Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 335 от 30.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 271/2025
Вид
Решение № 335
Подписан
30.06.2025
В сила
30.06.2025
Състав
Георги Драгостинов, ДИАНА РАДЕВА, Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 31.01.2025 година, постановено по гр. дело № 726 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година, спрямо М. Т. М. е прието за установено, че дължи на „Йеттел България“-ЕАД, гр. София, сумата от 319,09 лв. амонаментни такси за времето от 20.11.2021 година до 19.04.2022 година и законна лихва върху вземането от 18.12.2023 година насетне. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 335,05 лв. искът е отхвърлен. В полза на ищеца са присъдени разноски. Искът за сумата от 447,87 лв., неустойка по договори от 11.08.2021 година и от 13.10.2021 година, е отхвърлен като неоснователен.

В частта, с която искът за неустойка е отхвърлен решението е обжалвано от „Йеттел България“-ЕАД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена с присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – М. Т. М. – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен са иск е с правно основание чл. 92 от 1

Закона за задълженията и договорите.

Ищецът - „Йеттел България“-ЕАД, гр. София - излага в исковата си молба, че по договори от 11.08.2021 година и от 13.10.2021 година ответникът дължи неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението между страните. По реда на настоящото производство претендира признаване на вземането в общ размер от 447,87 лв.

Ответната страна – М. Т. М. - оспорва иска с доводи за нищожност на неустоечните клаузи. Неустойката била компенсаторна и присъждането й не можело да стане наред с дължимото по договорите.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

Страните не спорят факта на сочените в исковата молба договори. В точка 11 от тях е предвидено, че при предсрочно прекратяване ответникът-потребител дължи неустойка в размер на месечния абонамент по най-висока стойност до изтичане срока на договорите, но за не повече от три месеца.

Искът е неоснователен. Неустоечните уговорки са нищожни, поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предложение второ, от ЗЗД, и на това основание не пораждат твърдяното по исковата молба вземане. Според чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.

Видът вреди, за които се уговаря, е иманентна част на неустоечната клауза. Доколкото в казуса страните не са уточнили какви вреди ще репарира неустойката по точка 11 от договорите, липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение второ, от ЗЗД и на това основание действието на уговорката следва да бъде отречено.

Доводите по жалбата се отнасят до това дали ответникът е получил изявление за предсрочно прекратяване на договорите. Тъй като правното действие на това уведомяване е изцяло детерминирано от валидността на уговорката за неустойка, то не влияе на изхода на спора.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 31.01.2025 година, постановено по гр. дело № 726 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година в частта, с която искът за сумата от 447,87 лв., неустойка по договори от 11.08.2021 година и от 13.10.2021 година, е отхвърлен като неоснователен.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3