Решение № 207 от 18.03.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 954/2022
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.3 предл. последно · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Благоевград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100954 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК 203693558, чрез пълномощника му адв. Ю. О. Г.-САК, с адрес на кантора: гр. *****, п. к. ***** против И. Й.
Д., ЕГН **********, Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН **********, всички с адрес: гр. ****.
Предявен е от ищеца срещу ответниците отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, че ответникът И. Й. Д., ЕГН ********** не дължи на ответниците Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН ********** общата сума от 4500 лв., от която 4 000 /четири хиляди/ лева месечна издръжка за Р. Д., и 500 /петстотин/ лева - месечна издръжка за Н. Д., уговорени като задължение за парична издръжка съгласно Споразумение от 20.04.2021г.
При условията на евентуалност на основание чл.135, ал.1 ЗЗД се иска от съда да прогласи за относително недействително спрямо „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558 сключеното между И. Й. Д., Н. Й. Д. и Р. И. Д. Споразумение от 20.04.2021г., с оглед характера му на увреждаща сделка.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответниците, които оспорват ищцовите претенции и се иска да бъде отхвърлен предявените искове, като неоснователни.
Ищцовото дружество заявява, че се явява титуляр на вземане към И. Й. Д., ЕГН ********** - длъжник, засегнат от атакуваното Споразумение от 20.04.2021г. Сочи, че с атакуваното споразумение, длъжникът И. Д. се е задължил да заплаща месечни суми на дъщеря си и съпругата си в значително високи размери под формата на издръжка, които действително съставлявали месечни дарения. Поддържа, че във връзка с вземанията по споразумението, дъщерята и съпругата на И. Д. са се снабдили с изпълнително основание и са образували изпълнително дело срещу него с цел сумите да бъдат принудително събрани чрез частен съдебен изпълнител, за което по така образуваното от тях изпълнително дело №20218910400782/2021г. при ЧСИ ****, с *****, с район на действие Окръжен съд Благоевград, ищцовото дружество е подало молба за присъединяване като взискател на основание чл. 456 ГПК и същото е присъединено. Заявява, че доколкото на Р. И. Д. и Н. Й.
Д. са разпределени суми от имуществото на И. Й. Д., същите водят до удовлетворяване 1 вземането на ищцовото дружество в по-нисък размер отколкото, ако и когато се установи, че Споразумението от 20.04.2021г. е нищожно и не поражда изискуеми и ликвидни, годни за събиране, вземания на ответниците по иска. Твърди, че в настоящия случай, не само, че ще се застраши удовлетворяването на вземането на ищцовото дружество за част от размера, но е налице опасност да се стигне до положение, в което ако имуществото на длъжника по изп.дело - И. Д. е достатъчно да покрие само претендираните от дъщеря му и съпругата му вземания, доколкото те претендират да се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т. 5 ЗЗД, то изобщо няма да останат суми, които да се разпределят за удовлетворяване на вземането на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД. Излага, че на 07.07.2017 година е образувано изп. дело № 250/2017 година по описа на ЧСИ **** с взикател Юробанк България АД и И. Д., въз основа на представен договор за цесия между Юробанк България АД и „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД. Сочи, че дружеството е конституирано като взискател с разпореждане от 26.08.2020г., което изп. дело е прехвърлено за продължаване при ЧСИ **** с молба от 22.04.2021г. и което към настоящият момент продължава под номер 445/2021г. Навежда, че по изпълнително дело № 782/2021г. при ЧСИ ****, с *****, с район на действие - Окръжен съд-Благоевград са се присъединили и като взискател на основание, издадено удостоверение от ЧСИ *****, по образувано при последния изп. дело 648/2016г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2016г., по описа на PC Разлог, по ч. гр. дело 518/2016 в полза на Юробанк България АД. Поддържа, че по изп дело 648/2016 г. по описа на ЧСИ **** **** „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД е конституирано като взискател, въз основа на предоставена молба и договор за цесия. Твърди, че Споразумението от 20.04.2021г. противоречи на целите на института на издръжката, а именно да се осигурят средства за нормален живот на лице, което не може да се издържа от имуществото си, а спрямо непълнолетните деца да се осигурят средства, достатъчни за покрИ.е на неговите нужди с оглед неговото образование, възпитание, развитие, физически, социални и др. потребности. Смята, че уговорената издръжка в полза на Р. Й. Д. в размер на 4000 /четири хиляди/ лева няма как да се приеме за сума, която да служи като издръжка с оглед волята на законодателя, вложена в този институт. Счита, че същата е прекомерно висока и не цели просто задоволяване на нуждите на детето, а в настоящия случай цели да предотврати удовлетворяването на вземането на ищцовото дружество. На следващо място заявява, че Споразумението от 20.04.2021г. противоречи и на добрите нрави, доколкото уговореният размер на издръжка от 4000 /четири хиляди/ лева би създал предпоставки за аморализиране на детето, отклоняване от общоприетите навици, принципи и отговорности. Навежда, че Споразумение от 20.04.2021г. противоречи и на чл. 226, ал. 1 ЗЗД, доколкото със същото И.
Й. Д. счита, че е поел едно доброволно задължение за заплащане на месечна издръжка изцяло с дарствено намерение или по друг начин казано, налице е обещание за ежемесечни дарения, а обещанието за дарение е забранено от закона и не поражда действие. В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен главният иск и съдът счете Споразумение от 20.04.2021г. за действително и пораждащо правни последици, е предявен евентуален иск по чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че чрез споразумението И. Й. Д. се е задължил да заплаща месечни издръжки на съпругата си и дъщеря си, които са в значителен размер и напълно необосновани с оглед на това, че тримата живеят и към настоящия момент заедно и не са били във фактическа раздяла, поради което според ищеца това споразумение има увреждащ характер спрямо ответното дружество. Излага, че чрез същото безвъзмездно длъжникът И.
Й. Д. се е съгласил да заплаща месечна издръжка общо в размер на 4500 лв., което според ищеца има за последица месечно намаляване на имуществото му, а това затруднява удовлетворяването на „Колект БГ“ ЕАД. Смята, че са изпълнени всички предпоставки на чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците изцяло оспорват предявените искове. Оспорва се твърдението за извършена в полза на ищеца цесия на вземания от Д., като се сочи, че с приложеният към иска договор подобно вземане не е прехвърлено. Твърдят, че липсва индивидуализация на самото 2 вземане, което се твърди, че с договора за цесия е прехвърлено на ищеца в производството.
Сочат, че няма валидно извършена цесия, тъй като прехвърлителят не е разполагал с нито едно от правата, които са предмет на цесиите и то ако те изобщо касаят ответника Д..
Заявяват, че Споразумението има предмет, доколкото родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, а такава е допустимо да се уговаря и между съпрузи, поради което споразумението според ответниците не е лишено от предмет. Оспорват се доводите, че издръжката на Р. Д. ще доведе до аморализирането й. Поддържат, че същата е необходима за обучението и развитието на детето, поради което може да рефлектира благотворно, а не в противоречие на общоприетите навици, принципи и отговорности. Навеждат, че не може да се говори за дарения, а точно обратното - за изпълнение на законово задължение за заплащане на суми на непълнолетно дете с цел неговата издръжка. С оглед на горното се навеждат доводи за недопустимо обявяването на нищожност на споразумението, като се сочи, че като непълнолетното лице би останало изцяло без издръжка, а това е противно на закона. Считат, че в случая интересите на евентуален кредитор не могат да се поставят над тези на детето, на което законът е предвидил право да получава издръжка и задължение на родителя да я заплаща. Ако се приеме, че претенцията е допустима, се сочи, че Р. Д. ще бъде поставена в невъзможност на получи суми, необходими за живота й, гарантирани й и от СК.
Оспорват изцяло и предявения евентуален иск, като се твърди, че не може изпълнението на законово задължение за заплащане на издръжка да се определи като целящо увреждане на кредитора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:
- главен отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, че ответникът И. Й. Д., ЕГН ********** не дължи на ответниците Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН ********** общата сума от 4500 лв., от която 4 000 /четири хиляди/ лева - месечна издръжка за Р. Д., и 500 /петстотин/ лева - месечна издръжка за Н. Д., уговорени като задължение за парична издръжка съгласно Споразумение от 20.04.2021г.
- евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействително спрямо „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558 сключеното между И. Й. Д., Н. Й. Д. и Р. И. Д.
Споразумение от 20.04.2021г.
Относно главния иск по чл. 464 ГПК.
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на процесното изпълнително производство; 2/ че по него ищецът има качеството на присъединен взискател; 3/ не съществува вземането, произтичащо от процесното Споразумение от 20.04.2021г. на първоначалните кредитори (взискатели) – ответниците Р. И. Д. и Н. Й. Д. срещу ответника И. Й. Д., и 4/ е налице валидно облигационно отношение, породено от процесното Споразумение от 20.04.2021г.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. От своя страна ответниците трябва да докажат, че сключеното споразумение е валидно.
Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че ответникът И. Й. Д. е баща на ответницата Р. И. Д. и бивш партньор на ответницата Н. Й. Д.. Става ясно, че на 20.04.2021г. ответникът И. Й. Д. и ответницата Н. Й.
Д. сключили процесното споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което И. Д. се е бил задължил да заплаща на непълнолетното си дете Р. Д. месечна издръжка в размер на 4000 лв. С това споразумение ответникът И. Й. се е бил задължил да заплаща на майката на детето Н. Д. месечна издръжка в размер на 500 лв.
Установява се, че на 24.08.2021г. ответницата Н. Д., в качеството й на попечител на 3 непълнолетното си дете ответницата Р. Д. е подала пред РС-Разлог заявление по чл. 417 ГПК срещу ответника И. Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (ИЛ) срещу ответника И. Д. за дължимата се съгласно процесното споразумение от 20.04.2021г. месечна издръжка. В тази връзка била образувано ч.гр.д. № 1054/2021г. по описа на РС-Разлог. Заповедният съд уважил подаденото заявление, като за вземането за издръжка на детето Р. Д. е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 24.08.2021г. по ч. гр. д. № 1054/2021г. на Районен съд – гр. Разлог. На същата дата (24.08.2021г.) бил издаден и ИЛ за месечната издръжка в размер на 4000 лв.
Въз основа на издадения в полза на ответницата Р. Д. ИЛ е образувано на 26.08.2021г. изп.д. № 782/2021г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС-Благоевград.
От материалите по горецитираното изпълнително дело, копие от което е прието като писмено доказателство, става ясно, че на 26.08.2021г. ответницата Н. Д. на основание чл.
Разпечатката съдържа 34 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74304c56-cbe7-4784-b019-70a9b7168d2e