Решение № 107 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600255 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С Присъда № 34 от 05.04.2024 г., постановена по НОХД № 316/2024 г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, подс. С. А. Т. е признат за виновен в това, че на 17.03.2022 г. в с.Н., общ. С., обл. П. умишлено умъртвил другиго - А. Н. Т. с ЕГН **********, чиято смърт настъпила на 18.03.2022 г., като убийството е извършено по отношение на баща, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, представляващо опасен рецидив извършил убийството, след като е бил осъден с Присъда № 76/17.10.2018 г., влязла в сила на 30.04.2019 г. по НОХД №1029/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр. чл.54 от НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода.

Със същата присъда на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС, съдът обосновано и точно е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Съдът на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. А. Т. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 17.03.2022 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства - метална маса с размери: плот 50/100 см, крака от тръба с диаметър външен 1

20 мм, дължина 60 см, боядисана в светлосив цвят; бял плик, запечатан със стикер Изследвано ВД протокол за експертиза № 490/31.03.2022 г. с описание: обект № 2 – почвени частици със зацапване от човешка кръв, растителни влакна и животински косми.;- бял плик, запечатан със стикер Изследвано ВД протокол за експертиза № 490/31.03.2022 г. с описание: обект № 3 – марлен тампон с човешка кръв в прозрачен пластмасов контейнер капаче; бял плик, запечатан със стикер Изследвано ВД протокол за експертиза № 490/22.03.2022 г. с описание: обект № 1 – почвени частици с човешка кръв, растителни влакна и фрагменти от човешки косми; дрехи: от болницата – тъмносини панталони с презрамки и с надпис „Електроинженеринг емблема IML“; тъмносиньо яке с вата с надпис „Електроинженеринг емблема IML“, срязано отпред; тъмносиня блуза, срязана отпред; тъмносиньо горнище на анцуг, срязано отпред; черен плетен чорапогащник; черни боксерки, поставени в черен чувал с надпис върху залепен лейкопласт „А. Н. Т. 17.03.2022 г.“; мъжко зимно яке, червено на цвят с червена на цвят вътрешна подплата, марка „KANGOL“, размер „М“, в долната част на левия ръкав се наблюдава тъмно на цвят петно, в областта на раменете отпред до десния джоб и отзад до дясното рамо има същата емблема „KANGOL“ – находящи се при домакин РУ-Труд, като е постановил да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

С обжалваната присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подс. Т. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - * сумата от 6 863.10 лева /шест хиляди осемстотин шестдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, както и направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 2278.37лева /две хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Л., защитник на подс. Т., с оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност. Защитата излага доводи, че има нарушение на закона, тъй като подсъдимият С. Т. е следвало да бъдат оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и да бъде признат за виновен по чл.118 от НК за това, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от убития с насилие. Прави искане първоинстанционната присъда на основание чл.337, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.334, т.3 от НПК да бъде изменена, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно това по чл.118 от НК.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Според него се касае за квалифицирано убийство по чл.116 от НК на родител, при рецидив и с особена жестокост, и по мъчителен за починалия начин, и тези изводи могат да се направят от всички събрани по делото доказателства. Заявява още, че не съзира афект в поведението на подсъдимия, а и такъв не се очертава от наличните доказателства, защото не А. Т., а подс. С. Т. е този, който е започнал побоя. Счита, че наложеното наказание от 16 години лишаване от свобода е справедливо, съответно е на извършеното и окръжният съд е направил прецизен анализ на доказателствата, по който той лично няма критика. Моли да се потвърди първоинстанционната присъдата.

Защитникът на подсъдимия Т., поддържа въззивната жалба в съдебно заседание и заявява, че подс. Т. е действал в условията на афект, именно по чл.118 от НК, защото убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от убития с насилие. Доводи за това намира в заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи.

Заявява още, че от размера на наказанието по настоящата квалификация са доволни, поне той в качеството му на защитник. Обжалвал най-вече по искане на роднините на Т.. В този смисъл поддържа въззивната жалба и моли да се уважат исканията, направени в нея, като уточнява, че възражението му е единствено по приложението на чл.118 от НК.

2

Подсъдимият С. Т. се присъединява към изложеното от защитника му и заявява, че съжалява и чувства вина за станалото. В последната си дума моли да уважи искането на адв.

Л., че е действал в условията на афект и да му бъде намалено наказанието.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Първоинстанционното производство, в което е постановена обжалваната присъда, е второ по ред и се е развило след отмяна (с решение № 6 от 02.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 564/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив) на присъда № 73 от 03.10.2023 г., постановена по НОХД № 1439/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поради съществени процесуални нарушения.

При повторното разглеждане на делото от друг състав на същия съд е постановена подлежащата на проверка присъда.

С влязла в сила присъда на 30.04.2019 г., постановена по НОХД №1029/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, подс. С. Т. е бил осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Наказанието по тази присъда било изтърпяно от подсъдимия на 28.05.2019 г.

Починалият А. Н. Т. имал сключен граждански брак на 09.12.1979 г. със свид. Д. С., Т., като по време на брака им се родили двете им деца - С. А.а Т.а и подс. С. А. Т..

Подсъдимият С. А. Т. учил в ** училище - гр. П., а по-късно бил преместен в * училище в гр.Х. с профил „*“, но не успял да завърши средното си образование, а само 10-ти клас.

Работил за кратко като строителен работник в страната, а впоследствие за по няколко месеца работел и в Ш. и Р. А., като живеел при роднини. Предвид липсата на постоянни доходи от трудова дейност подсъдимият продължил да живее съвместно с родителите си, които му давали пари и го издържали. От време на време той се хващал на временна работа и с получените пари си купувал алкохол, който сам или заедно с баща си А. Т. консумирали в дома им. Често след консумацията на алкохол, между тях възниквали спорове и скандали, които понякога прераствали и във физическа саморазправа.

Така на 16.03.2022 г. пострадалият А. Т. се прибрал в дома си около 18:00 часа, видимо употребил алкохол. Последният взел от съпругата си свид. Д. С. Т. сумата от 20.00 лв., с които излязъл и си закупил цигари и малка бутилка от 200 гр. с мастика и около 19.00 часа се прибрал отново в дома си. Междувременно подс. С. Т. също бил закупил бутилка, но от 700 гр. мастика, която занесъл у тях. Бащата и синът седнали на маса в кухнята в къщата, в която живеели и започнали да разговарят и да пият. Около 21.00 часа А. Т. легнал на находящия се до масата диван и заспал, а подсъдимият останал сам на масата и продължил да употребява алкохол с маслини и айрян. След полунощ, на 17.03.2022 г. пострадалият А. Т. се събудил и заявил на съпругата и сина си, че ще излезе навън и започнал да си обува обувките. Подсъдимият Т. се обърнал към баща си и му казал да не ходи никъде, на което последният отговорил, че ще ходи където си иска. Тогава подсъдимият се приближил към баща си, който вече бил изправен и с ръце го блъснал в областта на гърдите, като му казал „Лягай, никъде няма да ходиш!“. Вследствие на бутането, А. Т. загубил равновесие и падайки към дивана, се хванал с ръка за якето, с което бил облечен синът му, при което скъсал предния му десен джоб. Подсъдимият С. Т. се ядосал, че баща му му скъсал якето и налетял върху последния, докато той бил паднал по гръб на дивана, като се качил върху корема му и започнал да му нанася удари с двете ръце в областта на главата и гърдите със 3 свити и отворени длани – юмруци и шамари. Свид. Т.а видяла случващото се и се опитала да отдели подсъдимия от баща му, дърпайки го с ръце и викайки му да спре, но подсъдимият бил като озверял и действията на майка му по никакъв начин не се отразявали на интензитета, с който нанасял удари в главата и тялото на баща си. А. Т. през цялото време се опитвал да се предпази с ръце от ударите и викал на подсъдимия да спре, но подсъдимият продължил многократно да го удря, силно с двете ръце, с юмруци в главата и лицето.

Свидетелката Д. Т.а, виждайки, че не може да спре побоя над съпруга си, решила да потърси помощ при съседката им - свид. И. Д. Е.. Отишла в дома й, събудила я и й разказала случилото се, като я помолила да се обади за помощ. Последната, след като разбрала за случващото се в дома на съседите й, около 02:00 часа на 17.03.2022 г. се обадила от мобилния си телефон на спешен телефон 112, като обяснила на оператора, че има необходимост от линейка и полиция на адреса на семейство Т.и във връзка с побой, нанасян от страна на сина спрямо баща му. Свид. Д. Т.а, след телефонното обаждане, отишла на центъра на селото, където посрещнала колата на ЦСМП – филиал С., както била помолена и ги отвела до дома си.

Междувременно подсъдимият С. Т. не прекратил нанасянето на побой върху баща си, а го извел на двора пред къщата и въпреки, че вследствие на нанесените му удари го бил привел в безпомощно състояние, продължил да му нанася удари с юмруци в главата, причинявайки му травми и увреждания, несъвместими с живота. В един момент, с цялата жестокост, на която бил способен подсъдимият Т., блъснал няколко пъти главата на А. Т. в долната част на един от кръглите метални крака на находяща се в двора пред къщата метална маса, като ударите попаднали в лявата част на челото на пострадалия, след което го оставил да лежи проснат на земята в двора в безпомощно състояние.

При пристигането си служителите на ЦСМП – свид. Г. М. Ф. – медицински фелдшер и свид. П. В. В. – шофьор, заварили А. Т. да лежи в изключително тежко състояние, проснат по гръб на плочките в двора пред къщата. Той не реагирал на въпросите им, а издавал само нечленоразделни звуци. Целият бил подут, с кръвонасядания по лицето и три разкъсноконтузни рани на главата в лявата област на челото с диаметър около 2-3 см. През това време, докато медицинските лица се опитвали да установят точното състояние на А. Т. и да го качат в линейката, подс. Т. седял безучастно в близост до тялото на баща си А. Т..