Решение № 1283 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120104036 по описа за 2025 година

Делото е за делба и е във фазата по извършването.

С решение № 2775/08.12.2025 г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, С. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, и Х. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и П. П. И., ЕГН **********, с адрес гр.

************, върху недвижим имот, съставляващ СГРАДА с идентификатор:

*** /петдесет и осем хиляди и четиристотин точка петстотин и едно точка триста двадесет и четири точка три/, находяща се в с.П., изградена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и осем хиляди и четиристотин точка петстотин и едно точка триста двадесет и четири/, при граници на поземления имот:

***; ***; ***, *** и ***, със застроена площ на сградата- 88 /осемдесет и осем/ кв.м.; предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда- еднофамилна; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: 0; предишен идентификатор: няма, с административен адрес на жилищната сграда: с. П., при квоти: за З. С. К.- 1/4 ид.ч.; за С. Х. Д.- 1/8 ид.ч.; за Х. С. Д.- 1/8 ид.ч.; за С. С. И.- 1/4 ид.ч.; за П. П. И.- 1/4 ид.ч.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При обсъждането на представените по делото писмени доказателства съдът 1 съобрази на първо место влязлото в законна сила решение по допускане на делбата, чиито диспозитив е подробно цитиран по-горе.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно- техническата експертиза, описания по- горе делбен имот е неподеляем съобразно квотите на съделителите. Пазарна стойност на същия експертът е посочил на сумата от 23000 евро или съобразно посочените в решението по първата фаза квоти дела на всеки от съделителите в парична стойност е следния: на З. С. К., С. С. И. и П. П. И.- в размер на по 5750 евро, а за С. Х. Д. и Х. С. Д.- в размер на по 2875 евро.

При така установената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл.348 от ГПК, като поради неподеляемостта на обекта на делбата и непостигната между страните спогодба, имота следва да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена, посочена по- горе.

Съобразно квотите на страните, същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС- Бургас държавна такса в размер на по 230 евро за З. С. К., С. С. И. и П.

П. И., и в размер на по 115 евро за С. Х. Д. и Х. С. Д..

С определение от 05.03.2026 г. бяха приети за разглеждане предявените от З. К. против С. С. И., П. П. И., С. Х. Д. и Х. С. Д. претенции по сметки за сумите от по 2500 лв. за всеки един, съставляващи припадащата им се част от стойността на извършено укрепване на делбената сграда, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди се от ищцата, че тези разноски съставляват необходими такива по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС, предвид на това, че са сторени поради опасност от увреждане и погиване на сградата.

Ответниците оспориха претенциите, твърдейки, че такова укрепване на сградата не е правено, а имало само изкоп, в който не били вложени всички сочени от З. К. материали. Заявява се, че в същия период в дворното място ищцата била изградила и постройка тип кочина, в която отглеждала животни, и в която били вложени голяма част от материалите.

В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св.

К.- брат на З. К. и С. И., заяви, че къщата е имала нужда от укрепване, тъй като е била цялата напукана. В тази връзка през 2024 г. е участвал в укрепването, като разказа за извършването на изкоп с дълбочина около 1,20 м. покрай стената, в който били поставени скари и бил излят бетон. Бил направен дървен кофраж, поставени били фусове за колони, арматурно желязо. Свидетелят участвал заедно с двама работници, на които заплащала З. К.. Наред с това посочи, че през 2023 г. той изградил постройката тип кочина със собствен труд и средства, без участието на З. К., като вложил собствен бетон, тухли, цимент, желязна ограда.

Св.И.- дъщеря на П. и С. И.и, посочи, че родителите й имали достъп само до дворното място, което почиствали, като при едно от посещенията си установили 2 направата на укрепването на сградата, както и допълнителната постройка тип кочина.

Свидетелката посочи, че след ремонтните дейности и изграждането на допълнителната постройка бил останал доста дървен материал, около 30 торби с цимент, които били продадени на техния съсед. По отношение на сградата свидетелката заяви, че същата е в лошо състояние с опасност да се срути.

В заключението на вещото лице по СТЕ се сочи, че стойността на изпълнените СМР по укрепване на сградата към 2024 г. възлизат на сумата от 1192 евро.

С оглед на така изложеното по претенцията по чл.346 ГПК съдът намира следното:

От показанията на двамата свидетели се установява, че сградата, допусната до делба, е в лошо техническо състояние. Същата, съгласно заключението на вещото лице, е строена през 1978 г.- 1979 г., като през 2000 г.- 2008 г. е било извършено пристрояване към нея на входното антре със салона и тоалетна. Вещото лице сочи, че жилищната сграда се нуждае от ремонт, като е установило и към момента видими вертикални и хоризонтални пукнатини, мазилката на тавана е напукана.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че описаните от ищцата СМР са били реално извършени, което се потвърждава от показанията и на двамата свидетели, и от заключението на вещото лице. Спорен по делото е въпроса дали съставляват необходими разноски или подобрения.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" се разбират разходите по общата вещ, които биват два вида- необходими разноски и полезни разноски /подобрения/ и са с различни фактически състави. Необходимите разноски са свързани с наложителността за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, като чрез извършването им се предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота. Дали тази наложителност е предизвикана от външно събитие или от нормалното употребление на имота, респ. износване на вещта, е без значение. При необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства, съобразно частта на съсобственика. Полезните разноски представляват подобрения, с които се увеличава стойността на вещта и затова за тях се присъжда именно увеличената й стойност.

В конкретния случай и двамата свидетели сочат, че сградата се е нуждаела от ремонт и укрепване, като св.И. заяви, че била налице дори реална опасност от срутването й. В тази връзка съдът намира, че така извършените ремонтни дейности по укрепване на съсобствената къща, по своята същност представляват необходими разноски, т.е. такива за поддържане и запазване на имота, при което за тяхното извършване не е необходимо съгласието на другите съсобственици, като е без значение 3 и обстоятелството дали те са знаели за това. Дали и с колко се е увеличила стойността на имота вследствие извършените ремонтни дейности също е без правно значение.

Представените по делото фактури и касови бонове отговарят на периода, в който се сочи, че е извършвано укрепването и със същите са закупувани материали, каквито са били вложени.

Що се касае до размера на вложените средства за труд и материали, съдът възприема стойността, посочена в експертизата, предвид липсата на доказателства за конкретни количества вложени материали, които да отговарят на посочените в представените разходо- оправдателни документи. В тази сума следва да вземе участие е З. К. съобразно дела й в имота. В тази връзка и като взе предвид, че пълната стойност на извършените ремонтни дейности възлиза на сумата от 1192 евро, от която следва да бъде приспадната сумата от 298 евро за ищцата, претенциите следва да бъдат уважени до сумата от общо 894 евро. Дължимостта на сочената сума следва да бъде разпределена, както следва: за С. С. И. и П. П. И.- по 298 евро, за С. Х. Д. и Х. С.

Д.- по 149 евро. Тези суми се дължат ведно със законната лихва върху тях, считано от поискването им- 22.01.2026 г. до окончателното им изплащане. В останалата част до претендираните общо 5112,92 евро /10000 лв./ следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде присъдена и съответната държавна такса върху уважените, респективно отхвърлените части на претенцията по чл. 346 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.348 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА изнасянето на публична продан на СГРАДА с идентификатор: *** /петдесет и осем хиляди и четиристотин точка петстотин и едно точка триста двадесет и четири точка три/, находяща се в с.П., изградена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и осем хиляди и четиристотин точка петстотин и едно точка триста двадесет и четири/, при граници на поземления имот: ***; ***; ***, *** и

***, със застроена площ на сградата- 88 /осемдесет и осем/ кв.м.; предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда- еднофамилна; брой етажи:

1; брой самостоятелни обекти в сградата: 0; предишен идентификатор: няма, с административен адрес на жилищната сграда: с. П., при първоначална цена от 23 000 евро.

УКАЗВА на съдия- изпълнителя, който ще осъществи публичната продан, че при извършване на публичната продан на цена, по- висока от първоначалната, следва да уведоми съда за определяне на окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати на З. С. К., 4

ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 298 евро, представляваща приспадащата й се част, равняваща се на ¼ ид.ч. от стойността на извършени от ищеца необходими разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдената сума до претендираните от С. И. 1278,23 евро /2500 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. *************, да заплати на З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 298 евро, представляваща приспадащата му се част, равняваща се на ¼ ид.ч. от стойността на извършени от ищеца необходими разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдената сума до претендираните от П. И. 1278,23 евро /2500 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, да заплати на З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 149 евро, представляваща приспадащата му се част, равняваща се на 1/8 ид.ч. от стойността на извършени от ищеца необходими разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдената сума до претендираните от С. Д. 1278,23 евро /2500 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, да заплати на З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 149 евро, представляваща приспадащата му се част, равняваща се на 1/8 ид.ч. от стойността на извършени от ищеца необходими разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдената сума до претендираните от С. Д. 1278,23 евро /2500 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и П. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. **********, да заплатят по сметка на РС- Бургас държавна такса за имота в размер на по 230 евро за всеки един.

Разпечатката съдържа 43 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/742ab560-3cf6-439c-9c5a-1db40b30ff88