Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 84 от 09.01.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 1953/2018
Вид
Определение № 84
Подписан
09.01.2019
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА, ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 592 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……/………….01.2019г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ………………..януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдия

Кирякова в.ч.т. дело № 1953 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр.чл.419, ал.1 от ГПК и чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 2723 от

11.05.2018г. /изпратена по пощата с пощенско клеймо от 09.05.2018г./ на Г.Г.С. с ЕГН ********** и С.О.А. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Валерий Ждраков срещу Разпореждане № 1628 от 02.05.2017г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 503/2017г. на Районен съд Провадия.

С определение №4547 от 21.12.2018г., постановено по ч.търг.дело №1955 по описа за 2018г. на ВОС, е потвърдено изцяло разпореждане № 4006/24.10.2018г., постановено по ч.гр.д. № 503/2017г. по описа на РС Провадия, с което са върнати подаденото от Г.Г.С. с ЕГН ********** възражение вх. № 2721/11.05.2018г. по 414 от ГПК срещу заповед №339/02.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и частна жалба вх.№ 2723 от 11.05.2018г. /изпратена по пощата с пощенско клеймо от 09.05.2018г./ на Г.Г.С. с ЕГН **********. С това предмета на разглеждане в настоящото производство се ограничава до разглеждане на частната жалба, подадена от С.О.А. с ЕГН **********.

Жалбоподателят въвежда твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане на незабавно изпълнение като постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Счита се на първо място, че длъжницата не притежава качеството солидарен длъжник, а е подписала договора като поръчител, като съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД преклузивният шестмесечен срок, в който поръчителят отговаря за задължението на главния длъжник е изтекъл на 16.04.2016г., а заявлението по чл.417 от ГПК е подадено много по-късно. На следващо място се оспорва обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по отношение на длъжника С.О.А., като се твърди, че връчването на уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ чрез нотариус, съгласно чл.50 ЗННД, е извършено ненадлежно. С частната жалба се оспорва редовността на документа по чл.417, т.2 от ГПК като се настоява, че представеното извлечение от сметката на кредитополучателя не съдържа необходимите реквизити. Въведени са възражения относно дължимостта на договорната лихва след датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, обезщетението за забава и разходите за нотариални такси.

Настоява се за отмяна на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта и обезсилване на изпълнителния лист.

Ответникът по частната жалба

- “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, чрез пълномощник адв. Светозар

Златанов, депозира в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор, в които излага становище с подробни мотиви за неоснователност на жалбата и настоява за отхвърлянето й.

При данни, че заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 503/2017 год. на Районен съд град Провадия, е редовно връчена на жалбоподателя С.О.А. лично на дата – 24.04.2018г., то частна жалба, заявена пред ПРС с рег.№ 2723 от 11.05.2017г., като изпратена по пощата с клеймо на пощенския плик от 09.05.2017г., ведно с възражение по чл.414 от ГПК, е подадена в срока по чл.419 от ГПК /л.7 от в.ч.т.д. № 1953/2018г. на ВОС/.

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, ведно с подадено от длъжника в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява и процесуално допустима.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след запознаване с книжата по делото и приложените ч.търг.д. № 1954/2018г. и ч.търг.д. № 1955/2018г., и двете по описа на ВОС, както и ч.гр.д. № 503/2017г. по описа на Районен съд Провадия, намира за установено следното :

Производството по ч.гр.д.№ 503/2017г. по описа на

ПРС, е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* срещу Г.Г.С. с ЕГН **********, като кредитополучател, и С.О.А. с ЕГН **********, като солидарен длъжник, въз основна на документ – извлечение от сметка - за вземане, произтичащо от договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №60/08.06.2005г.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 под №339/02.05.2017г. и изпълнителен лист, като пред ЧСИ № 713 на КЧСИ е образувано изп.д.№ 20177130400173.

Доколкото изтичането на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, тъй като по силата на чл.7, ал.1 от ГПК съдът има служебно задължение да следи за допустимистта на извършването от страните процесуални действия /арг. т.4б от ТР №4/2013г. по тълк.дело №4/2013г./, то следва да се постави на разглеждане възражението относно качеството на длъжника С.А.. Видно от представените документи към извлечението от сметка, а именно - договор за ипотечен кредит №60 от 08.06.2005г. се установява, че Г.С. се е задължила пред кредитора в качеството си на съдлъжник.

Съгласно чл.6 от договора съдлъжникът се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения, произтичащи от договора, за което е положил и подпис. Встъпването в дълг е уредено в чл.101 от ЗЗД. Това е договор, с който към длъжника по друг договор се присъединява още един длъжник, т.е. едно трето лице встъпва като съдлъжник. Встъпването в дълг винаги предполага наличието на друг договор, от който е произлязъл дълга. Целта на встъпването в дълг е гарантиране на изпълнението на дълга. Кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице, като длъжникът и третото лице стават солидарно отговорни. Всичко това се явява като резултат от договор между кредитора и третото лице или между длъжника и третото лице. В настоящия случай договорът е сключен между кредитора и третото лице.

Следователно кредитора и длъжника С.А. са обвързани от валидно възникнало договорно правоотношение, възникнало на самостоятелно основание, при което задължението на съдлъжника е идентично по обем и съдържание с това на първоначалния длъжник. Липсват белезите на поръчителството.

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК, поради което и не следва да се обсъждат въведените възражения относно дължимостта на сумите по пера, както и установяването на неговия размер, не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай заповедното производство е образувано по заявление на банка за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка – документ по чл.417, ал.2 от ГПК.

Съгласно формираната трайна съдебна практика, обективирана в Определение №693 от 16.11.2009г. по ч.т.д.№731/2009г. на ІІ т.о., Определение №264 от 07.05.2009г. по ч.т.д.№210/2009г. на І т.о., Определение №174 от 16.02.2010г. по ч.т.д.№18/2010г. на І т.о., Определение №77 от 20.01.2010г. по ч.т.д.№714/2010г. на І т.о., Определение №787 от 14.09.2012г. по ч.т.д.№197/2012г., ІІ т.о. и Определение №495/20.07.2012г. по ч.т.д.№243/2012г, І т.о., за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл.417, т.2 от ГПК - извлечението от счетоводни книги на банка - следва да съдържа данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането - размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

В настоящия случай представеното със заявлението извлечение от 23.04.2017г. съдържа достатъчно данни, необходими за извършване на преценката дали и в кой момент длъжникът е изпаднал в забава по отношение на поетите с договора за кредит задължения, кое е неизпълненото задължение - основното задължение за плащане на погасителни вноски по кредита или акцесорното задължение за лихви, и в кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем. Видно от чл.8, ал.1, т.1 от представения договор за ипотечен кредит при допусната забава в плащанията по кредита поради просрочие на лихва през гратисния период или на погасителна вноска по кредита за всеки един от договорените падежи, банката има право да обяви изцяло или частично кредита за предсрочно изискуем. В представеното пред ПРС извлечение от сметката на длъжника банката е посочила данни за обстоятелствата, довели до предсрочна изискуемост на вземането, именно кои вноски не са платени, техните конкретни размери, които съгласно договора са довели до предсрочна изискуемост на кредита.

Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай в представеното извлечение от счетоводните книги изрично е посочено кои вноски и в какъв размер не са платени и датата на спиране на плащането. Това осигурява извършването на проверката дали към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са били налице обективните обстоятелства за предприетото от кредитора действие, с положителен отговор на въпроса предвид наличието на 43 месечни погасителни вноски, които не са платени. Изложено налага извода, че представеното извлечение от счетоводна сметка съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 2 ГПК, въз основа на който да бъде издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради пълна индивидуализация на вземането и неговата изискуемост и ликвидност.

На следващо място, заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418 ал.2 от ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ – чл.418 ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417 т.2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Съгласно ТР № 4/2013 г. на

ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

Предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение (в този смисъл т.18 от ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.).