Решение № 89 от 14.04.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр. Добрич, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500283 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 791/05.03.2025 год. на Община Каварна, ЕИК 000852697, с административен адрес: гр. Каварна, ***, представлявана от кмета Е. М. Б., срещу решение № 25/19.02.2025 год. по гр.

Дело № 324/2024 год. по описа на Каварненския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Н. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. К.*** сумата 9 000 лева, представляваща имуществени вреди, причинени в резултат на извършен ремонт по проект „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Ч.“ в гр. К.“, с възложител Община Каварна, както и сумата от 1 579,08 лева, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 05.03.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 21.02.2025 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови 1 доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД. В случая не е налице осъществен фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, доколкото, за да бъде уважен този иск ищецът е следвало да посочи в исковата си молба лицата, които са отговорни за причинените му имуществени вреди, чиято обезвреда претендира. Също така не е уточнено основанието, на което се претендира осъждането на ответната община. Според жалбата ищецът, настоящ въззиваем, не е доказал увреждащото го деяние; противоправността на това деяние; вредите, които са настъпили за неговото имущество; причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди; всички твърдения на ищеца са останали хипотетични и недоказани по делото.

На следващо място районният съд не е посочил правната норма и законовите задължения, които са нарушени и в резултат, на които е налице вреда за ищеца. Въззивникът настоява, че съдът не е обсъдил съдържанието на представения по делото Договор № 148/28.03.2023 г., с предмет:

„Реконструкция и рехабилитация на ул. „Ч.“ в гр. К.“, с възложител Община Каварна. Сочи, че заключението на в.л. по назначената СТЕ не установява с категоричност увреждания по имота на Н. Г. Г., които да кореспондират с изложеното в исковата молба, както и причините за актуалното състояние на оградата да са в резултат от поведението на служители на Община Каварна, или на трети лица, на които Общината да е възложила някаква дейност. В тази връзка се обръща внимание на липсата от страна на съда на обсъждане на извършените от ищеца през 1985 г. и през 2005 г. надграждане и надзиждане с бетонов пояс върху процесната ограда, което е довело до констатираните деформации спрямо същата. Не се отчитат също така, каквито и да е било действия, насочени към установяване на действителния извършител на вредоносното деяния, чиято обезвреда се претендира от въззиваемия.

Във въззиваната жалба се съдържа и оспорване по отношение размера на присъденото обезщетение. При определяне този размер съдът не е взел предвид въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който с поведението си обективно е допринесъл за настъпване на увреждането.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Г. Г., според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд Каварна като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 324/2024 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба с вх. № 2216/10.07.2024 г. и уточняваща молба с вх. № 3760/05.06.2025 г. (по регистъра на Окръжен съд – Добрич), подадени от Н. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.К.***, с която срещу Община Каварна, ЕИК 000852697, с административен адрес: гр. Каварна, ул.

„Добротица“ № 26, представлявана от кмета Е. Б., е предявен иск на осн. чл.

49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди върху частта на първоначално изградената преди 1955 г. подпорна стена с височина до 1,70 и ширина 13 м., състоящи се в изявени деформации – пукнатини, избутване на редовете до 10 см. извън равнината на стената, както и издуване в определени участъци по цялата ширина на стената, находяща се в собствения на ищеца поземлен имот с кадастрален идентификатор *** (предишен идентификатор ***) по кадастралната карта и регистри на гр. К., което увреждане е в резултат на извършен ремонт по проект „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Ч.“ в гр. К., на който е Община Каварна е възложител.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения по делото адвокат, Н. Г. Г. е 3 собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед РД-18- 32/27.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяш се в гр. К.***, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, като от страната към пътя за морето има изградена масивна ограда. През 2024 г. е извършен основен ремонт на пътя за морска зона, като същият е преасфалтиран по проект „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Ч.“ в гр. К.“ с възложител Община Каварна. През месеците април и май 2024 г. асфалтирането е извършвано активно пред къщата на Г., наетата фирма - изпълнител работела с машини, излъчващи силни вибрации, които причинили разцепване на оградата му, камъни от нея били избутани от местоположението им, а оградата била пред разцепване и разпадане. Ищецът многократно протестирал за начина на ремонта, като временно тези тежки машини били изтегляни от пространството пред оградата му, но когато Н. Г. отсъствал от дома си, пътните строите отново минавали пред оградата и я рушали. Твърди, че в началото на месец юни ищецът подал сигнал до кмета на Община Каварна за нанесените на оградата му щети, като при проверката било констатирано, че: „ не може да се определи дали е компрометирана от начина на строителство, атмосферните условия, на които е подложена от години или от СМР, извършвани по проект „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Ч.“ в гр. К.“. Н. Г. потърсил съдействие от две строителни фирми, които да му предоставят оферти за цената на ремонта на оградата, срещу която сума да извършат възстановяването й, като и в двата случая цената била над 9 000 лв. С оглед на горепосоченото, ищецът моли съда, да осъди Община Каварна да му заплати сумата от 9 000 (девет хиляди) лв., за увреждането на собствената му ограда в резултат на извършен ремонт по проект „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Ч.“ в гр. К.“, възложител, на който е Община Каварна.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Община Каварна, представлявана чрез упълномощения юрисконсулт. Сочи се, че предявеният иск е нередовен, недопустим и неоснователен. Навеждат се твърдения, че търсената защита е по реда на чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 45 от ЗЗД, както е формулирана от ищеца. Ответникът отрича обстоятелствата и фактическите твърдения в исковата молба, че е настъпило изобщо увреждане в процесния имот, а ако е налице такова увреждане, същото не е в причинна връзка с поведението на ответника. Не се оспорва, че са извършвани ремонтни 4 дейности по ул. „Ч.“, но се сочи период, през който са извършвани тези дейности, различен от твърдяното в исковата молба.

На следващо място се отбелязва, че не са ангажирани доказателства за конкретни действия или бездействия от ответника, които да са причинили вреда на ищеца. Сочат се само бъдещи разходи за поправянето на ограда, а не реално претърпени такива, поради което обезщетение не се дължи. Оспорва се наличието на причинени вреди на ищеца вследствие на извършени ремонтни работи по улица „Ч.“. Твърди се, че липсват и доказателства за разходи, направени от ищеца за извършен ремонт на ограда, които да определят конкретната стойност, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен и се моли за неговото отхвърляне.

С определение № 408/27.05.2025 г. Добричкият окръжен съд е оставил без движение искова молба с вх. рег. № 2216/10.07.2024 г., по която е образувано гр. Дело № 324/2024 г. по описа Районен съд – Каварна, като е указал на ищеца Н. Г. Г. в едноседмичен срок от връчване на определението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани следните нередовности на исковата молба: Да посочи ясно, точно и логическо последователно всички факти и обстоятелствата, на които се основава искът, като съобрази подробните указания на съда в тази насока (в мотивната част на настоящото определение), а именно: вида на увреденото имущество: ограда или подпорна стена; в коя част на стената/оградата се ситуира твърдяното увреждане; с какво се характеризират деформациите на подпорната стена/оградата; от кога точно датира това увреждане; кога е изградена подпорната стена, както и оградата, състояща се от стоманено-бетонов пояс и стоманено-бетонови колонки, и ажурни метални орнаменти; Да формулира петитум, т.е. в какво се състои искането, отправено до съда, съответен на изложените обстоятелства, на които се основава искът, като се съобразят подробните указания на съда в тази насока в мотивната част на определението.

В изпълнение на дадените му указния Н. Г. Г. е депозирал молба с вх. № 3760/05.06.2025 г., с която е внесъл уточнение за вида на увреденото имущество – подпорна стена, нейните характеристики и размери. Изложени са твърдения относно характера на уврежданията по стената, причинени в резултат на действията на трето лице, във връзка с възложена му работа от 5 ответната община; времето на настъпване на това увреждане – в периода: м. март – м. юни 2025 г., както и подробности относно различните етапи, през които подпорната стена е изграждана и надграждана през различните години след 1955 г. /годината на нейното изграждане/; 1985 г. – стената е надзидана с 40 см. от Община Каварна и през 2005 г. – изливане на стоманено бетонов пояс от страна на ищеца с височина от 40 см.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.02.1981 г. Н. Г. Г. и О. Г. Г. са закупили от Х. В. К., чрез Общинския народен съвет гр. К., недвижим имот, представляваща дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо пл. № 1180 по кадастралната основа на гр. К., ведно с построената върху него двуетажна къща за живеене, като договорът е сключен с нотариален акт за продажба на недвижими имот № 18, том І, дело № 43/1981 г. на Балчишкия районен съдия.