Решение № 71 от 04.08.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Шумен , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500289 по описа за 2021 година

Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

Депозирана е жалба от ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „, гр. София, ЕИК 000694286, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез главен юрисконсулт Б.А. срещу постановление на ЧСИ Р.Р. по изп.д. № 2021*0400215, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 200.00 лева.

Жалбоподателят намира постановлението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено, не е съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор и с факта, че от взискателя и неговия процесуален представител не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което и, с оглед на направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, следва да се начисли минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г., а именно 200.00 лева, до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя разноски. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отмени обжалваното постановление е и му присъди извършените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Въззиваемият по жалбата Н. Н. М., действащ чрез пълномощника адв. Д. М. от САК е депозирал отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, включая в частта й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не се дължи.

1

ЧСИ Р.Р. е представил писмено становище, че депозираната жалба е изцяло неоснователна.

От материалите по делото се установи следното:

Изп.д. № 2021*0400215 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № * към НК е образувано по молба на въззиваемия, действащ чрез пълномощника си адв. Д. М. от САК, с която е представен изпълнителен лист от 13.04.2021 г., издаден въз основа на влезли в сила съдебни решения по т.д. № 86/2019 г. на ШОС и по в.т.д. № 497/2020 г. на ВАпС, за парични вземания в размер на 25 025.00 лева – застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 3502180700R00209 от 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното й плащане и 3 721.00 лева – разноски, от които 2 421.00 лева за първа инстанция и 1 300.00 лева за въззивна инстанция.

С молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ да изготви сметка за дълга, да връчи на длъжника ПДИ и подлежащите на изпълнение актове, както и, в случай, че същият не плати доброволно – да наложи запор върху банковите му сметки до размера на дълга. Към молбата са били приложени пълномощно за адв. Д. М., с което е упълномощен да представлява взискателя в изпълнителното производство, както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че за осъщественото от него процесуално представителство по делото упълномощителят дължи на пълномощника възнаграждение в размер на 820.00 лева, която сума следва да бъде изплатена преди образуване на изпълнителното дело и включва: 200.00 лева – за подготовка на документ за образуване на изпълнителното дело и 620.00 лева – за процесуално представителство пред ЧСИ до приключване на делото, а също и разписка от 12.04.2012 г., удостоверяваща заплащане на сумата от взискателя на адвоката му.

На 16.04.2012 г. ЧСИ е изготвил постановление за подлежащите на събиране от длъжника такси и разноски, включая 820.00 лева, представляващи заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

На посочената дата на ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, в която изрично е упоменато и задължението му за сумата от 820.00 лева – разноски по изпълнителното дело. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на адресата на 20.04.2021 г..

На 22.04.2021 г. жалбоподателят е депозирал възражение срещу получената ПДИ и е поискал от ЧСИ, на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намали размера на дължимия хонорар, платен от взискателя на пълномощника му до минимално дължимия според чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., като вземе предвид и установеното в т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В предоставения му срок взискателят е оспорил възражението като неоснователно.

2

С постановление от 31.05.2021 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на дължимия за възстановяване адвокатски хонорар, както и за редуциране на приетото за събирането му възнаграждение по т.26 от ТТРЗЧСИ.

За да отхвърли на възражението, ЧСИ е приел, че изтъкнатите в него аргументи за неприложимост разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. не могат да се споделят. Чл. 78 от ГПК поставя като изискване за възстановяване на възнаграждението то да е уговорено и да е платено от възложителя и въвежда допълнително условие то да не е прекомерно, т.е. да не е уговорено в повече отколкото се уговаря обичайно за същата или подобна адвокатска работа. Законодателят не поставя условие уговорената адвокатска работа да е извършена, да е извършена добре или др., за да подлежи на възстановяване възнаграждението за процесуално представителство. Към датата на уговарянето материалният интерес, във връзка с който е предоставена защита е 32 965.40 лева, поради което минималното възнаграждение за процесуално представителство по чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 751.81 лева, т.е. уговореното възнаграждение в размер на 620.00 лева е със 131.85 лева по-малко от минимално допустимото. Длъжникът се стреми да квалифицира възнаграждението като прекомерно защото уговорената срещу това възнаграждение работа не е била извършена. Законодателят обаче не е въвел изискване работата да бъде и извършена за да подлежи на възстановяване уговорения от взискателя адвокатски хонорар.

Въз основа на изложените по-горе факти, съдът намира, че разглежданата въззивна жалба е депозирана в изискуемия срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, редовна и допустима.

По същество, намира същата за неоснователна, поради следното: От материалите по делото се установява и не се спори между страните, че, в качеството му на взискател за парично вземане в размер общо на 32 965.40 лева, от които 25 025 лева – главница, 4 129.40 лева – законна лихва върху главницата за периода 07.08.2019 г. – 21.04.2012 г. и 3 721.00 лева – деловодни разноски, въззиваемият е упълномощил адвокат за осъществяване на процесуално представителство и защита по изпълнителното дело за принудително събиране на посочените вземания, за което е заплатил на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер на 820.00 лева, от които 200.00 лева – за подготовка на документ за образуване на изпълнителното дело и 620.00 лева – за процесуално представителство пред ЧСИ до приключване на делото, съгласно сключен помежду им договор за правна защита и съдействие от 05.04.2021 г.. Установява се и не се спори и относно факта, че на 14.04.2021 г. пълномощникът на взискателя е подал молба за образуване на изпълнително дело за вземанията, в която е възложил на ЧСИ определени действия във връзка с движение на същото и е посочил конкретен способ на принудително изпълнение, както и, че ЧСИ е изготвил постановление за дължимите такси и разноски по изпълнението и е връчил на длъжника ПДИ, след получаването на която същият е предявил възражение за прекомерност на заплатения от взискателя и подлежащ на възстановяване адвокатски 3 хонорар.

По отношение на възражението, съдът съобрази разпоредбата на чл.79 от ГПК, съгласно която визираните разноски за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя са за сметка на длъжника. В чл.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е посочено изрично, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. В чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело 200 лева, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000.00 лева – 200.00 лева, и за вземания над 1 000.00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т. 2 – 7. В чл.7, ал.2, т.4 е посочено, че при интерес от 10 000.00 лева до 100 000.00 лева възнаграждението е в размер на 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000.00 лева. При така установената нормативна уредба, действала към датата на уговаряне на процесното възнаграждение, следва, че минималният му размер е, както следва: 200.00 лева за образуване на изпълнителното дело и 702.32 лева – за процесуална защита и съдействие по същото, или общо 902.32 лева.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв., размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Въз основа на цитираните разпоредби, в конкретната хипотеза възнаграждението на пълномощника на взискателя не би могло да бъде намалено под сумата от 902.32 лева, респ. сумата от 702.32 лева – за процесуално представителство по вече образуваното изпълнително дело.

Изложените факти налагат извод, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер, поради което възражението за прекомерност на същото е необосновано. Според закона прекомерно е онова възнаграждение, което надвишава определеното в Наредбата и само в тази хипотеза насрещната страна има основание да прави възражение за намаляването му, при разглеждане на което може да бъде поставен и въпроса за съразмерност на платения хонорар не само с конкретния защитаван интерес, но и с фактическата и правна сложност на делото. Логиката на нормативната уредба е, че основният критерий при определяне възнаграждението на адвоката е защитаваният интерес, а допълнителният – фактическата и правна сложност на конкретния правен спор. При всички положения обаче се законът 4 поставя изискване възнаграждението да не е по-малко от определеното в Наредба № 1/09.07.2004 г., което е гаранция за спазване на принципите за справедливост и обоснованост на неговия размер, като въпросът за относимост на възнаграждението към фактическото и правно естество на делото може и следва да бъде разгледан само ако възнаграждението надвишава нормативно уредения минимален размер, каквато хипотеза в случая не е налице. Ето защо, съдът счита възраженията на жалбоподателя, че заплатеното от взискателя възнаграждение не е било съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника действия в изпълнителното производство за изцяло несъстоятелни.

Що се отнася до възражението, че представителството на пълномощника се е изразило единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което възнаграждението му следва да бъде определено в размер на 200.00 лева, намира, че е изцяло неоснователно, тъй като в началната фаза, в която се намира производството адвокатът на взискателя не би могъл да извърши други действия. От друга страна, безспорен факт, който опровергава възражението на жалбоподателя е обстоятелството, че пълномощникът на взискателя е възложил извършването на част от първоначалните действия по принудително събиране на вземанията на ЧСИ, което законът позволява и е в изпълнение на задълженията му на процесуален представител на страната, а от друга страна е осъществил процесуално представителство на доверителя си за защита на правата и интересите му по повод на настоящата жалба, което с категоричност доказва, че действията на адвоката не се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Независимо от това, следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението на адвоката е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ, което правило се е наложило в трайно установената практика при сключване на подобен вид договори. Необходимостта от предварително определяне и заплащане на възнаграждението произтича и от изискването на чл.78 от ГПК, според което на възстановяване на страната подлежат само направени в хода на делото, а не бъдещи разноски. Именно поради това, дължимото възнаграждение за процесуално представителство се определя винаги предварително, на база естеството на правния спор и прогнозната му фактическа и правна сложност и продължителност. Ето защо, твърдението на жалбоподателя, че на пълномощника на взискателя не се дължи друго възнаграждение, освен за образуване на делото, тъй като до момента не е извършил действия на процесуално представителство е изцяло неоснователно.