Решение № 913 от 01.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 913

31.08.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Членове:

Наталия П. Неделчева

Светлана К. Цанкова

Насуф Исмал като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501549 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувно е по въззивна жалба на Т. Д. Д. срещу решение №838/20.02.2020г. постановено по гр. дело №19050/2018г. по описа на ВРС, с което е осъден да заплати на С.

В. В. , сумата от 1010.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането - 18.06.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2000.00лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания, уплаха, дискомфорт и негативни психо-емоционални последици), претърпени от ищеца вследствие на причинено по вина на ответника при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането - 18.06.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят счита решението за неправилно, тъй като първ. съд не е обсъдил голяма част от изложените в исковата молба факти и доказателства, а е изградил решението си едностранчиво и в нарушение на закона. Твърди, че в същото не са изложени всички обстоятелства, релевантни за вината на деликвента, а механизмът на настъпване на ПТП е установен само и единствено въз основа на показанията на така нареченият — пострадал от ПТП водач, както и въз основа на причинените върху двете превозни средства щети. Счита, че вина за настъпване на произшествието има водача на мотопед „Ямаха Аерокс" тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ад. 2 от ЗДП, и отделно от това го е управлявал под въздействието на алкохол. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като с него е присъдена законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането 18.06.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, като по никакъв начин в мотивите 1 на спорното решение, не става ясно на базата на кои факти и обстоятелства първоинстанционния съд защо не е приложил задължителната разпоредба на чл. 111, 6. „В" ЗЗД относно лихвата върху главницата. Във връзка с присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв. излага, че решението в тази част е недопустимо, тъй като, по никакъв начин по делото не е доказано, че С. В. е претърпял тези телесни повреди, точно от процесното ПТП, а не от нещо друго. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлен като неоснователни и недоказани. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Ответникът С.В., чрез депозирания писмен отговор и в о с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.

Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно частичната основателността на предявените искове. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното обжалваната част. Доказателствени искания не са направени. решение

–потвърдено в

Третото лице помагач – ЗК „Олимпик“ АД не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от С. В. В. , ЕГН ********** срещу Т. Д. Д. , ЕГН ********** за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания, уплаха, дискомфорт и негативни психо- емоционални последици), претърпени от ищеца вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на 18.06.2015г., около 21:30 часа, както и сумата от 1010.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането - 18.06.2015г. до окончателно изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на 18.06.2015г. около 21:30 часа в гр.Варна на кръстовището на ул. „Кракра" и ул. „Три уши" настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320", с ДКН В 1629РК управляван от ответника и мотопед „Ямаха Аерокс" с ДКН В4580М управляван от ищеца.

Излага, че произшествието е настъпило по вина на ответника, който при завиване наляво отнел предимството на движещият се направо мотопед, управляван от ищеца. При съставянето на протокола за ПТП, служителите на Пътна полиция Варна извършили проверка за алкохол, като при ответника не било констатирано наличие на алкохол в кръвта, а при ищеца били установени допустимите 0.30 промила, а при извършена впоследствие химическа експертиза се установили 0.25 промила. Веднага след съставяне на протокола за ПТП, ищецът бил откаран с Бърза помощ в МБАЛ „Света Анна" АД, където му оказали 2 първоначална медицинска помощ, обработили раните по главата му и зашили разкъсноконтузна рана на дясното коляно. По-късно му бил извършен преглед „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, при който били установени травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът твърди, че раните в областта на главата и лицето му заздравели за около 3 седмици, докато в коленната става болките продължавали и до момента, и при промяна на времето се усилвали. В предната повърхност на дясното коляно личал белег от шевове и разрез с неправилни форми, като болките се чувствали вдясно от него. Ищецът претърпял и негативни емоции, като първоначално сънувал кошмарни сънища с ПТП инциденти, а към момента на предявяване на исковете изпитвал панически страх при управление на мотопед или мотоциклет, дори когато се вози и се отказал окончателно от използването на такъв вид транспорт. След стабилизиране на физическото си състояние, ищецът уведомил за настъпилите вреди застрахователя на ответника- ЗК „Олимпик", който с уведомително писмо от 10.08.2015г. уведомил ищеца, че е образувана застрахователна преписка по щета, но не се произнесъл по застрахователната претенция. Ищецът твърди, че закупил части втора употреба и със собствени сили и средства -около 970 лева успял да възстанови мотопеда си. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски

Ответникът, чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор и в о.с.з. оспорва исковата претенция. Твърди, че не е виновен за настъпване на процесното ПТП, а протоколът нямал обвързваща доказателствена сила относно фактите осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, т.е. в случая относно местоположението на МПС след настъпване на ПТП и констатираните по тях щети. По делото липсвали доказателства, от които да се установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, респективно отговорността на ответника. По никакъв начин не бил установен и механизма на настъпване на произшествието. Протоколът за ПТП бил съставен само въз основа на обяснения дадени от ищеца, като съставителя на протокола не бил пряк очевидец на ПТП. Твърди, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, който можел да забележи приближаващият автомобил и при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност, удар нямало да настъпи. Счита, че ударът бил предотвратим, в случай, че ищецът управлявал със скорост позволена и разрешена за конкретния пътен участък. Освен това с употребата на алкохол ищецът сам се бил поставил в ситуация, в която останалите участници в движението не можели да съобразят поведението си с неговото. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на ищеца. По отношение на размера твърди, че не било доказано настъпването на вреди в претендирания размер. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и описаните в исковата молба вреди. Ответникът твърди, че не е получавал покана за доброволно плащане, поради което и не следвало да дължи лихва от датата на събитието. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените 3 искове, като претендира присъдените по делото разноски.

От своя страна, ответникът Т.Д.Д. предявява в условията на евентуалност, като съдът приел за съвместно разглеждане обратен иск срещу Застрахователна компания „Олимпик" АД, Република Кипър, като твърди, че към момента на настъпване на произшествието за лек автомобил „БМВ 320" с ДКН В1629РК е имал сключен действащ договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.229 КЗ /отм./ застрахованият имал право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице, като в практиката се приемала възможността застрахования да поиска обезщетението и преди да е удовлетворил увреденото лице.

Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор, ЗК „Олимпик“ АД оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно поведение от страна на ответника Т.Д.Д. за настъпване на произшествието, настъпването на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на причинноследствена връзка между твърдените вреди и произшествието. Претенциите за имуществени и неимуществени вреди се оспорват по размер, като недоказани. Ответникът счита, че не отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, тъй като не бил уведомен по реда на чл.224 КЗ. В евентуалност се прави възражение за прихващане.

Исковете с правно основание чл.229 КЗ и чл.274 КЗ /отм./ били с предмет насрещни притезания за едно и също право, чиято ликвидност настъпвала с постановяване на решението по делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца по обратния иск адвокатско възнаграждение, както се иска и присъждане на разноски в полза на ответника по обратния иск.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1795, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР, се установява, че на 18.06.2015г. в гр.Варна, на кръстовището на ул. „Кракра" с ул. „Три уши" е възникнало ПТП между лек автомобил БМВ 320 с ДКН В1629РК, управляван от Т. Д. Д. и мотопед Ямаха Аерокс, собственост и управляван от ищеца С. В. В. . При извършената на място проба за алкохол на всеки от участниците, е установено, че водачът на лекия автомобил /т.е. ответникът/ не е употребил алкохол, а при проведено химическо изследване на ищеца е установено наличие на етилов алкохол в количество 0,25 промила.

От заключението на САТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 28.10.2019г., кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че механизмът на настъпване на произшествието е сблъсък между лекия автомобил и мотопеда. Лекият автомобил, който е извършвал ляв завой, е отнел предимството на срещуположно движещият се мотопед, вследствие на което са настъпили материални и физически увреждания. Според изложеното от в.л. в о.с.з., при извършената от водача на лекия 4 автомобил маневра, то прекалено малко е било разстоянието за реакция от водача на мотопеда и дори да имало спирачни следи отново е щяло да настъпи ПТП. По делото липсват данни, от които да се направи извод, че водачът на мотопеда е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието. По описания механизъм на ПТП можело да се приеме, че е налице причинно- следствена връзка между произшествието и увредените детайли по мотопеда, описани в молбата от 07.01.2019г. Вещото лице определя общата сума за възстановяване на мотопеда в размер на 2574 лева, а самата стойност на мотопеда -в размер на 2016 лева.