Решение № 165 от 16.10.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр.Мадан, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100376 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от З. М. П., чрез адв. Ф. Ч. против Р. М. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 16.10.1988 г. в *, за което е съставен Акт за граждански брак № *. От брака си имали две деца, които към настоящия момент били пълнолетни. Въпреки положените през годините усилия за съхраняване на семейството, отношенията между тях постепенно и трайно се влошили. Настъпили дълбоко отчуждение, липса на взаимност, разбирателство и емоционална близост. От повече от пет години се намирали във фактическа раздяла, макар и да обитават едно и също жилище. Живеят в отделни стаи, не поддържат нормални съпружески отношения и между тях липсва реална семейна общност. Съвместното пребиваване в жилището било продиктувано единствено от житейски и битови обстоятелства, без наличие на действителен семеен живот. Ежедневните задължения и грижите по домакинството се поемали основно от ищцата, докато ответникът демонстрирал трайна незаинтересованост към семейния им живот, липса на ангажираност и отсъствие на необходимата взаимна подкрепа и съпричастност. Контактите им били сведени до елементарни битови нужди, като инцидентното съвместно хранене не представлява проява на нормални семейни отношения, а било единствено следствие от обитаването на едно жилище. Липсвало уважение, доверие, споделеност и общи житейски цели. Въпреки многократните опити за нормализиране на отношенията, положителна промяна не настъпила.

1

Отчуждението било трайно и необратимо, а възстановяване на брачната връзка било невъзможно. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и е напълно лишен от съдържание, поради което липсват основания за неговото запазване. Притежавали семейно жилище, придобито по време на брака, като нямала претенции относно предоставянето на ползването му. След прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име — П.. Не претендира издръжка от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното заверено копие от удостоверение за граждански брак е видно, че страните са сключили граждански брак на 16.10.1988 г. На 03.10.1991 г. е сключен Договор за продажба на държавен недвижим имот между Общински народен съвет гр. М. и Р. М. П., по силата на който съпрузите са придобили в режим на СИО апартамент, находящ се в *, представляващ семейното им жилище.

В о.с.з. е изслушана ищцата, която заяви, че поддържа молбата си за развод. Заявява, че решението е категорично и непоколебимо. Със съпруга й били разделени повече от 5 години. Живеели в един апартамент, но в различни стаи. Имали общи ток и вода, които делят наполовина, делят и за храната разходите. Апартаментът бил закупен по време на брака, той бил съсобствен.

Снощи последно разговаряла със съпруга й, но не по тази тема. Той казвал, че нямало да й даде развод, не искал да го води по съдилища, защото на него така му било удобно тя да поема всички грижи – разходи за ток, вода, храна, за всичко, поддръжката на апартамента също, всъщност той идвал наготово, не го интересували тези разходи. Комуникацията им се свеждала до разговори на общи теми. Не можела повече да бъде слугиня, той да не бил ангажиран за нищо. Съпругът й работил, и тя работила. От нейна страна била 100 % сигурна, че нямало шанс отношенията им да се поправят. Искала да се разведе. Искането й било сериозно и непоколебимо, и била абсолютно убедена. През м.януари тази година се изнесла за 20 дни от къщи с намерението да не се връща, обаче той я заплашил, че ще дойде там, където работи, и ще я бие. И тя се изплашила и се върнала. Не знаела къде ще живее, точно в момента нямала точна цел.

В о.с.з. е изслушана свидетелката З. А.А К., която заяви, че от доста време познава страните по делото, живеели в един блок на един етаж. Ищцата й споделяла, че иска да се раздели с Р., в отделни стаи нощували. Много пъти се била оплаквала ищцата, че не иска да живее с Р., че не се разбират нещо.

Оплаквала се от няколко години. Виждала ги да излизат заедно. Не била чувала да се карат, нея я нямало по цял ден. Някой път ги била чувала да се карат, но не знаела за какво. Страните не се разбирали, но не знаела за какво.

С Р. имали съседски отношения, имали комуникация с него. Той нищо не й е споделял. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като обективни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства и 2 еднопосочни.

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз- т.2 ППВС №10/71г. на ВС. Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание, основа за това се явява желанието у брачните партньори. От процесуалното поведение на ищцата съдът прави извода, че в конкретния случай е налице категорично нежелание на същата да поддържа такава връзка, което и поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака. Пасивното процесуалното поведение на ответника също следва да се тълкува в тази насока, доколкото същият не е изразил нито писмено, нито лично в съдебно заседание желание за запазване на брачната връзка. Установените в процеса факти, че съпрузите са прекъснали своята емоционална връзка, живеят в отделни стаи, наличието на конфликти, при един от които ищцата временно е напуснала семейното жилище, както и категорично заявеното намерение на ищцата да прекрати брака си не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка.

Еднозначно заявеното и поддържано нежелание на ищцата да запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание партньорство между съпрузите. В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на ищцата към брака. От събраните по делото доказателства не се установяват и конкретни действия от страна на ответника за запазването на брачния съюз.

Дори напротив – пасивното процесуално поведение на ответника сочи на незаинтересованост от производството, респ. от съхраняването на брачната му връзка. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Този брак понастоящем съществува само формално, не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което налага същият да бъде прекратен. Налице са при това положение предвидените в чл. 49 ал.1 СК предпоставки за прекратяването на брака. Изложеното обуславя извод за основателност на иска за развод, който следва да бъде допуснат от съда, без произнасяне относно вината за разстройството на брака, тъй като никой от съпрузите не поискал това – чл. 49, ал. 3 от СК. Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 СК, с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по въпроса за фамилното име на съпрузите. Това представлява една възможност съпругът, който при сключването на брака е приел фамилията на другия, след прекратяването му да заяви дали ще възстанови предбрачното си фамилно име или ще продължи да носи брачното такова. Предвид изричното изявление на съпругата, то след прекратяването на брачната връзка, тя следва да запази брачното си фамилно име- П.. Страните не заявяват претенции за издръжката между тях, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Никоя от страните не претендира ползването на семейното жилище, находящо се в *. С оглед 3 необсъждането на въпроса за вината и по аргумент от чл. 329 ал. 1 изр. 2 пр. 1 от ГПК, сторените по делото разноски ще останат в тежест на всяка от страните така, както са направени. Окончателната държавна такса по чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя в размер на 20 евро платими по равно от двете страни. С оглед изложеното ,съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между З. М. П., ЕГН **********, с адрес: * и Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: *, сключен на 16.10.1988 г. в *, за което е съставен акт за граждански брак № 1/16.10.1988 г. като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака съпругата З. М. П., ЕГН **********, запазва брачното си ФАМИЛНО ИМЕ - П..

ОСЪЖДА З. М. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Мадан в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 10 евро, представляваща окончателна държавна такса за допускането на развода.

ОСЪЖДА Р. М. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Мадан в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 10 евро, представляваща окончателна държавна такса за допускането на развода.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Смолян, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 4