Решение № 2095 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2095 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100501509 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12075 от 01.11.2022 г., по гр.д. № 25220/2021 г. по описа на СРС, 120ти състав, е уважен предявеният от В. П. Г. срещу Й. Б. Й. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за сумите от 6 875 евро и 8 500 лева, платени на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.06.2016 г..

С Решението на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски, като е възложил същите в тежест на ответника по делото.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника Й. Й. чрез адв. Г.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че недобросъвестна страна по договорът е била единствено ищцата. Поддържа, че ответникът не е получавал суми по сключения предварителен договор, а районният съд е приел обратното при липса на доказателства и при неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че първата инстанция е допуснала нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдила изцяло събрания по делото доказателствен материал, поради което формираните фактически и правни изводи са неправилни. Отправя искане към въззивния съд за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор.

Преди разглеждане делото в открито съдебно заседание е постъпило становище от въззиваемия, с което оспорва доводите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и 1 възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с искова молба от В. П. Г. срещу Й. Б. Й., в която се твърди, че между страните на 21.06.2016 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на два броя ниви, подробно описани в исковата молба, по силата на който ответникът, в качеството си на продавач, се задължил да продаде на ищцата описаните недвижими имоти.

В исковата молба са изложени твърдения, че уговорената цена за първия описан имот (под т. 1) възлиза на 25 880 евро, а за втория (под т. 2) - 16150 евро. Според ищецът било договорено заплащане на капаро по смисъла на чл. 93 ЗЗД в размер на 6875 евро по банкова сметка с титуляр на сметката Т.Г.Ш.. Твърди, че плащането било извършено съгласно договореното. Поддържа, че впоследствие били подписани два анекса – на 30.10.2016 г. и на 18.12.2016 г., касаещи срока на сключване на окончателния договор. Твърди, че при подписване на втория анекс заплатила сумата в размер на 8500 лева.

Ищцата твърди, че ответникът се легитимирал като наследник на Н.С.К. и пълномощник на останалите наследници. Имотите, предмет на договора, никога не били изключителна собственост на продавача, а той бил съсобственик с останалите наследници на Н.С.К.. Твърди, че задължение на ответника било да се снабди с пълномощно от останалите наследници. При подписване на Анекса от 26.10.2016 г. ответникът представил на ищцата нотариално заверено пълномощно от другите двама наследници, с което те го упълномощавали да продаде процесните имоти, както намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре. Твърди, че така представеното пълномощно е неистинско, за използването на което Й. Й. е осъден с влязла в сила Присъда № 491899 от 19.09.2018 г. на СРС по н.о.х.д. № 6317 от 2018 г., потвърдена с Решение от 11.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5470/2018 г. на НО на СГС.

Изложени са твърдения, че след известно време установила, че процесните ниви са предмет на съдебни спорове от страна на трети лица, което било в разрез с уговореното съгласно чл. 5 от предварителния договор.

С тези доводи твърди, че задължението, което ответникът е поел за прехвърляне собствеността на имотите, е станало невъзможно изцяло, доколкото имотът не е изключителна собственост на ответника, той не е пълномощник на останалите наследници и имотите са обременени с тежест и са обект на съдебни спорове.

С исковата молба е направено изявление на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД спрямо ответника, въз основа на което ищцата счита договора за развален, тъй като изпълнението на задължението му е станало невъзможно.

В условията на евентуалност, моли исковата молба да се счита за покана за изпълнение на поетото от ответника към ищцата задължение, като в случай, че в 14-дневен срок от получаването на исковата молба същият не посочи нотариус и ден и час за изповядване на сделката, то договорът да се счита развален.

Моли след установяване на настъпил фактически състав за разваляне на договора, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да ѝ заплати даденото по договор.

В условията на евентуалност отправя искане, в случай, че съдът приеме, че не е налице основание за разваляне на договора, да установи недействителността на последния, като унищожаем, тъй като ответникът умишлено е въвел ищцата в заблуждение, че е пълномощник и на останалите наследници. И на така посоченото, при условията на евентуалност основание ищецът претендира връщане на сумите.

Ответникът в отговора по исковата молба оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба, но твърди, че съществуват и други обстоятелства, уговорени между тях. Твърди, че ищцата е недобросъвестна страна, тъй като е била уведомена за състоянието на имотите и наличието на съсобственост. Посочва се, че на ищцата са предоставени копия от всички документи за 2 собственост, приключили реституционни преписки, заповеди, удостоверение за наследници, решения на поземлена комисия и са извършени справки в Агенция по вписванията, Имотен регистър.

В началото на 2016 г. на ищцата било напълно ясно, че ответникът не е единствен собственик и не би могъл да сключи предварителен договор, поради ограниченията на чл.

32-33 от ЗС. Първоначално следвал отказ от намерения за сключване на договор. Твърди, че след няколко месеца ищцата се появила с договор, в който било посочено, че след като бъде упълномощена от ответника, ще осигури и набави всички необходими документи за своя сметка и това било записано изрично в чл. 5 от Договора. Позовава се на чл. 9 от договора, съгласно който ищцата се е задължила да осигури всички необходими документи за сключване на окончателен договор, както и че ако не може да се снабди с необходим за окончателната сделка документ, продавачът не носи отговорност и не дължи неустойки или обезщетения.

Оспорва твърденията, че върху имотите е имало вписани възбрани, както и че били предмет на съдебни производства.

Поддържа, че той не е получил нито една от исковите суми. Твърди, че сумата в размер на 6875 евро по предложение на ищцата е била преведена на трето лице. Поддържа, че ако сумата е преведена на трето лице, то искът следва да бъде насочен именно към него.

Оспорва заплащане на втората сума, посочена като междинно плащане, в размер на 8500 лева.

Оспорва евентуално предявения иск за прогласяване недействителността на сключения предварителен договор. Поддържа, че той не е участвал в сделки с неистински документи, като е съдействал на разследващите органи. Твърди, че самият той е станал жертва.

С Решението № 12075 от 01.11.2022 г., по гр.д. № 25220/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав, районният съд е приел е, че сумата в размер на сумите от 6 875 евро е надлежно платена на овластено от ответника лица по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че анексът към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.2016 г. има характер на разписка, удостоверяваща предаването на парите. При тези аргументи е достигнал до извод за имуществено разместване. Първата инстанция не е възприела доводите на ищеца, касаещи наличие на хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД изпълнението на задължението на ответника да сключи окончателен договор и да прехвърли собствеността върху процесните две ниви е станало невъзможно. Обсъдил е предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – неизпълнение на основното задължение на ответника в лично качество и като пълномощник на останалите съсобственици да прехвърли на ищеца собствеността върху два броя ниви в срок до 31.1.2017 г., както и в допълнително предоставения от ищеца в исковата молба 14-дневен срок, въз основа на което е приел, че предварителният договор е надлежно развален. При така установеното районният съд е уважил предявеният от В. П. Г. срещу Й. Б. Й. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за сумите от 6 875 евро и 8 500 лева – платени на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.06.2016 г.

Нито в мотивите, нито в диспозитива на постановеното решение първата инстанция не е формирала воля и не се е произнесла по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 29 във връзка с чл. 27 от ЗЗД и по чл. 34 от ЗЗД, с който е била валидно сезирана и е бил предмет на делото. Същевременно, съдът не е формирал фактически и правни доводи, за това дали се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск.

В случая не се е сбъднало условието за разглеждане на предявения евентуален иск от ищеца по делото. Процесуална предпоставка същият да бъде разгледан е липсата на основание предварителният договор да бъде развален на едно от посочените в исковата 3 молба основания – чл. 87, ал. 1 ЗЗД или чл. 87, ал. 2 ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.

По този въпрос обаче съдът следва да формира воля и изрази същата по ясен начин в диспозитива на съдебното решение, вкл. и когато предявения при условията на евентуалност иск се оставя без разглеждане.

В хода на производството са събрани следните писмени и гласни доказателства:

По делото е приет предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.06.2016 г., сключен между Й. Б. Й., действащ в лично качество и като пълномощник на останалите наследници на Н.С.К., като продавач, и В. П. Г., като купувач, по силата който продавачът в лично качество и като пълномощник на наследниците на Н.С.К. се задължил да прехвърли собствеността върху недвижими имоти – 2 броя ниви, както следва: 1) нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността РИДО, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г.; 2) нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността ДУПКИТЕ, имот № 2624, к.лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г..

В чл. 2 от договора страните са договорили цена и начин на плащане, като договорили заплащане на капаро по смисъла на чл. 93 ЗЗД в размер на 15 % от общо определена цена или 6875 евро, платима по банкова сметка, посочена от продавача, като плащането по нея се считало за редовно извършено със съгласието на продавача и останалите съсобственици като платено капаро, като е посочена конкретна банкова сметка с титуляр Т.Г.Ш..

С договора страните са уговорили краен срок за сключване на окончателен договор не по-късно от 13:00 часа наа 30.09.2016 г.м като продавачът се е задължил да прехвърли собствеността върху описаните имоти.

По делото е приет анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.06.2016 г., сключен на 30.10.2016 г., по силата на който страните са променили срока за сключване на окончателен договор – не по-късно от 13:00 часа на 30.10.2016 г..