Решение № 260374 от 18.08.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1165/2020
- Вид
- Решение № 260374
- Подписан
- 18.08.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА СВЕТОЗАРОВА ХРИСТОВА, ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.4 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар Елка И., като разгледа докладваното от съдия Христова въззивно гр.д. № 1165 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 519 от 05.02.2020 г. по гр.д. № 15388/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ж.И.Ж., не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД сумата от 20 546.77 лева, начислена като корекция за ползване на ел. енергия за периода от 19.09.2017г. – 28.09.2018 г. по фактура № **********/23.08.2019 г. издадена за кл.№ ********** и аб. № **********, с административен адрес на потребление – гр.Варна, ул. „П.К.Яворов“ бл. 16, - и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
2327 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в тарифната схема на СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата Ж.И.Ж. оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ж.И.Ж., с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 20546.77 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период от 19.09.2017 г. до 18.09.2018г. , за което вземане е издадена фактура № № **********/23.08.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения имот. Получил е уведомление от ответното дружество за извършено проверка на СТИ в обекта му, при която е констатирано неточно измерване на консумираната електроенергия, поради което е коригирана сметката му за използвана електроенергия, като е начислена процесната сума. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 ПИКЕЕ е неприложимо. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия.
При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 19.09.2017-18.09.2018 г. и дали отчетената в тарифа 3 – 108951.2 kWH електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1105035/18.09.2018 г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1590/14.08.2019г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа 3- 108951kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът не съответства на метрологичните технически характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 22.08.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 105951 kWh за периода от 19.09.2017-18-09.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура № № № **********/23.08.2019 г. на стойност 20 546.77 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът е тип М-02- „CARATDIGITRON“, произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия двутарифно. При нормална работа на измервателния уред , преминаващата ел. енергия се записва в два отделни регистъра , съответно регистър 1.8.2 за дневна и 1.8.1 за нощна тарифа. Електромерът е визуализирал само отчитане на дневна тарифа, което представлява нарушение на нормалната работа на уреда, предназначен за отчитане. Количеството от 108951 KWh е доставено и съответно потребено. Не е документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната система и схемата за свързнате на електромера не е променена. От заключението на вещото лице се установява, че е отчетена тарифа 3 при наличие на двутарифно отчитане. В заключение, при установени точни изчисления по фактура за пременила, съответно потребена ел енергия, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка са налице предпоставки за преизчисляване и допълнително начисляване на ел. енергия в съотвествие с чл. 50 от ПИКЕЕ.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена процесната сума,като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в посочения периода.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление. Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. С решение на ВАС № 2315/21.02.2018г., потвърдено с решение №1369/08.11.2018г., са отменени ПИКЕЕ и в частта на чл.48-чл.51. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 18.09.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на
ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.