Определение № 1447 от 07.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. Благоевград, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501183 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадена частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу Разпореждане № 3098/1.9.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1294/2026 г. по описа на РС – Петрич.

Жалбоподателят сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заявлението е редовно, тъй като е съобразено с изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като в закона липсва препращане към чл. 127, ал. 2 ГПК, т. е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането.

Затова в производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят не е длъжен да представя договорът за цесия, като дадените указания за представянето му са незаконосъобразни. Ето защо от неизпълнение на тези указания, незаконосъобразно е отхвърлено от РС заявлението по чл. 410 от ГПК. Иска се атакувания акт да се отмени и се издаде заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника за процесните суми.

БлОС счита подадената частна жалба по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, 203670940 срещу М. С. В..

1

За преценка на основателността на частната жалба БлОС съобрази следното:

С подаденото заявление по чл. 410 от ГПК заявителят - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира издаване на заповед за изпълнение на парични вземания за главница, законна лихва и мораторна лихва.

За обстоятелства, от които произтича вземането посочва договор за потребителски кредит № 5299980 от 5.12.2024 г., сключен от длъжника М. С.

В. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД , като допълва, че във връзка с него е сключен на 05.12.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция между потребителя М. С. В. и гаранта „Файненшънъл България“ ЕООД, които представя, както и че вземането му е цедирано с подписано на 04.09.2025 г. приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Файненшънъл България“ ЕООД, по силата, на който вземането на „Файненшънъл България“ ЕООД срещу М. С. В., произтичащо от договора за потребителски кредит му е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията с уведомително писмо изх.

№ УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5299980 от дата 4.9.2025 г., изпратено с известие за доставяне от заявителя в качеството му на пълномощник на цедента.

С разпореждане, районният съд е указал на заявителя в 3-дневен срок да заплати дължимата държавната такса, да представи договор за цесия и уведомлението до длъжника за извършената цесия. Указал му, че в противен случай заявлението ще бъде отхвърлено.

По делото е изпълнено указанието за заплащане на указания размер държавна такса.

С атакуваното разпореждане, поради неизпълнение на указания РС е отхвърлил заявлението. останалите

БлОС счита жалбата за неоснователна.

Заповедният съд съгл. чл. 411, ал. 1, т. 1-3 от ГПК разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не 2 отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението - т. 1; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави- т. 2; и искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Според чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Предвид изрично посочване в цитираната разпоредба, към заявлението да се прилага не само договора, но и всички негови приложения и изменения, според БлОС следва изводът, направен от първоинстанционния съд, че към заявлението следва да се прилага и договора за цесия и уведомлението за съобщаването й на длъжника, в случай на твърдения от заявителя за прехвърляне на вземането /цесия/.

От посоченото в чл. 410, ал. 3 ГПК изискване на закона логично е да се счете, че е вменено задължение на заявителя да установи, че е кредитор на вземането с представяне и на договора за цесия.

Изискването не е самоцелно – неговата функция е за да изпълни съда задължението си за служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в релевираното със заявлението конкретно облигационно правоотношение с длъжника, което предпоставя проверка и на качеството на заявителя да е кредитор на длъжника – потребител в процесното облигационно правоотношение, а не което и да е друго лице. След като заявителят не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за представяне на посочените по-горе документи, които указания настоящият състав на БлОС намира за законосъобразни, то заповедният съд правилно е отхвърлил подаденото заявление.

Поради изложеното за несъстоятелност на доводите в жалбата, БлОС потвърждава атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 3098/1.9.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 3

1294/2026 г. по описа на РС – Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4