Решение № 107 от 29.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. *, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело № 20251600100359 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н.Е., чрез адв. П. К. против Г.Ф., с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 519, ал. 1 КЗ за сумата 40 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и иск против евентуален ответник А. „П.и.“ с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 1000 лв., частичен от 120 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2023 г. в 15.30 часа, на РП III818, км. 33+000, общ. *, е настъпило пътно транспортно произшествие, при което водачът на л.а. марка и модел „*“ с per. №*, Б.И., нарушил правилата за движение по пътищата, като преминавайки през пътна неравност, изгубил контрол над управляваното от него МПС, излезнал от пътя и се ударил в крайпътно дърво. В резултат на инцидента са причинени телесни увреждания на пътничката в автомобила Н.Е..

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 2/2023 г. на РУ *, пр.пр. № 107/2023 г. на РП *, ТО гр. *, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са 1 допуснатите от водача на л.а. „*“ с per. №* - Б. И., нарушения на правилата за движение по пътищата и евентуално пътната неравност, през която същият е преминал. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното се твърди, че съществува пряка причинна връзка между Д.ието на водача Б. И. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на Н. Е..

Посочва се, че за л.а. „*“ с per. №*, управляван от Б. И., няма сключена застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Съгласно разпоредбите на КЗ, Г.Ф. изплаща по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди от МПС без валидно сключена ЗГО. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред Г.Ф., гр. *, като са представени всички документи, с които разполага, получени от ГФ с обратна разписка на 09.02.2024 г. По случая е заведена претенция № 24210037/09.02.2024г. от Г.Ф., по която последният не е заплатил застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното ищцата счита, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Г.Ф., гр. * за причинените неимуществени и имуществени вреди. В конкретния случай Г.Ф. отговаря за виновното поведение на водача, а в условията на евентуалност А.

„П.и.“ отговаря за неизправността на пътния участък на мястото на инцидента. От отговора на Община * се установява, че конретният пътен участък е част от Републиканската пътна мрежа трети клас и е собственост на А. „П.и.“.

Твърди се, че при процесното ПТП Н. Е. е получила следните увреждания: счупване на фибулата (малкопищялна кост на лява подбедрица), закрито; множество травми и наранявания по главата и тялото; мозъчно сътресение; психически стрес и др. След инцидента на 01.01.2023 г. пострадалата е транспортирана в МБАЛ „*“ ЕООД - гр. * от ЦСМП, от където е изпратена по спешност в Отделение по ортопедия и травматология, с невъзможно самостоятелно движение на лява подбедрица с оток и хематом на същата, с окончателна диагноза: счупване на фибулата. След консултативни прегледи от анестизиолог и педиатър и извършени изследвания е взето решение за извършване на оперативна интервенция - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. тибия и фибула. На същата дата 2 01.01.2023 г., е извършена репозиция на фрактурата и е поставена гипсова имобилизация. Извършена е терапия с ампули аналгин. Изписана е на 05.01.2023 г. с подобрение и дадени указания за двигателен режим - движение с помощни средства, без натоварване на крайника.

Ишцата твърди, че възстановяването е било трудно и продължително.

Дълго време е била на легло. След това се е придвижвала с патерици. Не е можела да се справя сама в извършването на елементарни жизнени потребности, за което се е налагало да разчита изцяло на помощта на родителите си. Възстановяването й все още не е приключило, пострадалата продължава да изпитва затруднения в активните движения, изпитва постоянни и продължителни болки в травмираните области. Тези увреждания се отразили неблагоприятно и на нейната психика. Силният стрес, изживян при ПТП, след това и при продължителното лечение, което все още не е приключило, се отразяват зле на емоционалното състояние на пострадалата. Трудно заспива, сънува кошмари свързани с инцидента. Има пристъпи на паник атаки.

Ограничава социалните си контакти и не излиза от дома си дълго време.

Постоянно е тъжна и затворена в себе си. Има чести пристъпи на тревожност и депресии. Често плаче и не иска да се вижда с никого. Инцидентът се проектира в съзнанието й отново и отново. Въпреки нежеланието й, в съзнанието й нерекъснато се повтарят натрапчиви мисли за инцидента.

Изпитва силен страх от автомобили и избягва да се вози в тях. Губи интерес към хобитата си и други дейности, които са й носили радост преди инцидента.

Травматичният шок все още не е отминал. В резултат на получените травми и проведеното лечение Н. дълго време не може да се обслужва сама и да извършва елементарни дейности от ежедневието, за което разчита единствено на помощта на своите близки, което се отразява отрицателно и на психическото й състояние. Същата е претърпяла значителни неимуществени вреди, които следва да й бъдат компенсирани. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковата сума, ведно със законните последини.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Ф.

- гр. *, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че няма основание за ангажиране на отговорността му, тъй като липсвал фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ – не е 3 установен механизма на произшествието и вината на водача Б. И.. Въведено е твърдение, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. * с peг. №* с валидно сключена 33 „ГО“ при ДЗИ-О.з. АД - Я.И.. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер минимум 30 %, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирал на установената практика, както и на тълкуването на нормата на чл. 52 от ЗЗД и критерия „справедливост“. В условията на евентуалност твърди, че процесният инцидент е настъпил при условията на съвина, като отговорност за настъпване на вредоносния резултат носи и А. „П.и.“, която не е осигурила условия за бързо и сигурно придвижване, не е обезопасила участъка и не е отстранила констатираната неравност, като така е станала причина за настъпване на процесното ПТП, както и водачът на л.а. * с peг. №* - Б. И., който се е движил с непозволена и несъобразена скорост, като съотношението на вината е 90 % за А. „П.и.“ и 10 % на водача на л.а. * с peг. №*. Оспорва и по основание искането за присъждане на законна лихва с твърдения, че фондът се е произнесъл в законоустановения срок. В тази връзка се оспорва началния момент на законната лихва, като същият следва да се счита или от 18.08.2025 г. - датата на завеждане на исковата молба в съда, а в условията на евентуалност от датата на постановения от ГФ отказ - 30.04.2024 г.

Постъпил е писмен отговор от А. „П.и.”, която чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на исковата претенция.

Заявява се, че изцяло се придържат към възраженията, направени от ответника ГФ. Оспорва се механизма на настъпването на ПТП, наличието на причинноследствената връзка между уврежданията и процесното ПТП, както и вида на самите наранявания. Прави се и възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

Постъпило е и становище от третото лице-помагач „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, в което е изразено становище за неоснователност на иска.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба, като твърди, че искът следва да се уважи като основателен. Ответниците молят изцяло да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.

4

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм на ПТП:

На 01.01.2023 г. около 15,30 ч. на път III-818, км 33+000 с посока на движение от с. * към с. * е настъпило ПТП с участието на л.а. „* *“ с рег. №*, управляван от Б.И.. Автомобилът е самокатастрофирал, като се е блъснал в крайпътно дърво и е последвало преобръщане по таван. В условията на произшествието три леки автомобила са се движили един след друг в посока от с. * към с. *. Най-отпред е бил л.а. „*“ с немски регистрационни номера, след него л.а. „* *“ с рег. №* и последен е бил л.а. „*“ с рег. №*. След разклона за с. * на пътя имало мост, който е с еднопосочно движение. На разстояние 114,60 м. след края на моста, в посока с. *, върху пътя имало неравност (дупка). При възприемане на дупката, водачът на л.а. „*“ намалил скоростта и преминал успешно без да попадне в нея, а водачът на л.а. „*“ попаднал в дупката. При преминаването през дупката с предна дясна част, водачът изгубил управление върху автомобила и започнал да напуска лентата вдясно, навлязъл в посока дясно на пътя, завъртял се в посока на часовниковата стрелка и в областта на задната си част се блъснал в крайпътно дърво, вследствие на което автомобилът е отхвърлен от дървото и се преобърнал по таван. Водачът на л.а. „*“ възприемайки ситуацията с л.а. „*“, предприел маневра завиване надясно с цел да не се блъсне в него и се блъснал в крайпътно дърво вдясно на пътя.

Видно от САТЕ л.а. „*“ се е движил със скорост 106 км/ч, при разрешена скорост 90 км/ч. Експертизата заключва, че причина за настъпването на ПТП, е управлението от страна на водача на л.а. „*“ с превишена и технически несъобразена с конкретните пътни условия скорост, при която при възникналата опасност за движението - неравност на пътя (дупка), водачът не е могъл да предприеме действия за аварийно спиране.

Съгласно т.1.5 от експертизата ПТП-то е било предотвратимо за водача на л.а.

„*“, ако е упражнявал непрекъснат контрол при управление и ако при избиране на скоростта се е съобразил с конкретните пътни условия и релефа на местността, за да може при предвидимото препятствие (дупка) да бъде в състояние да предприеме действия за аварийно спиране или да я заобиколи.

Вещото лице посочва, че причина за загубата на управление на автомобила, е управлението с превишена и несъобразена скорост от водача на л.а. „*“.

Съгласно т.1.9 от експертизата технически съобразената скорост, при която водачът ще има възможност да предотврати настъпването на произшествието, е по-малка или равна на 75 км/ч. Експертизата заключва, че в условията на процесното ПТП, при скорост от 106 км/ч и при деформираното до неузнаваемост купе на автомобила, предпазният колан няма никакво 5 предпазно действие. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че в областта на задната броня на л.а. „*“ не са намерени частици, вещества или боя от л.а.

„*“ и липсват доказателства, че е имало удар между двата автомобила.

От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че Н. Е. вследствие на процесното ПТП е получила следните увреждания: Травма в областта на левия долен крайник със счупване на малкопищялната кост (фибулата) в долната й част – в областта на глезенният и израстък. Това увреждание е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок над 1 месец. Оздравителният период е около 1,5 - 2 месеца, като през този период Н. е търпяла болки и е имала затруднение при изпълнение на обичайни действия от ежедневния й живот. Експертизата заключва, към днешна дата пострадалата най-вероятно трябва да се е възстановила напълно. Съгласно СМЕ получените от Н. увреждания са получени при контакт (удар) на долния й ляв крайник в долната задна част на предната седалка на автомобила. Експертизата заключва, че в процесния случай правилно поставен обезопасителен колан не може да предотврати напълно получаване на установеното увреждане на левият долен крайник.