Присъда № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 2 от 05.01.2026 г. по НОХД № 3783 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIIІ състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия В. Ж. С. за това, че на 19.11.2023 г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - два бр. торби „Л.“ на обща стойност 0.60 лв., шестдесет метра кабел меден с бяла изолация с крушки, на стойност 99.75 лв., шест бр. гаечни ключове от № 7 до No 17, на стойност 12.90 лв., акумулаторен ъглошлайф „Макита“ в куфар с допълнителна батерия и зарядно, на стойност 225 лева, контактен ключ за запалване на л.а. „Форд Транзит“, модел 1995г., на стойност 6.00 лв., ключ за врата на л.а. „Форд Транзит“, модел 1995г., на стойност 6.00 лв., ключ за багажното отделение на л.а. „Форд Транзит“, модел 1995г., на стойност 6.00 лв. три бр. отвертки, на стойност 5.70лв., три бр. тройни разклонители, на стойност 14.99 лв., всички вещи на обща стойност 376.94 лв.

(триста седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки), от владението на П. Й. Щ., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал и самопризнанието на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде намалено с една трета, както и да бъде отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

Адв. Л. – защитник на подсъдимия С. смята, че най-подходящото в случая наказание, което би въздействало предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия, би било наказание „пробация“.

Подсъдимият В. С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на пренията изразява съгласие със защитника. В последната си дума моли за по-лека присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. Ж. С. е роден на * г. в гр. Варна. Същият е с адрес гр.Варна, ж.к. „В. В.“, ул. „Б. И. №6, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН **********. През годините е многократно осъждан за престъпления против собствеността, както и за еднократно е осъждан за държане на наркотични вещества в сградата на ЗО – Разделна към Затвора – Варна.

1

Около 19.00 часа на 19.11.2023 г. обв. С. отишъл до дома на св. П. Щ..

Влязъл в двора на къщата му, където св. Щ. бил оставил две торби „Лидъл“ със следните материали: шестдесет метра кабел меден с бяла изолация с крушки, шест бр. гаечни ключове от № 7 до No 17, акумулаторен ъглошлайф „Макита“ в куфар с допълнителна батерия и зарядно, контактен ключ за запалване на л.а. „Форд Транзит“, модел 1995г., ключ за врата на л.а. „Ф. Т.“, модел 1995г., ключ за багажното отделение на л.а. „Ф. Т.“, модел 1995г., три бр. отвертки, три бр. тройни разклонители.

След като ги забелязал обв. С. ги взел и побягнал. Неговите действия били наблюдавани от внука на св. Щ. - св. П. С., който влязъл в къщата и казал на дядо си. В този момент св. Щ. излязъл бързо навън, но видял само гърба на обвиняемия, когото познавал, тъй като живеел близо до тях.

Торбата, в която имало бял двужилен кабел, обв. С. занесъл на св. И. И., на когото го продал за сумата от 7 лв. След това св. Иванов предал кабела и впоследствие той бил върнат на св. Щ.. По отношение на останалите вещи обвиняемият се разпоредил по неустановен начин.

Видно от заключението на назначените и изготвени съдебнооценителни експертизи, общата стойност на отнетите вещи е в размер на 376,94 лева (триста седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки).

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в показанията на свидетелите П. Й.

Щ. (л. 59-60, л. 62-63 от ДП), И. Г. И. (л. 87 и л. 88 от ДП) и П. Р. С. (л. 100 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия (л. 18-л. 58 от съдебното дело), протокол за доброволно предаване (л. 12 от ДП) и разписка (л. 13 от ДП); както и заключенията на изготвените съдебно-оценителни експертизи (л.

130 и л. 134 от ДП).

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

В хода на досъдебното производство са представени и заключения на изготвените 2 бр. съдебно-оценителни експертизи, които съдът намери за пълни, ясни и обосновани.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на 2 досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия С. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият В. Ж. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.

От обективна страна в инкриминирания период подсъдимият противозаконно е отнел чужди движими вещи.

Отнемането им е противозаконно, тъй като е станало без знанието и съгласието на владеещото вещите лице.

Изпълнително деяние се е изразило в установяване от страна на подсъдимия С. на трайна фактическа власт върху чужди движими вещи, собственост на П. Й. Щ., който манифестирал фактическата власт върху тях до този момент, съхранявайки ги в двора си.

Установената власт от подсъдимия С. върху отнетите вещи е била трайна, тъй като същият е разполагал с пълната възможност за разпореждане с тях.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия С. виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията са осъществени в строга и логическа последователност, която убеждава съда, че в съзнанието му е била формирана ясна представа, че прекъсва фактическата власт върху инкриминираните вещи, установявайки свое владение върху тях. Подсъдимият е имал намерение да присвои вещите, изводимо от извършеното от него напускане на двора и последвалото разпореждане с вещите.

Ето защо съдът намира, че извършеното от В. Ж. С. деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и затова го призна за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 194, ал.

1 от НК.

По наказанието:

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Съдът намери, че не са налице основания за прилагане на чл.55 НК - не 3 съществуват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно тежко за него.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на премета на престъплението и младата възраст на подсъдимия.

Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство другите осъждания на подсъдимия С., които така или иначе не влияят на правната квалификация на деянието.

Съобразявайки целите в чл. 36 от НК и при наличието на превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да се определи наказание, което да е под средния размер, т.е. близо до мининума, но не и в предвидения от закона мининум от три месеца.

Това е така, тъй като осъжданията на подсъдимия като отегчаващо вината обстоятелство, обуславят определянето на наказание, което в крайна сметка би следвало да превъзпита подсъдимия да не извършва други престъпления, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Нещо повече, подсъдимият е извършвал в своето минало и престъпление в рамките на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, докато се е намирал в Затвора – гр. Варна, т.е. налице е една затвърдена у него престъпна нагласа, върху която следва да бъде повлияно именно чрез налагане на по-високо като размер наказание.

Предвид императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали наказанието с една трета, като определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, тъй като подс. С. към датата на деянието е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Като взе предвид, че процесното престъпление е умишлено и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

По разноските:

Предвид изхода на делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.

В. Ж. С. да заплати сумата от 263,86 лв. (двеста шестдесет и три лева и осемдесет и шест ст.) или нейната равностойност в евро - 134.91 евро (сто тридесет и четири евро и деветдесет и един евроцента), явяваща се 4 направените в хода на досъдебното производство разноски, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР - Варна.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№2 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова

Съдебни

Калина Г. Топалова заседатели: Теменужка К. Данаилова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора Е. П. Т. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110203783 по описа за 2025 година въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. Ж. С. - роден на * г., в гр.Варна, адрес гр.Варна, ж.к. „В. В.“, ул. „Б.И. №6, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: