Решение № 2410 от 23.12.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№2410/23.12.2020г.

Град Пловдив, 23. 12. 2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на 24, 11, 2020 година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.н.а.д. № 2707 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260125 от 02,09,2020г., по НАХД № 4140/2020г. по описа на РС гр.

Пловдив, 4-ти наказателен състав е отменено Наказателно постановление № 20- 1030- 004275 от 28.05.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на М.Б.К. ,

ЕГН **********, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

Касационният жалбоподател – Началник с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, обжалва съдебното решение на РС, като незаконосъобразно , иска неговата отмяна, ведно с потвърждаване на оспореното НП.

Ответникът - К. , чрез адв. А. иска отхвърляне на жалбата и присъждането на съдебни разноски за двете инстанции.

Прокурорът - счита жалбата за неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РС е приел за установено , че на 03.05.2020г., около 00.20ч. в гр. Пловдив, К. управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц 300 и стигайки до ул. „*****, бил спрян за проверка от служители при ОД на МВР- Пловдив, като било установено, че спрямо него е издадена ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП било постановено временно отнемане на СУМПС. Към дата 03.05.2020г. посочената заповед не била връчена на жалбоподателя, съответно не е била влязла и в законна сила. На място бил съставен АУАН бл. № 714215 от 03.05.2020г., а впоследствие, на дата 04.05.2020г била издадена и ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г. , връчена лично на К..

РС в мотивите си е посочил, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че от субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Прието е за безспорно установено че със ЗППАМ № 20- 1030- 000916 от 24.04.2020г., СУМПС на К. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б.“д“ ЗДвП, но самата заповед е връчена на 04.05.2020г.- тоест, един ден след като е съставен процесният АУАН.

Ясно е, че към 03.05.2020г., макар и цитираната ЗППАМ да е била издадена, то тя не е била надлежно връчена на жалбоподателя, от което следва че съдържанието й не е било известно на К. и на дата 03.05.2020г. той не е управлявал МПС със субективната увереност, че е неправоспособен.

РС е изложил мотиви , че доколкото се изяснява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост, както и че разноски не са претендирани и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Решението е правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и за двете инстанции, като по настоящото дело са представени доказателства / л. 9 -10/ за разноски в размер на 300-триста лева.

С оглед изхода на делото съдът счита , че на К. следва да се присъдят разноски по настоящото производство в размер на 300 лева. По делото на ПРС действително не са претендирани разноски , поради което такива не са присъдени.

Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260125 от

02,09,2020г., по НАХД № 4140/2020г. по описа на РС гр. Пловдив, 4-ти наказателен състав .

ОСЪЖДА ОД НА МВР ПЛОВДИВ да заплати на М.Б.К., с ЕГН ********** съдебни разноски по настоящото производство в размер на 300 лева

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: