Акт от 26.08.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е N гр. Сливен, 26.08.2020 г.

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести август през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря С. В., като разгледа докладваното от Надежда

Янакиева въз.гр. д. N 398 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 397/17.03.2020г. по гр.д. № 5089/19г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 1 050, 17 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 03.12.2016г.-02.03.17г., начислена по фактура № **********/29.11.18г., и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.

Позовава се на последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., с които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Заявява, че по въпроса за уведомяването на клиента за извършената корекция има еднозначна практика, според която не е необходимо да се изменят ОУ на доставчика, ако в тях вече е предвиден такъв ред, както е в случая, освен това е несъмнено доказано по делото, че клиентът е уведомен. По-нататък въззивникът посочва, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в ОУ е предвидено установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция.

Заявява, че преизчислението на сметки не представлява реализиране н аделиктна отговорност, а цели възстановяване на настъпило имуществено разместване чрез непълно изпълнение на облигационното задължение за заплащане на доставеното и реално консумирано количество електрическа енергия.

С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна при евентуално потвърждаване на решението, както и посочване на банкова сметка ***ени суми при отхвърляне на жалбата.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания. Иска потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Ответникът е установил съвкупността от факти, от които произтича претендираното от него вземане.

От представените по делото доказателства – заверени копия от справка по лице от СлВП относно собствеността на обслужвания мот, заявление-декларация за започване на продажба на елктрическа енергия и декларация за достъп, подадени от ищцата, е видно, че тя е била потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от нея с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 02.03.2017г. техническа проверка и смяна на средство за търговско измерване на електрическата енергия на обекта.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е предвиден ред за уведомяване на потребителя за корекцията, дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищцата.

Въззивният съд счита, че с оглед трайно установената практика, предвид разпоредбите на ЗЕ, е безразлично по отношение правото на доставчика да коригира сметките на клиента за минал период това, дали е приел нови ОУ, още повече, че в действащите такива на ответника такова задължение е уредено, то е и законово регламентирано. Освен това в случая несъмнено и категорично е доказано посредством писмени доказателствени средства, че на ищецата е връчено писмо-уведомление лично на адреса й за кореспонденция, в което е посочена датата на проверката, констатациите, периодът на извършената корекция и начислената сума.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед

ЗЕ в приложимата редакция.

Докато първоначално бе отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г.

– тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

Безспорно в ПИКЕЕ – в приложимата към процесния период редакция - е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

С чл. 47 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане, с нормата на чл. 48 се регламентира начинът на изчисляване на корекцията на сметката: „ При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. за битови клиенти: а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

(2) Когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.“ Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България – в приложимата към процесния период редакция - правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.“ Предвидено е с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента.

(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели.

(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“ Съгласно разпоредбата на ал. 1 на чл.28. „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период“.