Решение № 2787 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2787 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100506183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6138 от 07.04.2025г., постановено по гр. дело № 68466/2024г. по описа на СРС, 79-ти състав е признато за установено по предявения от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че ЗК „Лев Инс“ АД дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1199,93 лева, представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „Тойота Аурис“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 09.11.2023г., настъпило в гр. София, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2024г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52896/2024г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.09.2024г. С решението е осъден ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 52896/2024г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 380 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД. В жалбата са изложени съображения, че СРС бил приел съпричиняване на процесното ПТП, но този извод не се основавал на доказателствата по делото. Сочи, че по безспорен начин било установено, че произшествието било настъпило 1 при движение на двата автомобила в една и съща посока като автомобилът, застрахован при ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, бил извършил ляв завой, за да се включи в движението и да тръгне по Околовръстния път, като след извършената маневра, бил тръгнал да влиза в средна лента, без да изчака дясностоящия автомобил, управляван от водача, застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД. По този начин било нарушено правилото за предимство, установено в чл.

25, ал. 2 ЗДвП, което водело до извод за изключителна вина на водача, застрахован при ищеца. Сочат, че голяма част от съществените факти се установили в хода на процеса- чрез свидетелски показания и заключение на вещо лице. Поради това, ако въззивният съд преценил, че било налице съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца, правят искане същото да бъде отчетено при постановяване на решението независимо от липсата на изрично възражение в отговора на исковата молба, тъй като ответникът не бил имал възможност да го формулира преди да разполага с пълната фактическа обстановка.

Отделно от това в хода на производството били отправени доказателствени искания за представяне на оригинали на документи по чл. 183 ГПК, но същите не били надлежно представени. Искането към съда е да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност да приеме, че приносът на водача, застрахован при ищеца, бил не по-малък от 50 %. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че доказателственото искане по чл. 183 ГПК е било оставено без уважение с определение от 16.12.2024г. Сочат, че дружеството имало възможност своевременно да релевира възражение за съпричиняване още с отговора на исковата молба. Твърдят, че цитираната в жалбата разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗДвП регламентирала различна от процесната хипотеза, в която нито едно от двете МПС-та не се намирало във въпросната лента. Поддържат, че от заключението по приетата САТЕ се установявало, че вина за процесното ПТП имали и двамата водачи. Считат, че с подписването на двустранния протокол за ПТП Г.Д. се бил съгласил със съдържанието му, вкл. и с нарисуваната скица. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи 2 факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице.

В конкретния случай с определението от 16.12.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 27.02.2025г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: настъпване на процесното ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Аурис“, рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и лек автомобил „Мицубиши“, рег. № СВ ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1184,93 лева, както и че е сторил ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лева.

На етапа на въззивното производство спорни между страните са въпросите относно това дали възражението за съпричиняване е било своевременно релевирано от ответника, както и вината за настъпилото ПТП. По тези въпроси въззивният съд намира следното:

В конкретния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност – в частност от приетия двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на св. П.В., водач на лек автомобил „Тойота Аурис“, както и от приетата и неоспорена САТЕ, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на 09.11.2023г. около 18:30 часа лек автомобил „Мицубиши“, рег. № СВ**** се е движил в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“, където при номер 56А водачът е предприел маневра за смяна на лентите от крайна лява към средна лента, а в същото време и посока водачът на лек автомобил „Тойота Аурис“, рег. № **** също бил предприел маневра за смяна на лентите от крайна дясна към средна лента, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях като са нанесени материални щети на застрахования при ищеца автомобил.

Предвид така установения по делото механизъм не се обуславя извод за изключителна вина у св. В. за настъпване на процесното ПТП, доколкото същото е настъпило при извършване на маневра смяна на лентите от страна и на двамата водачи, а от показанията на св. В., както и от скицата, обективирана в подписания от водачите двустранен констативен протокол, се установява, че лекият автомобил, управляван от св. В., вече е бил навлязъл в средната лента за движение при настъпване на удара. Въззивният съд намира, че вина за настъпилото ПТП има водачът, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество, доколкото същият не е съобразил поведението си с характера и интензитета на движението и със започнатата от св. В. /явяваща се дясностояща/ маневра. В този смисъл съдът не възприема доказателствения извод на вещото лице, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението и на двамата водачи, доколкото същото не 3 съответства на останалия събран доказателствен материал, в частност на приетия двустранен констативен протокол, в който водачът на лек автомобил „Мицубиши“ е поел вината за настъпилото ПТП, както и на показанията на св. В., които настоящият съдебен състав кредитира като логични, обосновани и вътрешнонепротиворечиви. С оглед на което намира, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Мицубиши“, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента /в случая св. В./. Предвид установеното по делото местоположение на двата автомобила един спрямо друг въззивният съд намира, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е бил с предимство и е следвало да съобрази поведението си със започнатата от св. В. маневра и да изчака нейното завършване, след което да извърши желаната от него маневра за смяна на лентите, без да създава опасност за останалите участници в движението.

Следва да бъде посочено, че друг механизъм не се установява и от приетия двустранен констативен протокол. По аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Същият съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. Този протокол се съставя от водачите на МПС, и съдържа съгласуваните им изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респективно подлежи на доказване на общо основание в процеса. В конкретния случай двустранният констативен протокол съдържа достатъчно информация по отношение на начина, по който е настъпило произшествието като освен това водачът на застрахования при ответника автомобил- Георги Дилов, изрично е поел вината за настъпилото ПТП.

По отношение на възражението за съпричиняване:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно трайната практика на ВКС приносът на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд. С решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I ТО на ВКС и с решение № 66/01.06.2017 г. по т. д.

4

№ 650/2016 г. на I ТО на ВКС, е прието, че надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Подчертано е, че приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в мотивната част на т. 4 ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент.