Решение № 260307 от 16.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ VІ-24 16.04.2021 година град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав На двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА

2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар

Тодорка Стоянова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията

Узунова въззивно гражданско дело номер 297 по описа за 2021 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Л.Т.Ж. с ЕГН-********** с адрес *** против съдебно решение №2099 ОТ 09.12.2020Г.,постановено по гр.д.№4695/2020г.по описа на БРС,с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на въззивника Ж. предявени против „Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД ,с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№21,бизнес център „Люлин 6“,ут.2 ,представлявано от Я О и Т Я за признаване за установено по отношение на ответното дружество,че ищецът НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 17 536.63 лева-главница по договор за револвиращ заем № ********** от 25.11.2010г.,сключен между Ж. и „Профи Кредит България“ЕООД ,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 16.11.2011г.до окончателното и изплащане и разноски в размер на 930.73 лева,за които вземания по т.д.№7178/2012г.на СГС е издаден изпълнителен лист ,прехвърлени са в полза на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018г.и които са предмет на изпълнително дело №20198030401533 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№ 803 на КЧСИ.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направен е анализ на доказателствата по делото и установените по делото факти,като се сочи,че първоинстанционният съд като цяло е възприел изложената от ищеца фактическа обстановка,но неправилно е приложил материалния закон.Оспорен е изводът на съда,че от 14.02.2015г.започва да тече нова давност,тъй като по време на висящността и до прекратяването на първото изпълнително дело давност не е текла,като се е позовал на ППВС №3/80г.и Р №170/2017г.на ІV г.о.на ВКС.Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на становището,че по време на изпълнителния процес давността не спира,а само се прекъсва и нова погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето всяко едно валидно изпълнително действие по събиране на вземането- ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.Позовава се и на съдебна практика по този въпрос,формирана след постановяване на това ТР,като се сочи,че това е правилното разбиране по въпроса.Позоваването на ППВС №3/80г.досежно тълкуването на чл.116 б.“в“ от ЗЗД въззивникът намира за неправилно,като излага подробни правни съображения относно правната природа на тълкувателните решения и постановления на ВКС,като сочи,че районният съд е извършил неправилна преценка,довела до допускане на съществено процесуално нарушение.Намира решението на БРС и за необосновано,поради неправилно приложение на логическите и тълкувателни правила.Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъдат уважени исковете в пълния им размер.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемото дружество е оспорило въззивната жалба в депозирания в законоустановения срок писмен отговор,като е изложило правна аргументация в подкрепа на становището,че правилно е приложено тълкуването,дадено в ППВС №3/80г.,както и ТР

№2/26.06.2015г.Действието на ППВС №3/80г.е било отчетено за периода,през който е било висящо изп.д.№1689/2013г.на ЧСИ Милен Бъзински.Правилно е прието в обжалваното решение,че ТР №2/26.06.2015г.следва да се прилага във времето след перемирането на горепосоченото изпълнително дело.По въпроса относно приложението на ППВС №3/80г. въззиваемата страна се позовава на практика на ЕСПЧ относно възможността да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт,като същата е отречена,по аргумент,че допускането и означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд.Позовава се и на практика на ВКС и на ВОС,която цитира и анализира в отговора. Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски,прави възражение за прекомерност на разноските на въззивната страна.Отправено е особено искане – да бъде указано на въззивника да предостави банкова сметка,***и,ако спорът евентуално бъде разрешен в негова полза.Въззиваемото дружество посочва своя банкова сметка.

В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не се явяват и не изпращат представители.

При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.

Пред БРС ищецът е предявил срещу ответното дружество искове с правно основание чл.439 ал.1 ГПК ,като е твърдял,че не дължи на ответното дружество сумата от 17 536.63 лева- главница по договор за револвиращ заем № ********** от 25.11.2010г.,сключен между Ж. и „Профи Кредит България“ЕООД ,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 16.11.2011г.до окончателното и изплащане и разноски в размер на 930.73 лева,за които вземания по т.д.№7178/2012г.на СГС е издаден изпълнителен лист ,прехвърлени са в полза на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018г.и които са предмет на изпълнително дело №20198030401533 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№ 803 на КЧСИ.

Във въззивната жалба се сочи,че районният съд като цяло е възприел изложената от ищеца фактическа обстановка и не са наведени оплаквания досежно неправилност или непълнота при анализа на доказателствата. Оплакването на въззивника е за неправилно приложение на материалния закон и по специално- за неправилност на извода на съда,че от 14.02.2015г.започва да тече нова давност,тъй като по време на висящността и до прекратяването на първото изпълнително дело давност не е текла. БРС се е позовал на ППВС №3/80г.и Р №170/2017г.на

ІV г.о.на ВКС,като е поддържал становището, че отмяната на ППВС №3/80г.няма обратно действие и давността върху вземания,за които са образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015г./ датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС/ не тече. Тъй като предмет на настоящото производство е установяване недължимостта на вземане,за което е било образувано изпълнително дело през 2013г. по изпълнителен лист от 2012г., БРС е приел,че ППВС №3/80г.следва да намери приложение и новата давност е започнала да тече от 14.02.2015г.- когато е прекратено първото изпълнително дело.

Понастоящем по въпроса дали отмяната на ППВС №3/80г.,извършена с ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС има обратно действие има противоречива съдебна практика,включително и на ВКС.С Разпореждане от 20.02.2020г.на Председателя на ВКС е образувано ново тълкувателно дело,поради съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса:

„От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.,извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г.по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело,което е образувано преди приемането му?“,по което още не е постановено ТР. Настоящият съдебен състав споделя становището на БРС, че отмяната на ППВС №3/1980г. няма обратно действие, изцяло по този правен въпрос се споделят мотивите,изложени в цитираното от БРС решение № 170 от 17.09.2018г.по гр.д.№2382/2017г.на ІV г..о.,както и мотивите,изложени в Решение №51 от 21.09.2019г.по гр.д.№2917/2018г.на ВКС,ІV г.о.

Водим от гореизложеното,Бургаският окръжен съд намери,че решението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.

Страните са направили своевременни искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и с оглед изхода от спора основателно се явява искането на въззиваемото дружество. Съобразно чл.78 ал.3 ГПК въззивният съд присъжда разноски на въззиваемото дружество за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,които възлага за плащане върху въззивника.

Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №2099 от

09.12.2020Г.,постановено по гр.д.№4695/2020г.по описа на БРС.

ОСЪЖДА Л.Т.Ж. с ЕГН-********** с адрес *** да заплати на

„Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД ,с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№21,бизнес център „Люлин 6“,ет.2, представлявано от Я О и Т Я сумата от 200 лева разноски по въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: