Решение № 30 от 20.01.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 1110/2021
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 23.05.2025
- Състав
- Стела Петрова Колчева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Враца, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20211420201110 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на ДПУСЯ-София против НП №НЯСС-201/02.09.21 г. на Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.141, ал.,т.1 ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.38 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.
В жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата в приложено писмено становище, на свой ред излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
На 14.01.2021 г., служители на РО-НЯСС“Северозападна България“Враца при ДАМТН, между които и св.Ив.И. извършила оглед и проверка на язовир „Баурене 2/Фудич”, находящ се в поземлен имот със съответен идентификатор в землището на с.Мраморен, общ.Криводол, представляващ държавна собственост, съгласно съответен акт за публична държавна собственост и с последващо предоставени права за управелние на ДПУСЯ.
При проверката е извършен подробен обход и оглед на язовирната стена и съораженията към нея, при която са установени множество нередности на техническото им състояние, а именно, че: короната е с коловози и с нарушен геометричен профил; въздушният откос е със свличания; водният откос е със свличания и обрушвания, като е компрометиран стабилитета на каменната броня; основният изпускател е неизправен и изхода му се намира в бетонна шахта откъм въздушния откос; шахтата на основния изпускател е запълнена със земни маси; преливникът се състои от два броя тръби ф 300 мм и входа на преливника е обрасал с храстовидна растителност; бързотокът след преливника е разрушен. Резултатите от този оглед и проверка са подробно обективирани в констативен протокол за проверка от същата дата. Въз основа на него, на 18.03.21 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН №03022/18.03.21 г. за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 ЗВ, изразило се в това, че към 14.01.21 г. жалбоподателят не е предприел и извършил активни дейности за осигуряване и привеждане в техническа изправност на язовира и съораженията към него-корона, воден откос, въздушен откос, основен изпускател и бързотока на преливника.
Срещу така съставения АУАН, ДПУСЯ депозирало писмени възражения, които АНО е счел за неоснователни и е последвало издаването на обжалваното НП, с което за констатираното с АУАН нарушение и на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, на ДПУСЯ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.
Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото: показанията на св.И.И., имаща качество на свидетел присъствал при констатиране на 2 нарушението и съставяне на акта, горецитираните писмени доказателства – констативен протокол от проверка, актове за дарение и публична държавна собственост, заповеди, кореспонденция по повод съставяне и връчване на АУАН и др.
При горната доказателствена съвкупност и установени фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приобщените по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци –дата и място на извършване, начин на извършване и обстоятелствата, при които е констатирано нарушението. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.
Изложените в обратен смисъл в жалбата са напълно голословни. Видовете ремонтно-възстановителни дейности, които следва да се извършат, за да се осигури техническата изправност на язовира и съораженията към него, не са елемент от състава на конкретното нарушение, поради което и непосочването им в АУАН и НП не ограничава правото на защита на санкционираното лице и не представлява съществено процесуално нарушение.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя за налично нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй като въпросната законова разпоредба не лимитира броя на свидетелите очевидци, които могат да участват в процедурата по съставяне на акта. Подобно изискване има в разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, която обаче не касае процесния казус. Отделно от това, в случая е налице и хипотезата на чл.40, ал.4 ЗАНН, доколкото процесното нарушение е констатирано и въз основа на официален документ-констативен протокол за проверка и др.
От материалноправна страна: От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към 14.01.21 г. жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.141, ал.1,т.1 ЗВ да поддържа процесния язовир в 3 техническа изправност. За това си поведение жалбоподателят следва да понесе административно-наказателна отговорност на основание чл.200, ал.1,т.38 от ЗВ.
Съдът не възприема изложените в жалбата доводи за това, че не е годен субект на нарушението, тъй като части от язовира попадат в съседни поземлени имоти, извън тези, посочени в АДС:
Жалбоподателят е държавно предприятие, с предмет на дейноступравление и стопанисване на язовири, създадено по силата на ЗВ и с функции по управление и стопанисване на язовири, изрично регламентирани в закона. По силата на изричната разпоредба на чл.139д ЗВ, при осъществяване на дейността си ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съораженията към тях на язовирите по чл.138б и предоставяните по чл.139, ал.5 и 6 ЗВ. Същевременно и съгласно легалната дефиниция по пар.1,т.94 от ДРЗВ –„язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съораженията и събирателните деривации, както и земята, върху, които са изградени“. В случая няма спор, че на ДПУСЯ надлежно е предоставено управлението и стопанисването на язовир „Баурене 2“, при което и отговаря за целия „язовир“ по смисъла на горецитираната дефиниция, без значение какви са конкретните му поземлени параметри по кадастрални планове. Тук е мястото да се посочи и че съгласно приобщените по делото писмени доказателства /сключени от жалбоподателя договори за ремонтно-строителни дейности, предложение до ДАМТН за включване на процесния язовир в списък на МС за „основен ремонт“, съгласно ЗУТ и др. по повод предходно извършвани проверки през 2020 г. от оторизирани по ЗВ органи и давани задължителни предписания/, ДПУСЯ фактически управлява и стопанисва целия язовир „Баурене 2“, без претенции относно собствеността на земята върху която попадат части от язовира и неговите съоражения. Тези факти допълнително индицират, че коментираните възражения са израз на чисто защитна, но неоснователна позиция, избрана целенасочено само за нуждите и в рамките на настоящето съдебно производство.
Не се споделят и последната група доводи в жалбата за приложение на чл.28 ЗАНН: както правилно е приел и АНО в обжалваното НП, обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици не 4 води до извод за маловажност на случая, тъй като се касае до формално нарушение. Отделно от това преките и непосредствени последици от техническото състояние на язовирните стени и съораженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, културното наследство и стопанската дейност.
При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се наложи за извършеното нарушение и при предвидени в закона размери на санкцията от 1000.00 лв. до 10 000.00 лв., в случая АНО е наложил такава в минимален размер. При това положение не следва да се обсъжда наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и същото следва да приеме за справедливо.
При този изход на спора и предвид направеното искане от страна на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100.00 лв.
Предвид на всичко гореизложено, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-201/ 02.09.2021 г. на Председателя на ДАМТН, с което на ДПУСЯ-София, с ЕИК:20576975 е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. на основание чл.200, ал.1,т.38 ЗВ, за извършено нарушение по чл.141, ал.1,т.1 ЗВ.
ОСЪЖДА ДПУСЯ-София, с ЕИК:20576975 ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5