Решение № 61 от 08.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20224110201365 по описа за 2022 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. М. Б., с ЕГН: **********, чрез адв. И.

Б. С. – АК Пловдив, срещу Наказателно постановление № BG03042022/5800/P8-599 от 28.09.2022 г. на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено административно нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

В жалбата е изложено становище за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърдят се недоказаност на нарушението, алтернативно прилагане на чл.28 от ЗАНН. Подадено у писмено становище от процесуалният представител на жалбоподателя. Твърди се, че жалбоподателя не е управлявал МПС към датата на нарушението, твърди липса на конкретизация на нарушението и неправилно приложение на материалния закон. Претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. М.. Оспорват жалбата.Дават становище за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, в писмено становище излагат съображения за законосъобразност. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Административно наказателното производство започнало със 1 съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG03042022/5800/P8-599 от 03.04.2022 г. с актосъставител Д. Б. А. на длъжност старши инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция ТД София в присъствието на свидетеля Е. К. К..

АУАН е връчен на жалбоподателя - вписано възражение, че не е съгласен с констатираното нарушение. Не е подавано писмено възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на цитираното постановление е прието за установено, че на 03.04.2022 г. в 11:13 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 15.03.2022 г., в 00:40 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС), с рег. № ***, попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 15.03.2022 г., в 00:40 часа, по път № 1-5, км 107+250, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Като място на нарушението е посочен път № 1-5, км 107+250, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № DB049F1DD7F1487FE053011F160A5916, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20532) - част от системата.

В хода на извършената проверка, на 03.04.2022 г. жалбоподателят е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 (сто тридесет и три) лева. Горното се потвърждава от Квитанция за платени пътни такси в Република България № AM-22BG005731X45137854-8505230949 от 03.04.2022 г.

Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с 2 възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

Компенсаторна такса по АУАН № BG03042022/5800/P8-599/03.04.2022 г. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

При така установеното наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

От формална страна съдът констатира нарушения при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма. Връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове.

Съдът, счита, че както АУАН така и НП страдат от съществен процесуален порок, изразяващ се в липса на посочване на нарушената материално правна норма. В АУАН и НП е посочено, че е извършено нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но съдът счита, че в посочената норма се съдържа санкционната разпоредба, като макар в нормата да е посочено за какво нарушение се предвижда съответната санкция, тя не съдържа норма за поведение. Съответното на описаното от фактическа страна нарушение е нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, която предвижда, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Нарушението е съществено и неотстранимо в съдебната фаза , тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя и препятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.

Освен това съдът счита, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Според съда административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана без надлежно доказване на всички съставомерни елементи от обективната страна на извършеното нарушение.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП, вр. чл.10б, ал.4 от ЗДвП тол такса – такса за изминато разстояние може да бъде заплатена по два начина - въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Нито в акта, нито в наказателното постановление не е налице изрично твърдение по 3 кой ред се твърди, че не е извършено плащане, но от обстоятелствената част на наказателното постановление можи да се направи извода, че в настоящия казус е налице определяне на пътната такса въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7 от ЗП.

В този случай е необходимо доказване на множество факти, описани в нормите на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Следва да се извърши доказване и на относимите към административнонаказателната отговорност обстоятелства за различните хипотези описани в чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, където се предвижда ред и процедура за действие при наличие на техническа неизправност от страна на собствениците и ползвателите на ППС и от страна на доставчикът на услуга по електронно събиране на тол такса.

В приетата за установена фактическа обстановка липсва описание или твърдение за наличие на извършена на място проверка от страна на контролните органи, дали монтираното на ППС устройство за подаване на тол данни, не функционира поради умишлена намеса във функционирането на това устройство. Такава проверка е задължителна във всеки случай, когато се констатира, че е налице повреда или недействащо устройство, тъй като съгласно нормата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Липсата на твърдения от страна на наказващия орган относно тези обстоятелства са пречка за установяване на приложимата правна норма, тъй като в настоящия казус очевидно се касае до преустановено подаване на тол данни и е от съществено значение дали това е станало поради умишлена намеса във функционирането на устройството или не.

От друга страна според съда дори да се приеме наличието на съставомерно Д.ие от обективна страна то, следва да се приеме, че то не е осъществено от субективна страна.

От субективна страна, за да е съставомерно едно Д.ие като административно нарушение съгласно чл.7 от ЗАНН е необходимо от субективна страна да е осъществено умишлено или непредпазливо. В случая, от установените факти, не може да се направи доказателствен извод за умишлено или непредпазливо Д.ието.

В настоящата хипотеза и от приложените по преписката доказателства, не се установява, дали жалбоподателят е имал знание за обстоятелството, че монтираното устройство за подаване на тол данни в 4 управляваното от него ППС е преустановило подаването им. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, субсидиарно приложима и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. По преписката не са налице доказателства относно тези обстоятелства нито пък твърдения в тази насока, поради което съдът следва да приеме, че субективната страна на твърдяното Д.ие е недоказана.

Освен това съдът счита, че е нарушена процедурата по установяване на нарушения по чл.179, ал.3а от ЗДвП, тъй като нарушението е заснето на дата 15.03.2022 г. за което е изготвен доказателствен доклад от електронната система по чл. 167 а, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл.178а , ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл.187а, ал.2 от ЗДвП ако собственикът е ЮЛ на собственика се налага имуществена санкция. В настоящия казус нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, чрез електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, собственик на ППС е ЮЛ – „СИ ТРАНС“ ЕООД, представлявано от Станчо И.ов И.ов а ремаркето собственост на „ХЪС ТРАНС“ ЕООД. От изложеното следва извода, че когато собственикът на ППС, за което е установено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, какъвто безспорно е настоящия казус съставът нарушението е довършено от обективна страна единствено при допустителство, а именно когато ЮЛ или ЕТ е допуснало движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на таксата по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7427bc6a-97cc-4290-86f5-d8b53fd8c23d