Решение № 359 от 09.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20225300900102 по описа за 2022 година

Ищецът В. А. И. с ЕГН **********, от ***, представляван от пълномощника му адвокат Д. К., твърди, че на ***, в ***, до магазин ***, при управление на специален автомобил марка „ДАФ“, модел“ ФАТ ЦФ 750.250“, рег. № ***, третото лице Й.Т.Г. нарушило регламентираните в Закон за движението по пътищата правила за движение и по непредпазливост причинило смъртта на дядо му Й.Д.О., като деянието, противоправността му и вината на третото лице Г. са установени с влязла в сила присъда постановена по нохд № 2056 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2019 г.

Вследствие на загубата на дядо си, който го отгледал от дете с любов и загриженост, дал му път в живота и винаги представлявал опора за него, ищецът претърпял, търпи и ще продължава да търпи до края на живота си огромни неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, чувство на празнота, неимоверна мъка и печал. С неговата смърт безвъзвратно и нелепо била нарушена целостта на семейството им, загубил дядо, който за него бил като баща, уникален с оглед на нравствените му качества и отношение към семейството. Смъртта му отворила огромна празнина в душата му, като почернила сплотеното им семейство.

Тъй като към *** гражданската отговорност на третото лице Й.Т.Г. за причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или използването на гореописания специален автомобил е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗК „УНИКА“ АД във формата на застрахователна полица № GO ***, валидна от *** г. до ***, ищецът поканил дружеството да му заплати обезщетение за причинените 1 му неимуществени вреди от смъртта на дядо му, но получил отказ, с оглед на което и предвид гореизложеното той моли съда да осъди ответника да му заплати такова в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на уреждането – ***, до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК

040451865, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Тодор Александров“ № 18, представляван от изпълнителните директори И.Д. и А.Р., а също и от пълномощника му юрисконсулт Г.Б.В., оспорва предявения иск по следните съображения : не са налице всички основания за получаване на обезщетение от страна на ищеца, тъй като липсват каквито и да е факти и доказателства по делото за наличието на „особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта“, липсва трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на смъртта му сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания; в случай, че ищецът докаже, че попада в кръга на лицата, които следва да получат обезщетение, то предявеният иск е прекомерен, като следва да се съобразят и нормите на чл. 493а КЗ и на § 96 от ЗИДКЗ – ДВ, бр. 101 от 2018 г.; искът за лихва е покрит от изтичането на погасителна давност, а доколкото в чл. 493а КЗ във връзка с § 96 от ЗИДКЗ - ДВ, бр.

101 от 2018 г., е предвиден максимален лимит от 5000 лв., то не следва да се присъжда лихва, която ведно с главницата би надхвърлила определения лимит от 5000 лв.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанията на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му следва да се установят елементите както на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите, така и предпоставките визирани в чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 и чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който трето – правоимащо, лице е отправило застрахователна претенция.

Не се спори, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на 2

Присъда № 260013/30.09.2020 г. постановена по нохд № 2056 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2019 г., влязла в сила на 16.10.2020 г., че с нея подсъдимият Й.Т.Г. е признат за виновен в това, че на ***, в ***, в район на кръстовището, образувано от *** и ***, до магазин ***, при управление на специален автомобил „***, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДВП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Й.Д.О. с ЕГН **********, която е настъпила на ***, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд № 2056/19 г. и влязла в сила на 16.10.2020 г. присъда съдът приема за установено, че е налице противоправно деяние – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата и в правилника за приложението му правила за движение, съставляващо престъпление, извършено виновно от третото лице Й.Т.Г. на *** в ***, в район на кръстовището, образувано от *** и ***, до магазин ***, при управление на специален автомобил „***, с рег. № ***, вследствие на което е причинена смъртта на Й.Д.О., настъпила на *** Следователно налице са част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : противоправно деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на третото лице Й. Г. и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на Й.О..

Последният съобразно приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. ***, издадено на *** от Община *** е дядо по майчина линия на ищеца В. И..

Не се спори, също така, че към *** гражданската отговорност на третото лице Й. Г. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на специален автомобил „***, с рег. № ***, е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен с ответника във формата на застрахователна полица № GO ***, валидна от *** г. до ***, въпреки което, обаче, дружеството оспорва предявения срещу него пряк иск с оглед на твърдението, че ищецът не попада в установения кръг от лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.

Ето защо при решаване на спора относно дължимостта на претендираното обезщетение на основание сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите най-напред следва да се обсъди въпросът за материално-правната легитимация на ищеца.

3

Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси обезщетение не от самия увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение лица не е законодателно решен, поради което отговор на същия е даден от съдебната практика. Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия : низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Следователно въз основа на последното от горните задължителни разрешения настоящият състав приема, че за уважаване на предявения иск съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца, който доказа, че е внук на покойния Й.О., е да установи, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с дядо си и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания.

В тази насока бе разпитана като свидетел А.Г.Р., според показанията на която :

„Познавам В. И. от самото му раждане. Ние с баба му и дядо му сме съседи, живеем едно срещу друго. Говоря за дядо му Й.О.. С тях сме съседи от 52 години и сме много близки като семейства, приятели и сме много, много близки. Живеем в една сграда, на един етаж, апартаментите ни са един срещу друг. Апартаментите се намират в ***. В. живя там, после живяха другаде, след това пак там. Й.О. е дядо на В. по майчина линия. Майката на В. и баща му се разделиха и децата останаха при бабата и дядото, но и майката остана в апартамента на *** при родителите си. Някъде преди 13-14 години може би майката и бащата на В. се разделиха, бащата замина в *** с някаква жена и оттогава децата и майката дойдоха при бабата и дядото, т. е. преди 13-14 години В. заживя отново с баба си и дядо си. Дядото се грижеше много за тях, прекалено, децата бяха от малки много привързани към дядо си и баба си, и той беше и дядо и баща за децата. Грижеше се за тях. Тръгнаха на училище, той ходеше на едното на родителска среща, бабата ходеше на другото на родителска среща. По-голямото 4 момченце почина преди една година от „Ковид“, бабата почина сега преди три месеца и тя от „Ковид“. На *** дойде вестта, че се е случила много тежка злополука с Й.О. – дядото. ... Децата го преживяха много тежко. Те просто изпаднаха в шок, не знаеха къде се намират. Бях постоянно у тях да ги успокоявам, не знаеха какво ще се случи с тях. Искаха всеки ден да ходят в болницата, Карит-а, да чуят лично от лекарите какво е състоянието на дядо им, дали ще оживее или няма да оживее, но нема късмет, не можа да оживее дядото. И те продължиха много тежко. Особено В. някак си се сви в себе си, стана един мълчалив, един потиснат, един изнервен. Спря да излиза с приятелите си.

Баба му го караше, но той се затваряше в стаята и до сега си е такъв, много тежко го преживява. На погребението пък плакаха, много плакаха и двете момченца, и цялото семейство. Те като че ли загубиха собствения си баща. Той много се грижеше за тях.

Навсякъде ги водеше, интересуваше. Те споделяха с него, защото бяха момчета.

Откакто е заминал за чужбина, бащата не е полагал никакви грижи за децата си. Той ги остави тук и е заминал с някаква жена българка. После чух, че се е върнал по някое време, но след колко години не мога да кажа. През цялото това време майката беше безработна, дядото и бабата се грижиха за децата. Всичко - храна, облекло, учебници, в училището се интересуваха. В. му беше обещал на дядо си, че ще завърши висше образование. Даже преди колко време ми каза на мен лично, то беше един помен: „Аз обещах на дядо, че ще завърша висшето си образование“. И сега в момента е втори курс студент, но пак е такъв. … Към днешна дата В. не е преодолял загубата на дядо си. Няма да го преодолее. Аз нали го гледам. Той си остана такъв един затворен, потиснат, мълчалив. Много не излиза и с приятели не знам защо. … В. в момента е на 21 години мисля. Беше в основното училище, четвърти-пети клас доколкото си спомням, беше малък, когато отиде при баба си и дядо си. Майката беше безработна, тя естествено се грижеше като майка, но финансово всичко дядото и бабата правеха.