Решение № 715 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Божидар Ив. Стаевски

Хрипсиме К. Мъгърдичян при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100509489 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20146926/28.06.2021г. по гр.д. № 52462 по описа за 2020г. на Софийски районен съд 169-ти състав е признато за установено, по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. с чл. 439 от ГПК, ищцата Х. Г. П., ЕГН ********** не дължи, чрез принудително изпълнение на ответника Столична община БУЛСТАТ 000696327 заплащане на сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно постановление № 301591/21.12.2016.03.2017г. на кмета на Столична община, и разноски по изпълнително дело № 1271/2020г. по описа на ЧСИ А.П. с Рег. № 849 при КЧСИ и район на действие СГС. С решението ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 350 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх.№ 25114550/07.07.2021 г., от ответника по иска Столична община, чрез юрк.

Д.Ц.. Процесуалният представител на ответника е изложил съображения за неправилност на решението. Счита за неправилен изводът на съда за изтичане на погасителна давност, като изтъква, че в конкретния случай за погасяване на възможността за събиране на вземането по принудителен ред следва да се приложи абсолютната давност. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с което искът се отхвърля.

Въззиваемият Х. Г. П. е подала отговор на въззивната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Сочи че изпълнителни действия са приети две години след влизане в сила на наказателното 1 постановление.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, а и от доказателствата по делото се утановява, че изпълнително дело № 1271/2020г. по описа на ЧСИ А.П. с Рег. № 849 при КЧСИ и район на действие СГС, е било образувано през 2020 г. по възлагателно писмо на Столична община въз основа на наказателно постановление от № 301591/21.12.2016г. на кмета на Столична община с което на ищеца му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 22.06.2017г.

Съгласно чл. 82, ал.1, б. „а“, от ЗАНН Административното наказание не се изпълнява ако са изтекли две години когато административното наказание е глоба. Съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно цитираната разпоредба от ЗАНН настоящият състав намира, че за наложеното наказание давността е две години.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляря на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В случая от влизането в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното през 2020 г. е изминал период, по-дълъг от две години, през който не са извършвани действия насочени към изпълнение на наложеното наказание и същото е погасено по давност.

Неоснователни са възраженията направени във въззивната жалба, че в 2 случая за вземането следва да се прилага десетгодишната абсолютна давност, тъй като тя е неприложима в конкретния случай доколкото давността за наложеното наказание глоба не е спирана и прекъсвана.

Аналогично е и разбирането прието в ТР №2 от 28.02.2018г. по ТД 2/2017г. на ОСНК на ВКС, където се казва, че образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред.

При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд по отношение на иска срещу Столична община то решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството разноски на в настоящото производство има право въззиваемата. Тя е представила доказателство за направени 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20146926/28.06.2021г. по гр.д. № 52462 по описа за 2020г. на Софийски районен съд 169-ти състав.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 000696327 с адрес за призоваване ул. „Московска“ № 33 да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Х. Г. П., ЕГН **********, сумата от 400 лв. разноски във въззивното проидводство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3