Определение № 45 от 04.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 03.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224000500006 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С определение № 1027 от 8.11.2021 г., постановено по гр.д. № 829/2021 г.

Великотърновският окръжен съд оставил без уважение искането на Н. И. Й. за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 829/2021 г. по описа на съда.

Частна жалба срещу горното определение е подадена от Н. И. Й., чрез адв. Ц. В., с оплакване, че същото е неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на процесуалния закон. В жалбата се излага, че ищецът Н.Й. е декларирал, че получава минимална работна заплата от 650 лв. бруто, както и че е собственик на 15-годишен автомобил „БМВ 320“, като така декларираните доходи и имущество не са в състояние да покрият дори част от таксите и разноските. Твърди се, че ищецът дълго време не е могъл да разчита на заплатата си, като е получавал средства единствено от общественото осигуряване, които са били в по-нисък размер от минималната заплата. Посочва се, че съпоставянето на декларираното имущество с дължимите такси разкрива огромно несъответствие между размера на таксите и разноските и възможността на ищеца да ги заплати. Твърди се, че е достатъчно размерът на дължимата държавна такса да създава затруднения за ищеца, за да има основание същият да бъде освободен от заплащането , като на съда били представени достатъчно документи, от които било видно, че условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК са изпълнени. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и необосновано, като ищецът бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато на Окръжен съд – Велико Търново с указания относно необходимостта ищеца да представи конкретни доказателства, от които да се заключи, че Н.Й. не разполага с достатъчно доходи за заплащане на дължимите такси и разноски.

Великотърновският апелативен съд, като прецени изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 829/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е 1 образувано по искова молба от Н. И. Й. против ЗД „Бул Инс“ АД, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на ПТП, както и сумата 30,80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за проведено лечение, ведно със законните лихви върху претендираните суми от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане.

С исковата молба е направено особено искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства.

С обжалваното определение окръжният съд е оставил искането без уважение, като е приел, че по делото не са представени убедителни доказателства, от които да се обоснове несъмнен извод, че молителят не разполага със средства да заплати дължимите държавна такса и разноски. Приел е, че установяването на относимите обстоятелства чрез декларация е възможно само по отношение на имущественото състояние на ищеца, но не и по останалите въпроси като здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост. По отношение на тях съдът е приел, че не са представени документи, от които да бъде установено, че ищецът действително не разполага с възможност да поеме разходите за държавна такса и разноски по делото. Приел е още, че за освобождаването от държавна такса не е необходимо заплащането само да предизвиква затруднения на ищеца, а следва да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да бъде заплатена таксата от ищеца. Първостепенният съд е приел, че с дохода от 650 лв. месечно и при останалите данни по приложената декларация за материално и гражданско състояние, ищецът може да заплати таксата и разноските без особено напрежение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно по съществото.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото му състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта, както и всички други констатирани обстоятелства, които имат отношение към възможността на ищеца да понесе разходите за държавна такса и разноски в производството по делото.

При предявяване на иска, по който е образувано производството по гр.д. № 829/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, ищецът е направил искане до съда да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В подкрепа на искането към исковата молба е приложена декларация за материално и гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност Н.Й. е декларирал, че не е семеен и не страда от здравословни проблеми; не притежава недвижимо имущество или влогове на свое име; собственик е на лек автомобил „БМВ 320“, произведен през 2006 г.

Единствените доходи, които получава са от трудово възнаграждение в брутен размер от 650 лв. Не получава доходи от наем; рента и аренда от земеделски земи и други имоти; дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества; не развива дейност като едноличен търговец; не получава пенсия. Няма непълнолетни деца, които да издържа.

Съпоставен с размера на дължимата държавна такса, която за производството пред първата инстанция възлиза на 1 201,23 лв. и разноски от около 800 лв., месечният доход на ищеца в брутен размер от 650 лв. е очевидно недостатъчен за заплащане на таксата и разноските по делото. Получаваното от него трудово възнаграждение е равно по размер на минималната работна заплата, определена за страната от 01.01.2021 г., съгласно ПМС № 331 от 26.11.2020г. Притежаваното от ищеца имущество – лек автомобил, произведен през 2006 г., не може да бъде източник на средства за покриване на разходите по водене на делото.

2

Същевременно, към момента на предявяване на иска ищецът не е разполагал с недвижимо имущество или влогове на свое име; не е получавал никакви други доходи от наем, рента и аренда, пенсия, дивиденти от участие в търговски дружества; не е развивал търговска дейност под никаква форма. Видно от доказателствата по делото, Н.Й. е бил в отпуск по болест за периода от 07.04.2021 г. до 06.06.2021 г., като през този период, той не е получавал дохода си от трудово възнаграждение в пълен размер, а е разчитал на обезщетението за временна неработоспособност, изплащано от системата на държавното обществено осигуряване. Независимо от доброто здравословно състояние на ищеца и от обстоятелството, че той се намира в трудоспособна възраст – 21 години, имущественото му състояние не позволява той да понесе разходите по заплащане на държавна такса и разноски за производството по предявения от него иск без особени затруднения и без лишаване от средства за издръжка.

Предвид изложеното и след извършената преценка на фактите, релевантни за приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, настоящият състав на въззивната инстанция намира искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото за основателно.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на окръжния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а ищецът Н.Й. да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството по предявения от него пред на Окръжен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.432 от КЗ против ЗД „Бул инс“ АД-гр.София.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1027 от 8.11.2021 г., постановено по гр.д. № 829/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Н. И. Й., ЕГН **********, от с.

Орловец, общ Полски Тръмбеш, от заплащане на държавна такса и разноски по предявения от него пред на Окръжен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.432 от КЗ против ЗД „Бул инс“ АД-гр.София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3