Решение № 260430 от 27.10.2021, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260430

27.10.2021 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели

Иванова секретар Ваня Кирева прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2420 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Строителна компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Осогово“ №79, представляван от управителя Атанас Димов А., със съдебен адрес ***, адв.Я. Д. А., против „Метал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, Източна индустриална зона, представляван от управителя Недялко Дичев Желев, иск с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че на 17.03.2020 г. заплатил на ответника, като продавач, сумата от 3530,32 лв. по фактура № **********/17.03.2020 г. за доставка на шевна тръба 1 ½ х 2, като стоката следвало да бъде доставена от ответника до гр.

София. Доставчикът, нямайки възможност да достави цялото количество, издал кредитно известие към фактурата № ********** от 02.04.2020 г., съгласно които била заплатена сумата от 3 530,32 лв. с ДДС, като количеството тръби, които трябвало да бъдат доставени станали 2 451,39 кг с доставка в гр. София*********, производствена база на ищеца, в срок до 06.04.2020 г. Поради обявеното в резултат на пандемията от COV1D 19 извънредно положение на територията на РБългария, продължило до 13.05.2020 г., и настъпилата в резултат на това невъзможност за свободно придвижване и упражняване на обичайната търговска дейност, била възпрепятствана възможността, да се извърши доставката до гр.

София. След 13.05.2020 г. и в съответствие на сроковете, предвидени в чл.4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците - до 13.06.2020 г. ищецът очаквал, ответникът да изпълни своето задължение за извършване на доставката на тръбите до базата му. Поради липсата на каквато и да е инициатива от страна на ответника за изпълнение на същото, ищецът чрез управителя си потърсил по телефон управителя на ответното дружество с настояване за изпълнение на доставката в най-кратки срокове. Въпреки това, ответникът не изпълнил поетите задължения да достави платената стока, поради което на 01.07.2020 г. ищецът отправил писмена покана с изх. № 2265/01.07.2020 г., с която указал на ответника срок до 06.07.2020 г. за изпълнение на доставката. В указания от ищеца срок, ответникът заявил, че е предал тръбите на трето лице, което се е представило като пълномощник на ищеца. Ищецът твърди, че никога и при никакви обстоятелства не е делегирал права на когото и да е, да приеме от негово име доставката на тръбите, предмет на търговската сделка, поради което веднага след узнаването за това обстоятелство, направил писмено възражение на основание чл.301 от ТЗ, с което заявил, че се противопоставя и не потвърждава действията, на което и да е трето лице, което се е представило за негов представител, поради липса на представителна власт на това лице. Поради неизпълнението за доставка на договорената стока, ищецът развалил възникналите между страните договорни отношения и поканил ответното дружество, да върне платената за недоставената стока цена в размер 3 530,32 лева, което отново не било сторено от ответното дружество, а след 06.07.2020 г. спрял да отговаря на всички опити за контакт.

Посочената сума пари била присъдена в полза на ищеца по подадено от него против ответника заявление по чл.410 от ГПК, а именно - по ч.гр.дело № 1375/2020 г. на ХРС, ведно със законната лихва от 17.07.2020 г. до окончателното изплащане. В законоустановения срок, ответникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК и ищецът предявил иск по чл.422 от ГПК, но за същия не уведомил заповедния съд, който на основание чл.415 ал.5 от ГПК обезсилил заповедта с определение, влязло в сила. Така за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за същата сума пари.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 3 530,32 лв., дължима му на отпаднало основание - развален договор за доставка на шевни тръби, съгласно фактура № **********/17.03.2020 г., с кредитно известие към нея № **********/02.04.2020 г., като му присъди и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.

131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло по основание и размер и го намира за недопустим, неоснователен и недоказан. Недопустимостта на иска се обуславяла от това, че сумата се претендирала на основание договор между Н. Д. Ж., в лично качество, и ищцовото дружество, каквато облигационна връзка не била налице. От друга страна, недопустимо било изменението на правното основание на предявения иск, след обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК. Ответникът не оспорва, че между двете дружества са възникнали сочените в исковата молба облигационни отношения и те са съставили и издали представената фактура за сключения договор за търговска продажба. Ответникът възразява, че е изпълнил задълженията си по договора, като е продал - прехвърлил на ищеца стоката, която му предал. Той не оспорва,че цената за тази стока от 3 530,32 лева му е била заплатена от ищеца и получена от него. Не отговаряло на истината обаче, че ответникът не е имал възможност да достави цялото количество по фактурата, а по желание на ищеца било издадено кредитното известие, т.к. той нямал възможност да закупи първоначално заявеното от него количество тръба и да заплати цялата сума. Ищецът пожелал, да се раздели количеството и плащането на тръбите между две притежавани от него дружества – „Строителна Компания БГ“ ЕООД и „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД с ЕИК *********, като за целта освен кредитното известие, била издадена и фактура № **********/02.04.2020 г. за продажба на същия модел шевна тръба 1 ½ х 2 за сумата от 2 570 лева с ДДС на второто дружество. Нямало житейска или друга търговска логика, ответникът да е нямал възможност да изпълни поръчката на ищеца, а само две седмици по-късно А. да му поръча същата тръба за другата негова фирма. На датата на издаване на втората фактура било издадено и кредитното известие към първата. Ответникът възразява още, че не отговаряло на истината, че стоката не е получена, т.к. същата била получена от ищеца и от другото дружество, предадена от лицето Д.З.К. с ЕГН ********** ***,с товарен автомобил с рег.номер ********, собственост на З.Д.З.. К. я предал на лице с име А., служител във фирмата на А.. От друга страна, собственикът на посочения камион имал отношения с ищеца, по повод поръчка за изработване на скеле от тръбите, които ответникът му продавал. Това била причината и за сключването на процесната сделка. Не отговаряло на истина, че ответникът се е задължил да достави стоката на посочения адрес в София, в срок до 06.04.2020 г., като липсвали уговорки или писмен договор с подобни клаузи. Не било вярно и това, че в периода 13.03.- 15.05.2020 г. била налице невъзможност да се пътува и да се осъществяват сделки и доставки на стоки. Ответникът не бил уведомяван от ищеца, че договорът им е развален и поради какви причини, още повече, че изпълнил задълженията си по него, респ. не се установявал фактическият състав по чл.87 ал.1 от ЗЗД. Приложими в случая били чл.318 и сл. от ТЗ и чл.183 и сл. от ЗЗД, вр. чл.68 б.“б“ от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ. Така изпълнението за предаване на тръбите е следвало да се изпълни в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението или складовете на ответника. Валиден бил общият принцип за търсимост на задължението за предаване на вещите от ищеца, който обаче не бил ходил в базата на ответника, за да получи тръбите, а и не бил платил за доставка на адреса му, според чл.327 ал.2 от ТЗ. Ето защо не било налице виновно неизпълнение на задължението на ответника.

Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На

17.03.2020г. е издадена фактура №********** за доставяне на 4903кг. шевна тръба на стойност 5883,60лв. с начислен ДДС 1176,72лв., или общо за сумата от 7060,32лв. Като доставчик във фактурата е посочен ответника „Метал“ ООД, гр.Хасково, а като получател – ищеца „Строителна компания БГ“ ЕООД, гр.София. С преводно нареждане за кредитен превод от 18.03.2020г. „Строителна компания БГ“ ЕООД заплаща по банкова сметка *** „Метал“ ООД сумата от 3530,32лв. На 02.04.2020г. е издадено кредитно известие към фактура №********** от 17.03.2020г. за сумата от 3530лв., от която 2941,67лв., представляваща стойност на 2451,39кг. шевна тръба, както и начисления ДДС от 588,33лв., или общо 3530лв.

На същата дата – 02.04.2020г. „Метал“ ООД, гр.Хасково, издава фактура №********** за доставка на 1784,73кг. шевна тръба на стойност 2570лв. с ДДС, с получател „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД, гр.София. Видно от приложената разпечатка от онлайн банкиране на 31.03.2020г. с платежно нареждане за кредитен превод „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД е заплатило на „Метал“ ООД сумата 2570лв. за доставка на скеле. С покана от 01.07.2020г. управителят на ищцовото дружество кани „Метал“ ООД в 7-дневен срок от получаването да извърши доставката на металните профили или да върне заплатената сума от 3530,32лв. с ДДС по посочената в поканата банкова сметка. ***.07.2020г. ищецът уведомява ответното дружество относно доставката на метални профили, че на основание чл.301 от ТЗ в случай, че трето лице се е представяло и действало от името на „Строителна компания БГ“ ЕООД, категорично не потвърждава неговите действия и се противопоставяна същите, поради липса на представителна власт на това лице. На това основание приканва ответникът да възстанови в 3-дневен срок платените суми по фактура №**********/17.03.2020г. на стойност 3530,32лв. с ДДС по посочената в уведомлението банкова сметка.

От показанията на свидетеля Д.З.К. се установява, че като шофьор на товарен автомобил е превозвал стока, взета от склада на ответното дружество, находящ се в гр.Хасково, до гр.София. Св.К. твърди, че стоката, която превозвал до гр.София била за „Строителна компания БГ“, но не може да посочи нито адреса на доставката, нито конкретната дата, на която същата е извършена. Твърди, че доставената стока се състои от тръби, като извършения от него курс бил в края на месец април, след 10.04., но не си спомнял точно датата. На мястото, където разтоварили тръбите, го посрещнал бригадирът А. На св.К. дали документ, че взема тръбите от гр.Хасково – стокова разписка, на която пишело на коя дата какво количество тръби взема. Когато разтоварил тръбите в гр.София, обаче не му дали документ и той не им дал. Тогава бригадирът си записал в една тетрадка колко рамки и хоризонтали му доставил свидетеля.

От показанията на свидетеля З.Д.З. се установява, че взаимоотношенията му със „Строителна компания БГ“ ЕООД се състоят в това, че те поискали да им доставят и да закупят тръби от фирмата, която се занимава с металите, но не знаел как се казва. Св.З. твърди, че те свършили това – взели тръбите и ги доставили в гр.София на два курса, на два пъти. Първият курс бил направен от Р. Д., а вторият от баща му /св.Д.К./. Св.З. не бил сигурен за първия курс дали има приемо-предавателен протокол или документи за получена стока в гр.София, но за втория при баща му имало за получена стока от А. ***. Твърди, че била доставена почти цялата стока, който той поръчал, с малко изключение, може би около 1000лв., която не била доставена. Тъй като нещата се проточили, т.е. те ги забавили по техни си причини този човек казал, че тъй като го забавили, а цялата сума е около 7000лв., поискал нова стока за сумата от 8000лв. като компенсация за забавянето. Преводът на склада за метали бил от две фирми, защото човекът искал да възстанови ДДС. Според св.З., ищецът пуснал дело за цялата сума, която превел, а той получил стоката. Ако сумата била 7000лв., той получил стока за 6000лв. и имал за получаване стока за 1000лв., а той пуснал дело за цялата сума. Свидетелят твърди, че стоката е доставена с два курса, но също не може да уточни датите, като твърди, че баща му /св.К./ има приемо-предавателен протокол. Този протокол бил подписан от работник на фирмата – А..