Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1379 от 03.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1260/2023
Вид
Решение № 1379
Подписан
03.12.2023
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 149, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 157 · Наказателен кодекс
  • чл.157, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

А. Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от А. Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501260 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263294 от 11.11.2022 год., постановено по гр.д.№ 16163/2018 год. по описа на СГС, I-3 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на А. П. И. следните суми: 1/ обезщетение за претърпени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 3776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по описа на ДАНС за престъпление по чл.

149, ал. 1 и чл. 157 НК, след неговото прекратяване, а именно: 5 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 16 586,51 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неувеличаване на имуществото на ищеца с трудово възнаграждение за периода 01.02.2010 г. - 30.06.2010 г., дължимо по трудов договор от 07.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени в частта за разликата до сумата 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, за сумата 2 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и за сумата от 2 742,28 лева, претърпени имуществени вреди заплатени разходи за лекарства за лечение на заболяване псориазис, ведно със законната лихва; 2/ сумата от 2 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство по пр. пр. № 8290/14 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, като иска е отхвърлен до пълния предявен размер от 6 000 лева и 3/ 1 сумата от 2 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно производство по пр.пр. № 2052/17 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР, за престъпление по чл.290, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяването му - 18.10.2018 год. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до пълния размер от 4 000 лева.

Решението е обжалвано от ищеца А. П. И. в частите с които исковете за неимуществени вреди са отхвърлени до пълните размери, както и в частта в която са отхвърлени в цялост претенциите за присъждане на имуществени вреди. Твърди се, че в обжалваната част досежно неимуществените вреди решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.

52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното обезщетение не е съобразено с практиката по сходни случаи. Оспорват се изводите на съда с които е приел липса на договор за правна помощ по воденото наказателно производство, като твърди, че от представените доказателства се установява заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, която сума счита, че следва да му бъде заплатена от ответната страна. Твърди също така, че е направил разходи за лекарства в посочените размери, като съдът неправилно е приел липса на доказателства за заплащането им. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете изцяло, до пълните предявени размери.

Претендира разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителните части и постанови ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите, като твръдят неоснователност на противниковата жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът А. П. И. е предявил против Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, както следва: 1/ сумата 40 000 лева, частичен иск от сумата 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по описа на ДАНС за престъпление по чл.149, ал.1 и чл.157 НК, след неговото прекратяване; сумата 5 977.10 британски лири, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неувеличаване на 2 имуществото на ищеца с трудово възнаграждение за периода 01.02.2010 г. - 30.06.2010 г. вкл., дължимо по трудов договор от 07.09.2009 г., сключен между ищеца и Интелиджънс Солюшънс Лимитид, в резултат на воденото срещу него наказателно производство; сумата 2 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство; сумата 2 742,28 лева – претърпени имуществени вреди - заплатени разходи за лекарства за лечение на заболяване псориазис, в резултат на воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху всички претенции, считано от 01.12.2015 г. до окончателното плащане на обезщетението; 2/ сумата 4 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото против него наказателно, производство по пр. пр. № 8290/14 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, след оправдаването му с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане на присъдата в сила - 06.10.2018 г. до окончателното изплащане и 3/ сумата 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по пр. пр. № 2052/17 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР, за престъпление по чл.290, ал.1 НК, след прекратяването му, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на прекратяването му 18.10.2018 год. до окончателното изплащане. Твърди се, че с Постановление от 21.01.2010 г. бил привлечен като обвиняем по пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по описа на ДАНС за извършено престъпление по чл.149, ал.1 НК, като му била наложена мярка „задържане до 72 часа“, а впоследствие с нови Постановления на разследващите органи и по указания на наблюдаващия прокурор от СРП неколкократно му е повдигано обвинение с правна квалификация чл.157, ал. 3 НК - престъпни хомосексуални действия с малолетно лице. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изпълнявана спрямо него за периода от 21.01.2010 г. до 02.07.2010 г., като след това е изменена в „парична гаранция“. След второто връщане на делото на СРП от съда, с Постановление на СРП от 26.03.2015 г. наказателното производство против ищеца е било прекратено, а с определение от 30.11.2015 г. на СГС по НЧД № С-114/15 г. Постановлението на СРП за прекратяване на производството е окончателно потвърдено и влязло в законна сила.

Поддържа, че случаят е станал широко обществено достояние, за него е писано в пресата, в интернет – сайтове, както и са излъчвани множество репортажи и предавания по почти всички телевизии с твърдения, че е разбита престъпна педофилска група, състояща се от общо шест човека, между които и ищецът. Приписвани му били изключително грозни, неморални и отблъскващи деяния с тежки последици за пострадалите от тях, представящи ищеца като човек, чужд на общочовешките ценности - престъпник и педофил. По този начин изключително тежко е уронено доброто име, честта и достойнството на ищеца. Още от привличането му като обвиняем и задържането му той изпитал силно притеснение и стрес. През цялото времетраене на наказателното производство чувствал притеснения и несигурност за бъдещето си. Криел се и не излизал от дома си, изпитвал постоянен страх от преследване и несигурност от факта, че може да бъде разпознат от вестници и медии.

3

Известен период от време живял в пълна изолация. Страдал от фобия, че е следен, подслушван и че постоянно го следят и контролират, без да е виновен. Страхувал се, че може да бъде осъден за деяние, за което е бил убеден, че не е извършил. Изгубил доверието и подкрепата на близките си, включително и на най-близки роднини.

По - късно, след прекратяване на предното наказателно производство, с Постановление от 02.02.2017 год. ищецът отново е привлечен като обвиняем, този път по пр.пр. № 8290/14 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал. 1 от НК използване на неистински частен документ, като срещу него бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 3809/17 г. по описа на СРС, НО, 104 състав. След множество проведени съдебни заседания ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение с Решение на СРС, НО, 104 състав от 19.09.2018 г., влязло в законна сила на 05.10.2018 г. твърди, че вследствие на това наказателно производство също е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх, стрес и емоционален дискомфорт.

Твърди се още, че срещу него в качеството му на обвиняем било образувано трето наказателно производство - по пр.пр. № 2052/2017 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР, за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК - лъжесвидетелстване. С постановление от 29.08.2018 г. на прокурор от СРП наказателното производство по това обвинение е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление. Постановлението на СРП е обжалвано пред СРС относно мотивите за прекратяване на производството, където с Определение от 03.10.2018 г. по НЧД № 15532/18 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, влязло в законна сила на 17.10.18 г., прекратителното постановление на СРП е потвърдено.

Поддържа, че отново с повдигането на това трето по ред обвинение за пореден път, ответникът е предизвикал и допълнително засилил чувствата и усещанията за несигурност, страх, притеснение, граничещо в доста моменти с паника, и негативните емоционални изживявания. .

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.

Отделно от това предявените претенции за неимуществени вреди са силно завишени, а тези за имуществените вреди са неоснователни. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковете.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори от страните по образуването, развитието и прекратяването на водените срещу ищеца три наказателни производство, както и извършените по тях процесуално следствени действия, както и периодите в които са извършени, поради което настоящия съд не следва да ги преповтаря.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист 4 по телесно здраве, която се кредитира от настоящия състав се установява, че при извършения преглед на ищеца е установено следното: глава, шия, горни крайници и торс – кожата е без патологична находка. Единствено на границата шия – гръден кош, по предната повърхност /над гръдната кост/ се установява кожен еритем /леко зачервяване на кожата/, но без наличие на типичния обрив/плака за псориазиса. В областта на ноктите на палците на двете ръце и двете стъпала се установяват кератозни промени /в резултат на псориазиса/.