Определение № 3987 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3987 гр. Варна, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502087 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Ч. М., чрез адв. П. Н., срещу Протоколно определение № 4076/21.07.2023г., постановено по гр. дело № 15049/2022г. по описа на ВРС, с което молбата на ищцата В. М. за възстановяване срока за въззивно обжалване е оставена без уважение.

Жалбоподателката счита обжалваният акт за неправилен. Своевременно посочените причини и основания за пропускането на срока за въззивно обжалване не са били известни. Същата не е уведомявана за съдебното решение, освен чрез процесуалния представител. Не е имала възможност да предприеме действия за самостоятелно обжалване или да организира защитата си по друг начин, както и да предвиди невъзможността на адвоката своевременно да подаде въззивна жалба. Моли за отмяна на обжалваното определение и възстановяване срока за въззивно обжалване.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК насрещната страна не изразява становище.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството е образувано по предявени от В. Ч. М. срещу Ч. А. М. обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 144 и чл. 149 СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 500лв., считано от 14.11.2021г. до завършване на висше образование, но не повече от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 5-число на месеца, за който се дължи издръжката.

С Решение № 1393/27.04.2023г., постановено по гр. д. № 15049/2022г. по описа на ВРС, съдът е отхвърлил предявените от ищцата искове.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата, която с 1

Разпореждане № 18403/17.05.2023г. е оставена без движение, с указания към В. М. да представи доказателства за спазването на срока за обжалване.

С молба вх. № 40384/30.05.2023г., уточнена с молба вх. № 46192/19.06.2023г. ищцата е поискала срока за обжалване на постановеното решение да ѝ бъде възстановен.

С Определение № 7521/20.06.2023г., съдът е насрочил за разглеждане производството по молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване в о. с. з. на 10.07.2023г. от 13:00ч.

С Протоколно определение № 3851/11.07.2023г. производството по молбата с пр. осн. чл. 64 ГПК е отложено и насрочено за 21.07.2023г. в 8:30ч.

С обжалваното Протоколно определение № 4076/21.07.2023г., съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за възстановяване срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, излагайки подробни мотиви.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Особени и непредвидени обстоятелства са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано, и които обективно са препятствали извършването в срок на конкретното процесуално действие /в случая, подаването на въззивна жалба/, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Доказването, както на конкретните обстоятелства, така и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на молителката. Не могат да се квалифицират като особени и непредвидени обстоятелства, наведените от процесуалния представител на ищцата причини, за пропускането на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Отпускът на адв. Н. поради временна неработоспособност е продължил до 02.05.2023г., а срокът за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 11.05.2023г., в който период същият обективно е можел да организира защитата на своята доверителка. Служебната му ангажираност по други дела и наличието на официални празници в срока за обжалване също не представляват такива обстоятелства.

Знанието на жалбоподателката за причините, поради които е пропуснат срока за обжалване е без значение. Що се отнася до твърдението , че не е имала възможност да предприеме действия за самостоятелно обжалване и да организира защитата си, тъй като не е уведомявана за постановеното решение, същото е неоснователно. Съдът няма задължение да уведомява страните, респ. да им връчва препис от постановеното решение, доколкото същото е постановено по реда на бързото производство на посочената от него дата – 27.04.2023г., от който момент започва да тече и срокът за въззивно обжалване, съгласно чл.

315, ал. 2 ГПК. Връчването на препис от решението на адв. Н. на 09.05.2023г. не променя този срок, доколкото в съобщението не е указан различен такъв за обжалване.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и като такова, следва да го потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 4076/21.07.2023г., постановено по гр. дело № 15049/2022г. по описа на ВРС , с което молбата на ищцата В. Ч. М. за възстановяване срока за въззивно обжалване на Решение № 1393/27.04.2023г., постановено по гр. д. № 15049/2022г. по описа на ВРС, е оставена без уважение.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на 2 страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3