Решение № 176 от 12.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Плевен, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430105631 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. А. П., с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. - Управител, против НЕТКРЕДИТ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-п „Изгрев“ ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (ЛИТЕКС ТАУЪР) №3, ет.10, представлявано от И. Н. Х.-С., в която се твърди следното : на 24.06.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №202206241235240059. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, а размерът на погасителната вноска - 93лв., видът на вноската е месечна, а броят на вноските е 6. Размерът на годишната лихва е посочен в размер па 38,75%, а размерът на годишния процент на разходите е 46,42%, а размерът на общата сума, която следва да върне М. *** е в размер на 558 лева. В чл.4 ал.3 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза па институцията, отпуснала кредита. В чл. 6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение па задължението си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер па 420 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 420 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, 1 посочени в процесния договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата сума което следва да върне е 978 лева.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 420 лева, е нищожна поради противоречие с добрите прави /чл. 26, ал. 1, преди. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПK във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага следното :

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняване то на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г., Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърти оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договори те за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по-безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране па кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“

В този смисъл смята, че с клаузата, с която в процесният договор за паричен заем с уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 420 лева, в случай че не предостави в срок по-малък от 24 часа от сключването му, обезпечение - банкова гаранция, се цели прехвърляне на задължението на кредитора към потребителя. Въпреки задължението на кредитиращото дружество да извърши проверка за кредитоспособността па потребителя - това задължение се вменява на потребителя, който да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. вместо кредиторът да следи за неразумно кредитиране, същият налага неимоверно голяма неустойка, с която повишава риска от изпадането на кредитополучателя в неплатежоспособност.

Заявява, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили 2 вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по г. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - подадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Посочва, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата па чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чисто плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на креди тора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката” да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението” да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

С уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора под максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури 3 обезпечение в срок по-малко от 24 часа не може да обоснове обратния извод.

Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат да осигурят поръчител с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Видно от процесния договор е, че възнаградителната лихва е в размер па 58 лв., а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение но договора е в размер на 420лв, е което реалният ГПР става над 100%.

В решение по дело С-714/22 е предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) е акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка е тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:

„ ...посочването на ГПР, конто не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, които не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер" член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница "

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер па обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение па поетото задължение с други, различни правни 4 способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на 84% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на креди та преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното следва, че е договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.