Определение № 34708 от 02.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34708 гр. С., 02.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110103137 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., ул.„(АДРЕС), чрез адвокат Х. Р. против „(ФИРМА) ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление град С., ул.(АДРЕС), представлявано от А. А. и И. Е..

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 10.07.2014 година „(ФИРМА) ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3135630 срещу С. П. К. за сумата от 4084,83 лева, от които 3484,40 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2011г. - 04.201 Зг. и 567, 21 лв. - законна лихва за забава от 31.06.2011г. до 19.06.2014г., дялово разпределение 28,56 лв. - главница и лихва - 4,66лв. като дружеството претендира и законна лихва върху главницата до окончателно плащане ведно с всички съдебно - деловодни разноски, направени в хода на заповедното и исковото производство.

1

Твърди се, че въз основа на депозираното Заявление е образувано ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд.

Твърди се, че на 21.07.2014 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в общ размер на 3512,96 лв.

Твърди се, че на 03.11.2014 година е депозирано Възражение с вх. № 3155323, съдържащо се на л. 14 от делото, с което в цялост е оспорено задължението. Сочи се, че било посочено, че възражение е депозирано от името на ищцата, като се твърди, че тя категорично не е попълвала, подписвала и подавала това възражение.

Твърди се, че депозираното Възражение представлява по същността си неистински частен диспозитивен документ.

Твърди се, че заповедният съд с Разпореждане от 06.11.2014г. е дал указания на ответното дружество, че в едномесечен срок може да предяви искове за установяване на вземанията си. Сочи се, че е било образувано гр.д. № 70759/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди се, че по посоченото гр.д. № 70759/2014 г. е било постановено Решение № 5890, с което е признато за установено, че С. П. К. дължи на „(ФИРМА) ЕАД сумата в размер на 3484,00 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имота, находящ се в гр. С., ул. „Константин Иречек“ № 22, вх. Б, ет. 6, ап.

62 за периода м. 05.2011г. - м. 04.2013г. ведно със законната лихва, считано от 10.07.2014г. и сумата от 571,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената сума за периода 30.06.2011г. до 19.06.2014г. Твърди се, че с посоченото решение ищцата е осъдена да заплати на „(ФИРМА) ЕАД сумата от 685,85 лв. - разноски за държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 454,67 лв. - разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство. Сочи се, че решението е влязло в законна сила на 02.09.2016 година и въз основа на него са издадени два изпълнителни листа в полза на „(ФИРМА) ЕАД.

Твърди се, че първият изпълнителен лист е издаден на 09.05.2017 година за вземането, представляващо цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за посочения по- горе имот и период ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата и законната лихва върху нея, считано от датата на образуване на заповедното производство.

Сочи се, че вторият изпълнителен лист е издаден на 04.02.2020 година и е за присъдените с Решение № 5890 от 05.05.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014 година съдебно - деловодни разноски.

Твърди се, че въз основа на първия издаден по делото изпълнителен лист от 09.05.2017 г. е образувано ИД №201884404033490/2018г. по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844 в КЧСИ, което е висящо към настоящия момент и по което се предприемат изпълнителни действия.

Сочи се, че видно от Удостоверение изх. № 1543/11.01.2023 г. е, че посоченото ИД № 201884404033490/2018 година е присъединено към ИД № 20168440401405/2016г. и актуалният размер на задължението е: главница в размер на 3484,40 лв. със законна лихва в размер на 3012,03 лв. за периода от 10.07.2014г. - 13.01.2023г., 571, 87 лв. - неолихвяеми 2 вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 100, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 157,50 лв. - обикновени такси по тарифата към ЗЧСИ, 712,26 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.

Сочи се, че въз основа на втория издаден изпълнителен лист от 04.02.2020 година е образувано ИД № 839/2020г. по описа на ЧСИ С. Х., peг. № 863 в КЧСИ, което също е висящо и се предприемат изпълнителни действия.

Твърди се, че изготвянето - попълването, подписването и депозирането по ч.гр. д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд на Възражение с вх. № 3155323/03.11.2014г. представлява престъпно обстоятелство, имащо значение за отмяната на влязлото в сила Решение № 5890 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, чието установяване се иска с настоящия иск.

Сочи се, че в конкретния случай твърдяното престъпление - използване на неистински документ е извършено на 03.11.2014 година с депозиране на процесното Възражение в съда, като се твърди, че към датата на депозиране на исковата молба – 20.1.2023 година е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК, вр. с чл. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, като в този смисъл се твърди, че това обуславя допустимостта на иска, доколкото не съществува обективна възможност престъпното обстоятелство да бъде разкрито по специалния наказателноправен ред, и се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Твърди се, че е налице и втората предпоставка за допустимост на иска, а именно престъпното обстоятелство да е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., ул.„(АДРЕС) и „(ФИРМА) ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление град С., ул.(АДРЕС), представлявано от А. А. и И. Е., че съществува престъпно обстоятелство наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение, а именно престъпното обстоятелство, извършено по ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав с изготвянето и депозиране на Възражение с вх. № 3155323, съдържащо се на л. 14 от ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав, от значение за отмяната на влязлото в сила Решение № 5890 от 05.05.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014г. по описа на СРС, ГО 58 състав.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата основателността на предявения иск. молба ответникът оспорва допустимостта и

Не се спори от ответника, че дружеството е предявило иск срещу ищеца в настоящото производство, с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. чл. 415 ал. 1 ГПК. Не се спори, че е било образувано гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, по което е било постановено Решение № 5890 от 05.06.2016г., което е влязло в сила на 02.09.2016 година.

Оспорва се от ответника и се твърди, че в производството по гр.д. № 70759/2014г., ищцата е имала възможност в рамките на това производство да оспори истинността на 3 подаденото възражение и в частност - неговата автентичност (арг. чл. 193 ГПК), но не се е възползвала от тази си процесуална възможност.

Твърди се, че поради пропускането на срока за оспорване, настоящото производство следва да бъде прекратено, а исковата молба върната, като подадена по недопустим иск.

Сочи се, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК и релевантна в процесния случай (т. 3 от ТР), недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124 ал. 4 изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193 ал. 1 ГПК.

На следващо място с отговора на исковата молба , ответникът твърди, че дружеството не е надлежен ответник, тъй като очевидно не е и не може да бъде субект на престъпното деяние, за което се твърди да е извършено, нито пък се ползва от престъпния резултат, а именно - съставения неистински документ. Сочи се, че съгласно мотивите на възприетите в Тълкувателно решение № 20 от 01.03.1968г. по гр.д. № 8/1968г. на ВС постановки, касателно пасивната легитимация по установителния иск по чл. 124 ал. 5 ГПК се приема, че поначало ответник по този иск е лицето, за което се твърди, че е извършило престъплението, респ. неговите наследници. При това отново се оспорва допустимостта на предявения иск.

С отговора на исковата молба се иска от съда да прекрати производството по делото или да отхвърли иска и присъди разноски на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.5 от ГПК.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – Не се спори от ответника, че дружеството е предявило иск срещу ищеца в настоящото производство, с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. чл. 415 ал. 1 ГПК. Не се спори, че е било образувано гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, по което е било постановено Решение № 5890 от 05.06.2016г., което е влязло в сила на 02.09.2016 година.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – неоспорените такива – че е било образувано гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, по което е било постановено Решение № 5890 от 05.06.2016г., което е влязло в сила на 02.09.2016 година.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже: обективните и субективните елементи на твърдяното престъпно обстоятелство, а именно, че оспореният документ е неистински, че използването на този документ касае факти които са релевантни за предмета на спора, по делото по което е представен, както и да докаже, че .

4

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане да се изискат заверени преписи от ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, IIГО, 58 състав и от гр.д. № 70759/2014г. по описа на СРС, ГО 58 състав, както и да се изиска и приложи в оригинал Възражение с вх. № 3155323, съдържащо се на л. 14 от ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав;

Прави се искане за допускане и назначаване на Съдебно - почеркова експертиза, при която вещото лице след снемане на сравнителен материал от почерка и подписа на ищеца и сравняването му с Оригинала на Възражение с вх. Ме 3155323, съдържащо се на л. 14 от ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав да даде отговор на въпроса ръкописната част на процесното Възражение изписана ли е от С. П. К. и подписано ли е Възражението от нея.