Решение № 1427 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330206930 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

22-1030-007414 от

25.10.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: **, са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - „Глоба“ в размер на 150 лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. Р. А., по съображения, изложение в жалбата, допълнителна жалба и в съдебно заседание – лично и чрез процесуалния си представител – адв. Т. Д., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище по жалбата, в което моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М. Р. А., ЕГН **********, затова, че на 01.10.2022 г. в 22:31 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ **, чужда собственост, преминава на забранителен светофар /червено/, в работеща в нормален режим на работа на светофарната уредба, посока изток към запад, както и използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, извършвайки резки маневри, преднамерено изважда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, като блокира движението по платното за движение.

С това виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GA AKT № 726489/01.10.2022 г. съставен от свид. А. Л. К., на длъжност „** в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, /очевидец/, в което фактическата обстановка е изложена по идентичен начин на тази в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както писмените доказателства, така и гласните доказателства – изцяло свидетелските показания на актосъставителя А. Л. К. и частично показанията свид. Д. Т. А., ангажиран от жалбоподателя.

В показанията си свид. К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията му като произтичащи от достоверен източник, непредубедени, логични, последователни и съответстващи на кредитирания доказателствен материал.

От своя страна свид. А. потвърждава процесната дата и място, управлението на процесния автомобил от жалбоподателя, преминаването на червен сигнал и загубата на контрол над автомобила - навиване на волана надясно и обръщането предницата на колата в обратната посока, от която са идвали. В тази част показанията на свид. А. служат за установяване на обективната истина и затова и се кредитират от съда.

Не същото се отнася за онази част от показанията на свид. А., в които сочи причините за случилото се и липса на умисъл за дрифт от страна на жалбоподателя. Тук съдът отчита установените в съдебно заседание близки приятелски отношения с наказаното лице. Вярно е, че последното не е основание показанията в тази част автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда да ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с останалия доказателствен материал, да прецени дали и до каква степен да ги кредитира. Тази съпоставка в конкретния случай обосновава извод за изолираност и противоречие на тези показания от целокупния доказателствен материал, поради което и предвид 2 установената заинтересованост на този свидетел от крайния изход на делото, съдът намира, че същите в посочената им част не следва да се кредитират.

При тази фактическа установеност и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че от страна на жалбоподателя са осъществени по безспорен и категоричен начин поотделно съставите на вменените му административни нарушения, съответно на разпоредбата по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.104Б, т.2 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място жалбодателят А., докато управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **, не само преминал на червен светофар, но и използвал конкретния път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, извършвайки резки маневри, преднамерено изваждайки МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, обръщайки почти цялата предница в противоположна посока и по този начин блокирал движението по платното за движение.

По отношение на второ констатирано нарушение, следва да се има предвид,че ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика е, че при определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата или други действия, се наблюдава именно ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача на автомобила. Ето защо съдът счита, че в случая не се касае за случайно деяние, а за пряко умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Деянието е съставомерно и предвид конкретното място, на което е извършено, като не е спорно, че процесното място е път, отворен за обществено ползване.

Противното нито се твърди, нито се установява по делото.

Горните обстоятелства по безсъмнен начин се потвърдиха от кредитираните писмени и гласни доказателства. Съдът обръща внимание и на това, че самият актосъставител е бил очевидец на случилото се и пряко е възприел всички обстоятелства по извършване на нарушенията от страна на жалбоподателя, което с още по-голяма категоричност потвърждава направения от съда правен извод за извършените нарушения от жалбоподателя.

Описанието на двете нарушения е в достатъчна степен точно, пълно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за кои негови деяния е ангажиран и наказан. И двете нарушения са правилно квалифицирани.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да 3 упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени компетентността и предвидените в закона срокове, досежно тяхното съставяне, респективно издаване.

Що се отнася до направеното от жалбоподателя възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай, то съдът следва да отбележи наличието на разпоредбата по чл. 189з. от ЗДвП / ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, според която изрично се сочи,че за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 от ЗАНН.

Ето защо правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вменените му нарушения.

За установеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр. 1 от ЗДвП, според която който не спазва предписанието на пътните знаци се наказва с глоба в размер на 150 лева.

Същевременно за нарушението на чл.6,т.1 от ЗДвП е съответстваща санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, както в случая. Очевидно е, че последно цитираната и съответна на нарушението санкционна норма предвижда полеко наказание за жалбоподателя и в негова полза. Тук следва да се отбележи, че при липса на съществено изменение на съставомерните елементи от състава на нарушението и с оглед дадените задължителни указанията за съдилищата в т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС, съдът без да отменя НП в тази част, следва да намали наказанието за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, като вместо наказание по чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП в размер на 150 лева, да наложи наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП в размер на 100 лева.

Относно нарушението по пункт 2 от НП. Логично при така установената противоправна деятелност по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП за наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и не подлежат на редуциране от съда.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 22-1030-007414 от 25.10.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: **, В ЧАСТТА, с която е наложено административно наказание: на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 150.00 лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да се ИЗМЕНИ вместо, което НАЛАГА ГЛОБА в 4 размер на 100.00 лева, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП; КАТО ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП в останалата част като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на страните се дължат разноски по съразмерност. Въззиваемата страна - ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив не е била защитавана от юрисконсулт и не е направено искане за разноски в тази посока, поради което съдът не дължи произнасяне в нейна полза за разноски. От своя страна жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Искането е обективирано чрез допълнително написване на ръка „договорено и платено адвокатство възнаграждение в размер на 400 лева“ в Списъка за разноски и Пълномощното, подписани от жалбоподателя и неговия пълномощник, като не е представен договор за правна защита и съдействие. Въпреки изхода на делото, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски за неоснователна, доколкото не са представени безспорни писмени доказателства за начина на плащането на сумата в размер от 400 лева – в брой или по банков път чрез разписка.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ

Наказателно постановление №

22-1030-007414 от

25.10.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, В ЧАСТТА , с което на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: **, В ЧАСТТА , с която е наложено административно наказание: на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ „Глоба“ в размер на 150.00 лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, ВМЕСТО КОЕТО НАЛАГА ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева, на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-007414 от 25.10.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: **, В ЧАСТТА, с която са наложени административни наказания на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 41 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74297e3a-0096-46b8-b0b8-3d3ea5e7d11c