Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 481 от 21.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно наказателно дело 521/2026
Вид
Определение № 481
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ИВАН ИВАНОВ, ТАТЯНА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Ловеч, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600521 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Р. М. от АК - Ловеч, в качеството му на защитник на обвиняемия М. Й. К., против Определение № 230 от 14.09.2026 г., постановено по ЧНД № 299/2026 г. по описа на Районен съд Луковит, с което по отношение на К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Излага, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение - обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, и реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление. Според защитата в конкретния случай не е налице нито достатъчно обосновано предположение за авторството на К., нито реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

Сочи, че обвинението срещу К. е неясно и противоречиво относно конкретния механизъм на извършване на деянието и индивидуалния принос на всеки от тримата обвиняеми. Счита, че от събраните до момента доказателства не се установява по несъмнен начин К. да е знаел за намерението на останалите лица, да е участвал в отнемането на паричната сума или по какъвто и да е начин да е подпомогнал извършването на престъплението.

1

Изтъква, че не е изпълнена процедурата по чл. 110 от НПК относно приобщаването на дискове и видеозаписи, на които се позовава прокуратурата, поради което същите не могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства към настоящия момент.

Посочва, че при извършения обиск у К. са намерени една банкнота от 20 евро и четири банкноти по 10 евро, като тези суми не съответстват на описаните от водача на товарния автомобил банкноти. Според защитата не е установено паричните средства, намерени у К., да са част от твърдяната като отнета сума от 1230 евро.

Поддържа, че К. действително е управлявал лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, но причината за пребиваването му в района на гр. Луковит е била свързана с установяване местонахождението на дъщерята на неговата съпруга, която е била жертва на трафик и във връзка с която е образувано ДП № 33/2026 г. по описа на ОСлО при ОП - Враца. Посочва се, че по делото е представена и заповед, с която детето е настанено в семейството на К. и съпругата му.

Твърди, че К. е спрял автомобила, след което обвиняемият Х.И. е напуснал автомобила. Според защитата К. не е имал непосредствени възприятия за действията на Иванов, не е знаел за намирането или отнемането на паричната сума и не е формирал умисъл за участие в престъпление.

Обръща внимание, че самото наличие на лице в автомобил, управляван от друг обвиняем, не е достатъчно основание да се приеме съучастие, както и че липсват конкретни данни с какво именно К. е подпомогнал или улеснил извършването на деянието.

По отношение на опасността от укриване или извършване на престъпление сочи, че К. е реабилитиран и понастоящем следва да се счита за неосъждан. Поддържа се, че предходните му осъждания, за които е настъпила реабилитация, не могат сами по себе си да обосноват извод за актуална лична обществена опасност.

Посочва се още, че К. има постоянен и настоящ адрес, семейство, съпруга, деца и полага грижи за дете, настанено в семейството по реда на Закона за закрила на детето. Същият е дал обяснения още в началния етап на разследването и е оказал съдействие на органите на разследването.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което на обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – зам. окръжният прокурор Ц. П., счита частната жалба за неоснователна.

Счита, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на найтежката мярка за неотклонение и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Защитникът адв. Р. М. поддържа частната жалба и изложените в нея съображения. Моли същата да бъде уважена, като мярката „Задържане под стража“ бъде отменена и бъде определена по-лека мярка за неотклонение.

2

Обвиняемият М. Й. К. в съдебно заседание поддържа жалбата.

Настоящата инстанция, като съобрази становищата на страните, материалите по досъдебното производство и обжалваното определение, приема за установено следното:

От фактическа страна:

М. Й. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 300/2026 г. по описа на РУ – Луковит за това, че на 10.09.2026 г. в гр. Луковит, област Ловеч, ул.

„Съединение“, пред детска градина „Звънче“, от моторно превозно средство товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № СВ 1328 НР, собственост на „Ненови“ ООД - гр. Севлиево, в съучастие като съизвършител с Х.П.И. и при участие на В.Г.Х. като помагач, е отнел чужди движими вещи сумата от 1230 евро, в банкноти с различен номинал, от владението на водача на моторното превозно средство Я.И.Я. от гр. Севлиево, собственост на дружеството, без негово съгласие или съгласието на ръководно длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № СТ 5093 РТ, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С Определение № 230 от 14.09.2026 г., постановено по ЧНД № 299/2026 г. по описа на Районен съд - Луковит, по отношение на М. Й. К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от адв.

Р. М. от АК-Ловеч, защитник на М. К..

Жалбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 6 от НПК, от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима.

От правна страна:

Законодателят е въвел правни норми в НПК, по силата на които, за да се вземе по отношение на обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът следва да установи наличието на предпоставките на чл. 63 от НПК – обосновано предположение, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

Настоящата инстанция счита, че от събраните до момента писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, може да се приеме, че е налице индиция за причастност на обвиняемия към предявеното му обвинение, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това че на 10.09.2026 г. в гр.

Луковит, област Ловеч, ул. „Съединение“, пред детска градина „Звънче“, от моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № СВ 1328 НР, собственост на „Ненови“ ООД - гр. Севлиево, в съучастие като съизвършител с Х.П.И. и при участие на В.Г.Х. като помагач, е отнел чужди движими вещи - сумата от 1230 евро, в банкноти с различен номинал, от владението на водача на моторното превозно средство Я.И.Я. от гр. Севлиево, собственост на дружеството, без негово съгласие или съгласието 3 на ръководно длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № СТ 5093 РТ, с което е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК. Престъплението, за което К. е привлечен като обвиняем, е наказуемо с лишаване от свобода от една до десет години.

При настоящия етап на производството не се изисква пълно и категорично доказване на авторството на престъплението, каквото е необходимо при постановяване на осъдителна присъда. Съдът следва да извърши преценка дали събраните до момента доказателства позволяват да се формира обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението.

Настоящият съдебен състав приема, че такава степен на предположение е налице.

Неоснователно е оплакването на защитата, че към настоящия момент липсват каквито и да било доказателства, свързващи К. с инкриминираното деяние. От събраните до момента доказателства се установява, че обвиняемият е бил водач на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, с който той, Х.П.И. и В.Г.Х. са се придвижвали в гр. Луковит.

По отношение на втората предпоставка настоящата инстанция също споделя извода на Районен съд - Луковит, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

При преценката на този въпрос съдът следва да обсъди всички конкретни обстоятелства, относими към личността на обвиняемия и към характера на обвинението. В конкретния случай К. е обвинен в престъпление против собствеността, извършено според обвинението в съучастие с две други лица и при използване на моторно превозно средство. Видно от материалите по делото, разследването се намира в начална фаза. Предстои установяване на допълнителни факти, разпит на свидетели и проверка на видеозаписи, поради което все още не са изяснени всички обстоятелства относно начина на извършване на деянието, причината за присъствието на тримата обвиняеми в района и евентуалната степен на участие на всеки един от тях, респективно доколко заявеното в разпита като обвиняем за това, че другият обвиняем Х.И. е „намерил някакви пари“, е съответно на останалите доказателства по делото.

Тези обстоятелства обуславят и необходимостта да бъде ограничена възможността обвиняемият да въздейства върху свидетели или по друг начин да затрудни разследването.

От справката за съдимост на К. е видно, че същият е бил осъждан осем пъти, като част от осъжданията са за престъпления против собствеността. В тази връзка настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от НК , когато наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е повече от 1 година и лицето не е освободено на осн. чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от 10 години от една страна, от друга страна съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е 4 извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитиран, осъждането и последиците се заличават след предвидените в предходните алинеи за всички осъждания. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал 1 от НК, процесуално право единствено и само на прокурора е да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер, поради което и настоящата инстанция е обвързана с така предявеното обвинение на обвиняемия К., но определено посочените разпоредби следва принципно да бъдат съобразени от страна на прокуратурата. На настоящия етап въззивната инстанция приема, че данните за миналото на обвиняемия не са напълно ирелевантни при преценката на личността му в рамките на производството по определяне на мярка за неотклонение. Следва да бъде посочено също и така, че съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ, е установено противното. В тази връзка в настоящото производство въззивната инстанция следва да прецени дали е налице опасност обвиняемият да извърши престъпление при изменение на мярката за неотклонение. Предвид това, настоящата инстанция съобразява, че обвиняемият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, някои от които тежко умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Предвид което и процесните осъждания, според настоящата инстанция, са негативни данни за обвиняемия, от които може да се направи извод за опасност при изменение на мярка за неотклонение, обвиняемият да извърши престъпление.

Относно възражението на защитника адв. М., че докладната записка не е процесуален документ по НПК, което настоящата инстанция възражение приема за основателно, доколкото същото не е предвидено в НПК, но следва да се посочи, че съгласно ЗМВР процесната докладна записка легитимира извършените действия от страна на служителите на МВР. В конкретния случай определено в същата е посочено, че процесната камера, собственост на община Луковит, е заснела, както е посочено, преминаването на автомобила, който е управляван от обвиняемия К.. Нещо повече, от страна на служителя на РУ на МВР – Луковит, определено е посочено, че процесните лица напълно отговарят на описаните три лица, които са заснети при счупване на камерата.