му е казвал от къде има тази кобила. Не му е давал никакви документи за кобилата. И при закупуването, и при продажбата на кобилата заплащането се е извършило „на ръка“. Не знае какво се е случило с кобилата след като я е продал.

В хода на делото, на 19.03.2021г. е извършено разпознаване на лице по снимки, в хода на което св. И. е разпознал лицето Г. Л. А..

На 04.11.2022г. е извършено разпознаване на лица, като св. Г. И. е разпознал лицето Х. Т. Д..

В хода на наказателното производство по ДП № 287/2020 г. по описа на РУ на МВР – С. е изготвена съдебно-оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че пазарната стойност на инкриминираната кобила, собственост на Г. И. Т. от с. К., община П. към 13.07.2019г. е 316,00 (триста и шестнадесет) лева.

В последствие е изготвена комплексна ветеринарномедицинска и оценъчна експертиза. Вещото лице посочва в своето заключение, че стойността на кобилата е 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева. Също така е установено, че животното е било в края на продължителността на жизнения си цикъл, но е можело все още да се използва като впрегатно животно. Кобилата е можела още известно време макар и малко да бъде работоспособна.

Следва да се уточни, че минималната работна заплата в Република България към 13.07.2019 г. е в размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лева.

От събраните в хода на делото фактически данни е видно, че безспорно е установено, че на 13.07.2019г. Г.Л.А. е продал кобилата на Г. Т.

И., като след това не му е предал дължимите пари от продажбата й.

Съдът констатира, че не е безспорно установено дали е имало уговорка между А. и И. за продажбата на кобилата. Ако е имало такава уговорка, не е установено какви са били конкретно устно договорираните условия (клаузи) за продажбата й. Ако не е имало постигнато съгласие между Г. А. и Г. И. за продажбата на кобилата и А. е взел кобилата без знанието и съгласието на И., след което чрез продажбата й се е разпоредил с нея, то очевидно е, че е осъществен състава на престъплението кражба, за което е привлечен като обвиняем.

5

Доказателства в подкрепа на обстоятелството, че между Г. И. и Г. А. е налице постигнато съгласие за продажбата на кобилата се съдържат единствено в обясненията на А.. Обратното, доказателства, че между Г. и Г. не е постигнато съгласие за продажбата на кобилата се съдържат единствено в показанията на И..