Решение № 332 от 29.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Ж.а Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000062 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260353 от 08.12.2021 г.,постановено по т.д.№1227/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,са осъдени ответниците „В.“ ЕООД - в ликвидация-гр. С.З.,с ЕИК *** и СТ. Р. Ж. с ЕГН ********** СОЛИДАРНО да заплатят на ищеца „С.“ ЕООД – гр. С.З.,с ЕИК ***,сумата от 45 000лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща невърната на падежа главница по договор за заем от 28.09.2010г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 4294,50лв. разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство-„В.“ ЕООД - в ликвидация-гр. С.З.,с ЕИК *** и СТ. Р.

Ж. с ЕГН **********,чрез особения им представител адв. М.С.,с която решението се обжалва изцяло.В жалбата е изразено становище,че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано по конкретно изложени съображения.Поддържа се аргумента,че решението е постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка,вследствие на допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила.В тази насока е посочено,че съдът неправилно не е допуснал събирането на поисканото от ответната страна доказателство,а именно-да бъде изискано за послужване и приобщено към доказателствения материал по делото НОХД №503/2015 г. на Специализиран наказателен съд-София.Това 1 доказателство,според изразеното в жалбата становище,е от ключово значение за разкриване на извънпроцесуалната истина,а именно,че процесния договор за заем от 28.09.2010 г.,на основание на който ищецът претендира правата си,е сключен във връзка с извършвана към момента на подписването му от управителите на двете дружества-страни в настоящия процес,забранена от закона дейност,а именно-банкова дейност по занятие,без наличие на изискуемите от закона разрешения и лицензи.Според изразеното чрез особения им представител мнение на жалбоподателите,изискването и прилагането на цялото наказателно дело,е щяло да докаже тезата им,че сключеният между страните договор за заем,е нищожен,на основание чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД,поради противоречието му със закона,доколкото целеният със сключването му резултат е противоречащ на закона-да се прикрие резултат от системна престъпна дейност по осъществяване на банкови сделки по занятие,за което страните по договора нямат разрешение.

В жалбата е развит и довода,че първоинстанционният съд неправилно е разбрал становището на ответниците за нищожност на процесния договор на горното основание.Посочено е в тази насока,че ответниците не са твърдели,че този договор прикрива предоставен банков кредит между самите договарящи страни,а че управителите на ищцовото и ответното дружество са извършвали в съучастие банкова дейност със съконтрагенти-трети лица,като с процесния договор за заем се цели прикриване на резултатите от тази престъпна дейност,като се избягва концентрация на парични средства с незаконен произход у някой от участвалите в престъпната група.Според жалбоподателите,целта на сключването на процесния договор е да оправдае парични постъпления в дружеството-заемател,чийто произход не би могъл да бъде официално обявен и не цели създаване на присъщите на този тип договори облигационни последици,а цели забранен от закона резултат,в посочения по-горе смисъл,поради което е налице хипотезата на чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и на посоченото основание договора се явява нищожен.

Евентуално,както смятат жалбоподателите,съдържащите се в преписката по наказателното дело доказателства,биха установили възражението им,въведено при условията на евентуалност,че процесният договор е нищожен,като привиден на основание чл.26,ал.2,пр. последно от ЗЗД.Това възражение жалбоподателите-ответници обосновават с твърдяното от тях,но останало недоказано по вина на съда /според становището им/,обстоятелство,че заемният договор е сключен при условията на пълна симулация с цел заблуждаване на финансово-контролните органи,както и с оглед доказване на приходи,разходи и произход на средства пред последните.Твърдят,че страните по процесния договор са били наясно,че създадената със сключването му облигационна връзка между тях няма никакво правно действие,но са имали намерение да създадат погрешна представа относно действителното правно положение у трети лица-правораздавателните и финансовоконтролните органи.Според тях,тази тяхна теза не е изследвана задълбочено от първоинстанционния съд.Излагат конкретни аргументи в тази насока в жалбата си,подадена чрез особения им представител.Смятат,че уговарянето на процесната търговска сделка като безвъзмездна подкрепя тяхното становище за симулативност на същата сделка,но този факт- 2 безвъзмездността на сделката,не бил взет под внимание от първоинстанционния съд.

В жалбата е изложено и оплакването,че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано твърдението на ищеца за възникване на заемно правоотношение между страните,доколкото от събрания по делото доказателствен материал не се е установило по безспорен начин,че сумата по договора в действителност е била предадена на заемателя.Конкретни обосноваващи това оплакване доводи и обстоятелства,са изложени в жалбата.

В обобщение,въз основа на изложените в процесната жалба аргументи за неправилност на обжалваното решение,е поискано същото да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани и съответно-като неоснователни.

В законния срок въззиваемият „С.“ЕООД-гр.С.З.,с ЕИК ***, е подал чрез пълномощника си адв. И.З. писмен отговор на въззивната жалба.В същия е изразил становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно,основано на приетите по делото доказателства и не нарушава нито материалния,нито процесуалния закон.Счита,че доводите на въззивниците за отмяната на решението са несъстоятелни и недоказани и затова моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение и да остави без уважение въззивната жалба.Конкретните си аргументи в тази насока въззиваемият излага в писмения си отговор.Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лица /от ответниците в първоинстанционното производство/,имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение,подадена е чрез надлежен техен представител и при подаването й жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявените от ищеца искове,които също намира за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в 3 жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1227/2020 г. по описа на ОС-С.З. са предявени от „С.“ ЕООД-гр.С.З. с ЕИК *** против „В.“ЕООД-в ликвидация-гр.С.З.,с ЕИК *** и СТ. Р. Ж. с ЕГН ********** /който е и управител на ответното дружество/ субективно пасивно съединени осъдителни искове,с които е поискано двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на дружеството-ищец сумата от 45 000 лв.,представляваща невърната на падежа главница по договор за заем от 28.09.2010 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди,че двамата ответници са солидарно отговорни длъжници по отношение на дружеството-ищец,като вземането на последното спрямо тях произтича от договор за заем от 28.09.2010 г.,който бил сключен между ищеца като заемодател,ответното дружество „В.“ЕООД-като заемополучател и ответникът-физическо лице СТ. Р. Ж.-като солидарен длъжник.Твърди се,че по силата на договора ищецът предоставил в заем на ответното дружество сумата от 45 000 лв.,а последното чрез управителя си С.Ж. /подписал договора и като солидарен длъжник/ се задължило да върне тази сума на ищеца с краен срок на погасяване-28.09.2015 г.Твърди се още,че заемната сума била реално предадена на дружеството-заемател в деня на сключването на договора за заем,като това обстоятелство е отразено в чл.3 от договора,но на уговорения падеж,а и до момента на завеждане на исковата молба,нито ответното дружество,нито солидарният длъжник са върнали същата сума и затова за ищеца е възникнал правен интерес да търси правата си по съдебен ред.

В законния срок писмен отговор на исковата молба е подаден от ответника СТ. Р.

Ж.,с който същият ответник е оспорил предявения иск изцяло,поддържайки твърдението,че той като физическо лице и ответното дружество „В.“ЕООД никога не са имали търговски отношения с дружеството-ищец и не са получавали заем от същото дружество.Заявил е,че върху представения с исковата молба договор за заем от 2010 г. липсва негов подпис и че екземпляр от такъв договор не притежава,не е подписвал този договор,нито пък касов ордер,удостоверяващ излизане от касата на дружеството на такава сума и получаването й от него в брой.Ответникът-физическо лице е заявил още в отговора си,че действително познава управителката на „С.“ЕООД-Б.Т. и е имал отношения с нея и други притежавани от нея фирми,но не е получавал от същата сочения в исковата молба заем.Изложил е и твърдението,че двамата с Б.Т. са осъдени за участие в престъпна група,извършвала престъпления по чл.252,253 НК за периода 2004-2011 г.,включително Б.Т. и като представител на дружеството-ищец.В тази връзка ответникът С.Ж. е заявил,че ако все пак е налице посочения от ищеца договор за заем,то той е с невярно съдържание и че изявлението в договора за получаване на сумата от 45 000 лв. от Ж. като представител на „В.“ЕООД и за задължаването му да отговоря солидарно наред с дружеството-ответник не е вярно.

В отговора си на исковата молба,ответникът С.Ж. е изложил предположението,че такива договори като процесния са се сключвали в горния период с цел избягване на концентрация на парични средства у един от участвалите в престъпната група и за пред 4 финансово-контролните органи,както и с оглед на показване на приходи,разходи,произход на средства,както и с оглед задължението за деклариране на средства в годишните данъчни декларации.Твърди наред с това,че безвъзмездният характер на процесната сделка между търговци доказва,че изявленията в нея на представителите на фирмите всъщност не са верни.Освен това за период от повече от десет години след сключването на договора,управителката на дружеството-ищец Б.Т. никога не била пращала известия на ответника Ж.,че дължи връщане на получен заем,нито пък съобщение за предсрочна изискуемост на такъв.Според ответника Ж.,друг аргумент за неверността на изявлениято в процесния договор е и твърдяното предаване на пари в брой,което било неприето да се извършва между търговци,а също и доказаното извършване от тази фирма /т.е. от дружеството-ищец/ през този период на „кредитна“ дейност по занятие.Ответникът Ж. изрично е оспорил автентичността на положения от негово име подпис в договора от 28.09.2010 г.,твърдейки че не е полагал подпис под такъв документ и заявявайки,че не изключва възможността подписа му да е пренесен от друго място или да е налице „кражба на подпис“.Заявил е изрично и оспорване съдържанието на документа като невярно,развивайки доводите си,че изявленията на лицата,поставили подписи в документа,не съответстват на обективната действителност.

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7424759c-da10-4389-97d4-a59fdcf3f5d0