Определение № 404 от 18.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600454 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал.

4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. К., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Г. Г., срещу протоколно определение № 1554 от 02.10.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1672/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, в която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част, поради което се прави искане за неговата отмяна, като вместо това бъде постановен нов, с който съдебното производство бъде прекратено и делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в частната жалба съображения, както и с атакуваното определение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, но не по всички изложени в нея съображения.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу А. Г. Г. за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т.

7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Настоящото производство е второ по ред, след като с определение 1

№ 257/25.06.2023 г. по ВЧНД № 289/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменено определение № 1003/12.06.2023 г. по НОХД № 901/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и неговия защитник за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че след връщане на делото на прокурора, при изготвяне на новия обвинителен акт срещу подсъдимия А. Г. са отстранени недостатъците, констатирани от предходния въззивен състав.

Настоящата инстанция не споделя изводите на окръжния съд. В новия обвинителен акт са отстранени само две от посочените в предходното определение на апелативния съд нередовности – посочени са трите имена на свидетеля „*“ и е изключена една от формите на изпълнителното деяние – „съставил“, на инкриминираното престъпление. Продължава да е неясен начинът, по който прокурорът твърди, че е извършено престъплението. В чл.

255, ал. 1, т. 6 НК законодателят е криминализирал използването на визираните в текста документи в три хипотези: “при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при предоставяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители“.

Докато в диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че инкриминираната деятелност подсъдимият Г. е осъществил „при водене на счетоводството“ и „при упражняване на стопанска дейност“, в обстоятелствената част липсва фактическо описание на конкретните му действия, обосноваващи тези изводи на прокурора.

На следващо място, подсъдимият е обвинен, че през инкриминирания период е избегнал „установяването и плащането на данъчни задължения“. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва фактическо описание на поведението на подсъдимия, което да води до извода за наличието на тези две престъпни последици по чл. 255, ал. 1 НК, а именно: кои негови действия са довели до неустановяване на данъчните задължения, и кои, макар те да са били установени, са довели до препятстване на плащането им.

На следващо място, съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК, субект на престъплението по чл. 255 НК може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец. В обстоятелствената част на обвинителния акт декларативно е посочено, че от началото на м. юни 2016 г. подсъдимият Г. започнал фактически да ръководи дейността на „*“ ЕООД, „макар да нямал формално юридическо отношение към дружеството“ (към този момент на същото собственик и управител бил 2 свидетелят В. У.), като липсва описание на конкретни негови действия, мотивирали прокурора за направения извод. Впоследствие, на 03.08.2016 г., дружеството било прехвърлено пред нотариус на свидетеля А. М., който станал негов собственик и управител, като отново липсва описание, осъществявал ли е подсъдимият дейност (каква и в какво качество) в дружеството при новия собственик, освен че е носил първични счетоводни документи (фактури) на счетоводителката П..

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, че не е ясна връзката към предмета на делото на свидетелите (изброени в жалбата), посочени в приложението по чл. 246, ал. 4 НПК към обвинителния акт. Изискванията към съдържанието на обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт са посочени изчерпателно в чл.

246, ал. 2 и ал. 3 НПК. Сред тях не се съдържа изискването в обвинителния акт прокурорът да описва и анализира и доказателствената обезпеченост на изложените от него факти.

Неоснователно е и възражението, че част от визираните в обвинителния акт доказателства били събрани по реда на ДОПК и били неприложими в наказателния процес, тъй като този въпрос следва да бъде обсъждан на друг етап от съдебното производство.

В заключение, настоящият въззивен състав счита, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК.

В този си вид той не може да изпълни главното си предназначение - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по този начин постави основните рамки на процеса на доказване и осигурява възможност на подсъдимия да реализира пълноценно правото си на защита.

За провеждането на справедлив процес срещу подсъдимия, обвинителния акт следва да е съобразен с изискванията на визирания текст, за да може подсъдимият да е напълно наясно кои извършени от него действия обвинението счита за противоправни, въз основа на кои факти и обстоятелства обосновава тези изводи и състава на кое престъпление изпълват.

Като не е констатирал наличието на обсъдените по - горе съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от съда, но отстраними от прокурора, окръжният съд е постановил незаконосъобразно определение за отсъстващи основания по чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК, което подлежи на отмяна. Съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ протоколно определение № 1554/02.10.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1672/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1672/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4