Решение № 224 от 15.08.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Стара Загора, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20225501000225 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 97/15.03.2022 г., постановено по гр. д.

№ 2434/2021 г. по описа на РС – Казанлък в частта, с която е отхвърлен предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, против М.

Д. Д., с ЕГН-********** от /адрес/, иск за главница в частта над 4197.99 лв. до претендираните 4631.24 лв. и за сумата от 1692.56 лв. договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №30042073072 от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 582/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2010/2021 г. по описа на РС-Казанлък.

Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като излага съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият М. Д. Д. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

1

От приложеното ч.гр.д.№2010/2021г. по описа на Районен съд Казанлък се установява, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД е издадена заповед №582/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Р.Р. и М. Д. Д., солидарно да заплатят сумите: 4631.24 лв. главница, 1692.56 лв. договорна лихва, 775.24 лв. лихва за забава от 11.02.2020г. до 08.05.2021г., 108.26 лв. законна лихва от 08.05.2021г. до 23.06.2021 г. и законна лихва върху главницата от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит №30042073072 от 23.01.2020г., както и разноски по делото: 187.23 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а с разпореждане №721/24.06.2021 г., заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД срещу И.Р.Р. и М. Д. Д. е отхвърлено за сумите: 1375 лв. възнаграждение за закупена услуга Фаст и 779.16 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси като неоснователно. Заповедта е връчена на длъжника Иван Р.Райков на 04.07.2021 г., а на М. Д.Д.- на 30.06.2021 г.

Поради липса на подадено възражение, заповедта по отношение на длъжника И.Р.Р. влязла в сила. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът М. Д.Д. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.3 от ГПК кредиторът „П.К.Б.“ ЕООД е предявил против М.

Д. Д. иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

От приетите по делото заверени копия на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №30042073072, декларация от 23.01.2020г., Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит - версия 2/22.08.2019г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 23.01.2020г. и Искане за отпускане на потребителски кредит

Профи кредит

Стандарт

№30043073072/23.01.2020г., се установява, че договорът за потребителски кредит е сключен на 23.01.2020 г. между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, И.Р.Р. като кредитополучател- клиент и М. Димитров Д.- солидарен длъжник, като кредиторът предоставил на клиента кредит в размер на 5000 лв. с избрани в т.V допълнителни възможност за рефинансиране на задължение на И.Р.: към Кредисимо АД в размер на 2200 лева; към Ф.Б. ЕООД в размер на 600 лева; към И.Ф. ЕООД в размер на 400 лева- по посочени банкови сметки. В т.ІV на договора, страните са договорили следните параметри: сумата по кредита:

2

5000 лв. е за срок от 24 месеца, с размер на вноската: 302.90 лв., при Годишен процент на разходите (ГПР): 49.04 %, с Годишен лихвен процент: 41.00 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %; и Общо задължение по кредита: 7268.41лв. били са поискани и закупени допълнителни услуги: фаст- право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит с възнаграждение 1500 лв.; и Флекси- право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, с възнаграждение 850 лв. Страните уговорили задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги да е в общ размер 9618.41 лв., при общ размер на вноска: 400.82 лв. и дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. По делото е приет и погасителен план към Договор за потребителски кредит № 30041869566 със закупена допълнителна услуга. Погасителен план към договор за потребителски кредит №30042073072 със закупена допълнителна услуга. Видно от 4 бр. платежни документи за кредитен превод с банкова референция:

067029970040402/23.01.2020г.,

067029970040399/23.01.2020г.,

06702997

0040397/23.01.2020г., 067029970040394/23.01.2020г., сумите по т. V за рефинансиране са преведени по посочените банкови сметки, като й сумата 1800 лв. преведена на И.Р.Р. по посочена от него банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.

Приложено е и извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №30043073072 към 26.07.2021г., в което са отразени две плащания с общ размер 802.01 лв.; първото на 11.02.2020 г. и второ на 10.03.2020 г. с остатъчно задължение 8477.96 лв.

Не е оспорено, че плащането на вноските по кредита е преустановено след 10.03.2020 г.

С уведомително писмо от 13.05.2021г. /л.19/, кредиторът “П.К.Б.“ ЕООД, уведомява М.Д. в качеството на солидарен длъжник по сключения с нея и И.Р.Р. договор за потребителски кредит №30043073072/23.01.2020г., че поради неплащане на вноските кредитът е обявен за предсрочно изискуем с обща дължима сума 9764.77 лв., от която: непогасена част от задължението8477.96 лв., лихви за забава- 787.01 лв., такси по тарифа-500 лв. и е посочена банкова сметка, по която задължението да бъде платено. Видно от приложените заверени копия на писмо с обратна разписка, уведомлението, изпратено за връчване чрез Български пощи, на адреса на М.Д. в /адрес/, е 3 върнато като непотърсено.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Няма спор, че в настоящия случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ .

Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото), представен е и сключен при общи условия договор за застраховка – както се посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна част от кредита.

Нормите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция следва да посочи и друго противоречие със закона, водещо до недействителност, изразяващо се в следното:

Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото).

Въззивната инстанция също приема, че в случая не се касае за общата солидарност, визирана в чл. 121 и сл. ЗЗД . Уговорената солидарност следва да се квалифицира като учредено лично обезпечение по смисъла на чл. 138 и сл.

ЗЗД с произтичащите от тази квалификация за третото лице правни последици. Както правилно е приел и първоинстанционният съд квалификацията "солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, а солидарна отговорност "по принцип" не съществува и поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването й, т.е. да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД , или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност – обикновено това е договор за поръчителство.

За разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл. 121 и сл.

ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , за да произведе действие уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено от поръчителя, чието задължение е функция на главното правоотношение.

Солидарните задължения по чл. 121 и сл. ЗЗД от своя страна са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника за задължението към кредитора, а съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение.

Настоящият съдебен състав приема, че ответника М.Д. има качеството 4 на поръчител по процесния договор за кредит. Същата се е задължила при неизпълнение от страна на кредитополучателя да отговаря солидарно за задължението му, състоящо се в погасяване на кредита, т. е. поела е задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора.

Само по себе си обстоятелството, че М.Д. е посочена в договора като солидарен длъжник, не води до извода за наличие на солидарност по смисъла н а чл. 121 и сл. ЗЗД . Важно е не посочването в договора на качеството на лицето, а същността на поетото задължение. От писмените доказателства по делото се установява, че кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ е само И.Р.Р. и кредитът е усвоен единствено от него и сумите са преведени на И.Р.Р. по посочена от него банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.

Посочените в писмения договор и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените уговорки в договора, и вземайки предвид реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя И.Р.Р. и разпоредбата на т. 10. 2 от ОУ /кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, откъдето следва, че при изпълнение от страна на И.Р.Р., няма да бъде ангажирана отговорността на ответника М.Д./, съдът намира, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е била ответника М.Д. да обезпечи дълга на И.Р.Р. като поръчител.

Тя се явява гарант за изпълнение на поетото от И.Р.Р. задължение, поради което даденото от нея обезпечение се доближава най-много до правната фигура на поръчителя. Същата се е задължила да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника към кредитора, а не да отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение. Задължението й е акцесорно на това по договора за кредит и спрямо нея следва да се прилагат разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД .

След като ответникът М.Д. има качеството на поръчител по договора, следва да се изследва срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД , който е преклузивен и за чието изтичане съдът следи служебно.

Според чл. 147, ал. 1 ЗЗД отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжника след изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение. Шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска; респективно тече от момента на настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг /с достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник/.

На 11.08.2021 г., с връчване на исковата молба за отговор на ответника, волята на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнала до поръчителя, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е подадено в съда на 24.06.2021 г. Предвид установеното следва да се приеме, че към датата на подаване на заявлението преклузивният 6-месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД изобщо не е започнал да тече, следователно не е изтекъл и ответникът като поръчител е солидарно отговорен за задължението на 5 кредитополучателя.