Решение № 441 от 07.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Варна, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Н. мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502827 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по:

I . Въззивна жалба вх. № 297163/30.08.2021 г., подадена от Д.Й., в качеството й на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на ВРС, X състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл.

Варна, сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като същият се счита за прекомерно завишен. Застъпва се и становище, че първоинстанционният съд не е съобразил периода, за който е допустимо да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ, а именно: от момента, от който лицето е било привлечено като обвиняем, до момента на постановяване на оправдателна присъда.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, 1 с което предявената претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена, евентуално размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

В законоустановения срок въззиваемият В.Н., чрез адв. Г.Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита атакуваното решение в обжалваната част за правилно и мотивирано.

Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

II. Насрещна въззивна жалба вх. № 298555/21.09.2021 г., подадена от В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, чрез адвокат Г.Г., срещу Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на ВРС, X състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Н. срещу Прокуратурата на Република България иск за присъждане на горницата над 3000,00 лева до пълния претендиран размер от 12 950,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД на МВР – Варна изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил тежестта на обвинението, заплахата от ефективно наказание, включително присъединяването на предходно наказание, имуществените последици от конфискацията, както и продължителността на производството. Счита, че не е съобразена практиката на ЕСПЧ по сходни казуси.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република България.

В съдебно заседание Прокуратурата на РБ, редовно призована, се представлява от прокурор Д.Н., която поддържа подадената въззвивна жалба, оспорва насрещната такава. В евентуалност настоява за редуциране на присъденото обезщетение до сумата от 500 лева.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание В. АТ. Н., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 4875/28.02.2022 г. процесуалният му представител адв. Г.Г. поддържа насрещната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба, депозирана от Прокуратурата на РБ.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, чрез адвокат Г.Г., срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 12950 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати, настъпили в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба вх. № 288109/09.12.2020 г., уточнена с молба вх. № 262860/14.01.2021 г., се излага, че през 2003 г. Районна прокуратура – Варна, образувала преписка срещу ищеца, както и досъдебно производство № 2893/2003 г. по описа на Първо 2

РУ ОД МВР – Варна, като били повдигнати обвинения по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 06.07.2004 г. ищецът бил разпитан и де факто привлечен за престъпление по чл. 215 и чл.

339 НК, като била взета мярка за неотклонение: „парична гаранция“, в размер на 1000 лв. На 18.10.2010 г. бил привлечен по окончателно обвинение, като била взета мярка за неотклонение: „подписка“. Материалите по разследването били предявени на ищеца на 11.01.2011 г. През 2011 г. във ВРС бил внесен обвинителният акт и било образувано НОХД № 1181/20111 г. По делото били проведени общо 9 заседания. С присъда от 23.11.2018 г. ищецът бил оправдан. Наказателното производство продължило повече от 15 години, а обвинението било за извършено „тежко престъпление“. През цялото това време ищецът живял в страх, че би могъл да бъде несправедливо осъден и да прекара години в затвор, а имуществото му да бъде конфискувано.

Излага, че след излизането си от затвора по предишна присъда се опитвал да живее примерно, но вследствие на несправедливото обвинение авторитетът и доброто име, които се опитвал да си изгради в обществото, както и престижът му като човек и гражданин, били уронени. Поради повдигнатото обвинение, в качеството си на обвиняем и подсъдим бил принуден да търпи и ограничения на гражданските си права – да се явява при повикване, да уведомява при промяна на адреса и др. Наложило се да потърси и адвокатска защита, във връзка с което направил значителни разходи. Здравословното му състояние се влошило.

Кошмарът за ищеца и семейството му бил огромен, особено тъй като евентуалното му осъждане, поради тежестта на обвинението - повторност, опасен рецидив, за деяние в изпитателен срок, означавало край на живота, който се надявал да изгради. Страхувал се и за бъдещето на децата си, които биха останали на улицата, ако няма кой да плаща ипотечния кредит, изтеглен от него през 2009 г. Поради висящото дело, свързаните с него ангажименти и психическия тормоз, на който бил подложен, се чувствал обременен, напрегнат, тревожен и не успявал да живее и да се развива нормално.

Настоява за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Прокуратура на РБ, депозира писмен отговор, в който исковата претенция се оспорва по основание и размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства както за действителното настъпване на посочените в исковата молба вреди, така и за настъпването на същите като резултат от повдигнатото и поддържано обвинение. Изтъква се, че данни по разследването не са разгласявани публично от служители на Прокуратурата, включително не са довеждани до знанието на посочените от ищеца лица, като твърденията на ищеца за уронване на доброто му име поради действия на прокуратурата остават неподкрепени. Сочи се в тази насока и че ищецът вече е бил осъждан за тежко престъпление преди образуването на ДП № 2893 през 2003 г., както и е осъден отново в периода, през който спрямо него е водено горното ДП, с присъда № 370/08.06.2009 г. по НОХД № 2827/2009 г. по описа на ВРС, като му е наложено наказание: пробация за срок от 8 месеца. Навежда се, че поради изложеното не може да се приеме, че доброто име на ищеца в обществото е било уронено именно вследствие на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 2893/2003 г.

Изтъква се, че продължителният период, в който е протекло наказателното производство, не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на Прокуратурата, а е обусловен от фактическата и правна сложност на случая – разследване за две престъпления, на няколко лица, както и от процесуалното поведение на самия ищец. Възразява се, че размерът на претенцията е силно завишен и не съответства на принципа на справедливост, заложен в чл.

52 ЗЗД. Относно претенцията за законна лихва върху сумата, се изразява становище, че същата, като акцесорна, е неоснователна поради неоснователност на главния иск.

Настоява се за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Справка за съдимост рег. № 278 от 22.02.2021 г., издадена от РС – 3

Търговище, Бюро за съдимост, В. АТ. Н., ЕГН **********, е осъждан, както следва:

1) с присъда от 23.04.1997 г. на Окръжен съд – Варна, по НОХД 241/1996 г., потвърдена от ВКС, влязла в законна сила на 30.06.1998 г., с която е признат за виновен за това, че за периода от м. 03.1995 г. до 27.05.1995 г., при условията на продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване, като съизвършител се съвкупил с малолетна, като случаят е особено тежък, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години; признат е за виновен, че за периода от м. 12.1994 г. до 27.05.1995 г., при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на сила и заплашване, сам и в съучастие, като съизвършител, извършил действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на малолетна, като случаят е особено тежък, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за 5 години; подсъдимият следва да изтърпи 13 години лишаване от свобода; с определение от 27.08.2003 г. ВОС е освободил лицето предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието, като му е установил изпитателен срок в размер на три години, два месеца и девет дни;

2) с присъда № 370/08.06.2009 г. по НОХД № 2827/2009 г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на 20.07.2009 г., с която е признат за виновен за това, че на 22.09.2008 г. в с.

Старо Оряхово, обл. Варна, в съучастие, като съизвършител с К.Г., причинил на З.П. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулвания на лицето, луксация на първи горен десен зъб, контузия на лявата гръдна половината на дясна поясна област, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деяниято е извършено по хулигански подбуди, като му е наложено наказание пробация за срок от 8 месеца.