Решение № 868 от 05.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. *****, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101150 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Р. К. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. *****, представлявана от *****, БУЛСТАТ: *****, вписано под № *****, чрез адвокат П. Ж. Ж., САК, вписан под № 4000226210, със съдебен адрес: гр. ******, СРЕЩУ „Неткредит“ ООД, ЕИК: *****, със седалище в гр. ******* (*******) *******, представлявано от г-жа ***** Н. Х., в качеството й на управител.

Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2024 година ищцата Р. С. сключила с ответното дружество „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит № ******. Излага се, че по силата на процесния договор, ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева, която сума С. се задължила да върне на 18 месечни вноски до 16.12.2025 година, ведно с възнаградителни лихви при посочен в договора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,84 % и годишен лихвен процент (ГПЛ) в размер на 40,44 %. Навежда се, че в чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № ****** от 15.06.2024 година е установено задължение за ищцата да обезпечи вземането на ответното дружество, съобразно подробни изисквания, изложени в т. 3.2. от приложимите Общи условия. Сочи се, че въпросните изисквания задължават ищцата да предостави обезпечения измежду банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или двама поръчители. Посочва се, че по отношение на поръчителството са налице кумулативни условия за минимален размер на дохода на поръчителите, липса на просрочени задължения и лично явяване в офис на ответното дружество за одобряване.

Излага се, че е уговорено, че задължението за предоставяне на обезпечението следва да бъде изпълнено в срок до края на следващия ден от сключването на договора. Навежда се, че в чл. 6 от процесния договор е заложено, че в случай, че ищцата не предостави изисканите обезпечения, които да отговарят на съответните договорни условия, последната дължи на ответното дружество неустойка в размер на 2 556,00 (две хиляди петстотин петдесет и шест) лева, като от ал. 2 до ал. 5 на същата разпоредба предвиждат разсрочено начисляване на неустойката. Твърди се, че ищцата е усвоила заемната сума в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, като към настоящия момент същата е извършила две плащания по процесния договор в полза на ответното дружество в общ размер на 600,00 (шестстотин) лева, както следва: за сумата от 300,00 (триста) лева на 17.11.2024 година и 300,00 (триста) лева – на 28.02.2025 година.

Излага се, че ищцата е в облигационно отношение с ответното дружество, като между тях е сключен договор за паричен заем. Твърди се, че ищцата е встъпила в това правоотношение 1 с цел удовлетворяване на лични потребности, като не е действала в професионално или търговско качество и съответно се ползва от качеството „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Навежда се, че ответното дружество предоставя потребителски кредити като търговска дейност, като същото е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ под рег. № BGR00213. Твърди се, че на ищцата е посочен годишен процент на разходите в размер на 48,84 %, без да е предоставена информация какви компоненти включва. Сочи се, че от предварително изготвения и предоставен на ищцата Договор за потребителски кредит № ****** от 15.06.2024 година се установява, че общо дължимата сума по договора като сбор от главница, лихва и неустойка по чл. 6 е в размер на 5 256,00 (пет хиляди двеста петдесет и шест) лева. Навежда се, че при тълкуване на разпоредбата от процесния договор, с която се установява неустойка в полза на ответното дружество, става ясно, че заплащането й не преследва същинските за една неустойка цели. Посочва се, че изискването за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство съдържа множество ограничения, които правят изпълнението на задължението практически невъзможно. Сочи се, че това важи и за другите форми на обезпечение – банковата гаранция или гаранция, издадена от финансова институция. Излага се, че като се отчете заложеният срок за предоставяне на посочените обезпечения и се вземе предвид сложността и разходите по осигуряване на съответните обезпечения, е видно, че ответното дружество изначално е целяло да постави пред ищцата неизпълнимо задължение и да натовари последната със заплащането на допълнителните суми. Твърди се, че горният извод се поддържа и от обстоятелството, че общият размер на неустойката е разсрочен във времето, което показва, че ответното дружество цели да си осигури допълнително възнаграждение вместо да обезпечи или обезщети претърпени вреди. Сочи се, че в случая неустоечната клауза санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното по Договора за потребителски кредит от 15.06.2024 година и се дължи независимо дали ищцата плаща дължимите погасителни вноски. Навежда се, че в същото време предвиденият размер на неустойката възлиза на 2 556,00 (две хиляди петстотин петдесет и шест) лева, което се равнява на 127,8 % от заетата сума и надхвърля повече от три пъти и половина възнаградителните лихви по процесния договор, които са в размер на 700,00 (седемстотин) лева. Твърди се, че предвидената неустойка не изпълнява присъщите й функции, тъй като обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата същност да гарантира изпълнението на главното задължение. Сочи се, че в случая неустойката изначално няма връзка с настъпването на каквито и да е вреди за ответното дружество и се дължи независимо от това дали такива биха могли да настъпят или не. Навежда се в исковата молба, че заложената неустойка всъщност не цели обезпечаване на изпълнението на задълженията на ищцата по Договора за потребителски кредит от 15.06.2024 година, а представлява едно скрито, очаквано и известно за ответното дружество възнаграждение, което оскъпява предоставения заем. Твърди се, че размерът на неустойката и следвало да бъде включен към общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съответно в годишния процент на разходите. Сочи се, че невключването на тази сума в годишния процент на разходите цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителните и значително завишени разходи по заема. Излага се, че при това положение посоченият в процесния договор годишен процент на разходите не може да послужи за преценка на икономическите последици от сключването на договора, каквото е съответното му законово предназначение. Навежда се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не е посочен годишния процент на разходите, от което следва, че приложение намира и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, което според ищцата води до недействителност на договора. Излага се, че също е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Посочва се, че към процесния период – 15.06.2024 година, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18.12.2014 година на Министерски съвет и е в размер на основания лихвен процент на БНБ – 3,78 процентни пункта плюс 10 процентни пункта, което възлиза на 13,78 % или годишният процент на разходите не може да е по-висок от 68,9 %. Твърди се, че при включване на задължението за неустойка в годишния процент на разходите, размерът на последния надхвърля този праг значително.

2

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 15.06.2024 година между Р. К. С., ЕГН: **********, в качеството й на заемател, и „Неткредит“ ООД, ЕИК:

*****, в качеството му на заемодател.

В условията на евентуалност се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖНА НЕУСТОЕЧНА КЛАУЗА, съдържаща се в чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 15.06.2024 година между Р. К. С., ЕГН:

**********, в качеството й на заемател, и „Неткредит“ ООД, ЕИК: *****, в качеството му на заемодател.

На основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, представляващо ищцата. Към исковата молба са приложени писмени документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

С Разпореждане с рег. № 2263 от 23.06.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 03.07.2025 година на служител на ответника. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 28.07.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. В същия се посочва, че исковата молба е редовна и допустима, но се оспорва предявеният иск, като неоснователен.

В същия се признава, сключването на процесния договор по силата на който е отпуснат заем в размер на 2000 лв. Ответникът оспорва следните твърдения на ищеца, а именно: че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК; че по договора е начислена неустойка в размер на 2 556,00 (две хиляди петстотин петдесет и шест) лева; че размерът на договорената неустойка следва да бъде включена в размера на ГПР по договора.

Твърди се, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от процесния договор (48,84 %), а общата сума, дължима от кредитополучателя – в ал. 5 на чл. 11 от договора (2 700,00 лева). Сочи се, че ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Излага се, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в Общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Посочва се, че без договарянето на неустойката кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Навежда се, че имайки предвид, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин, закономерно според ответника може да се приеме, че неустойката не излиза и извън признатата й обезщетителна функция, тъй като преследва законната цел да обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). Излага се, че неустойката е предварително уговорено по размер обезщетение за вредите от неизпълнението на един договор, които търпи изправната страна. Твърди се, че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит финансовата институция следва да предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, при което възниква насрещно задължение кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви. Посочва се, че с предоставянето на сумата, чрез усвояване на кредита, имуществото на финансовата институция намалява, срещу което дружеството придобива вземане за стойността на отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви. Излага се, че за обезпечаване на събирането на вземането, финансовата институция има право да получи обезпечение от кредитополучателя, като в закона е предвидена възможност дори и при промяна във финансовото състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително обезпечение, респ. да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че именно от този 3 етап от развитието на правоотношението за „Неткредит“ ООД започват да настъпват вреди при евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя да представи надлежно обезпечение по чл. 4, ал. 3 от договора. Твърди се, че неустойката не излиза и извън границите на нейната наказателна функция, тъй като санкционира потребителя за неизпълнение на поетото от него задължение за предоставяне на обезпечение. Сочи се, че ГПР следва да е приложим и определян по еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз, изчисляван по математическата формула, обективирана в Приложение № 1, съгласно чл. 19, § 1 и § 2 от Директива 2008/48/ЕО, като в него не бъдат включвани сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от договорните му задължения. Излага се, че доколкото европейското и националното законодателство изрично изключват възможността неустойката (като сума за неизпълнение на договорено задължение) да бъде включена в ГПР, то и твърдението на ищеца за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е неоснователно.