Решение № 6 от 07.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Плевен, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430104742 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р.

С., ЕГН: **********, живущ в *** чрез адв. В.Н. - ***, със съдебен адрес: *** против „***” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, в която се твърди следното : на *** г. С. Р. С. сключил договор за потребителски кредит № *** със „***” АД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 500.00 лева. В чл.17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „***“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „***“ АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е 1 най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 18. от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страната и да сключи е последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, е който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със Заемателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на Заемателя, съгласно същия, член се смята за изпълнено. В чл.19 от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя е оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години;

Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца;

Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „***“ АД; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

В чл.20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17, 18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 626.41 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В чл. 22. от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 20. от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими е всяка погасителна вноска по кредита.

На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 626.41 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. В погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 625.31 2 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 1251.72 лева, срокът на кредита е дванадесет месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.000 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 53.230 %.

“

С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1251.72 лева.

I.

На първо място счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

1. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „***” АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя С. Р. С. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.

Също така счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.

„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/.

3

С оглед на горното счита, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с С. Р. С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 53.230 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от ***.*** г. по дело С-448/*** г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

4

На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 150.34 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В чл.17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „***“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „***“ АД за заплащане на тези задължения.

В чл.20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17, 18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 626.41 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора.

Счита, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.2, пр.1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно 5 кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Отделно от горното счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.*** г. по т. д. № 1/*** г. на Върховния касационен съд/.