Решение № 6436 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6436 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100508784 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 2265/11.02.2025 г. по гр. д. № 20241110123776 по описа за 2024 година, 69 състав, Софийският районен съд е признал за установено по отношение на Ю. С. П., ЕГН:

**********, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, съществува вземане в размер на 1335 лв., представляващо непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40008081265/17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 35459/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ю. С. П. установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер на главницата от 1335 лв. до пълния предявен размер от 1444,20 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумите от 258,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 04.05.2023 г., 57,21 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.05.2023 г. до 27.06.2023 г., и 529,79 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.04.2022 г. до 04.05.2023 г.

Отхвърлени са и предявените осъдителни искове за заплащане на сумата от 502,35 лв., 1 представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, и сумата от 862,50 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, по договор за потребителски кредит № 40008081265/17.02.2022 г. и сключеното на същата дата споразумение за допълнителни услуги.

С решението ответницата Ю. С. П. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 63,23 лв., представляваща разноски за исковото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 31,93 лв., представляваща разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете. „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Д.Г. от АК – Ловеч, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв, сумата от 422,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответницата, както и на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 24,86 лв., представляваща държавна такса.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, като последният е определен в съответствие с изискванията на ЗПК. Оспорва се изводът на съда, че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР, тъй като закупуването им не е задължително условие за предоставяне на кредита. Излагат се доводи, че дори да се приеме недействителност на отделни договорни клаузи, това не води до недействителност на договора като цяло.

Оспорва се и извършеното от районния съд приспадане на платеното договорно възнаграждение в размер на 35,88 лв. от дължимата главница. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде признато за установено съществуването на вземанията за главница за разликата над 1335 лв. до 1370,88 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, договорно възнаграждение в размер на 529,79 лв., дължимо за периода от 15.04.2022 г. до 04.05.2023 г., лихва за забава в размер на 258,17 лв. за периода 16.03.2022 г. – 04.05.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 57,21 лв. за периода 04.05.2023 г. – 27.06.2023 г. Решението не се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете за възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Ю.

С. П., чрез адв. Д.Г., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел договора за потребителски кредит за недействителен. Твърди се, че клаузите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, представляват неравноправни и неиндивидуално уговорени клаузи и накърняват добрите нрави. Сочи се, че 2 уговорените възнаграждения представляват прикрити разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР, като невключването им води до неточното му посочване и до недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C-714/22. Поддържа се, че съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, като следва да бъдат съобразени извършените плащания в размер на 165 лв. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 20241110123776 по описа на СРС за 2024 година, 69 състав, е образувано по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ю. С. П. установителни искове по чл. 422 ГПК за вземанията по договор за потребителски кредит № 40008081265/17.02.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 25381/25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 35459/2023 г. на СРС, 69 състав, и обективно съединени осъдителни искове за възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. С разпореждане № 105179/25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 35459/2023 г. СРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което за тях са предявени осъдителните искове.

В исковата молба се твърди, че на 17.02.2022 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Ю. С. П. е сключен договор за потребителски кредит № 40008081265, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 1500 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 48,81 %. Сочи се, че ответницата е закупила и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, като общото задължение по кредита и допълнителните услуги възлиза на 3625,17 лв., платими на 24 месечни вноски по 151,06 лв. Поддържа се, че сумата от 840,01 лв. е преведена по банкова сметка на ответницата, а останалите 659,99 лв. са използвани за рефинансиране на предходно нейно задължение към дружеството. Твърди се, че ответницата е извършила единствено плащане в размер на 165 лв. на 14.04.2022 г., след което е преустановила обслужването на кредита, поради което на 04.05.2023 г. задълженията са обявени за предсрочно изискуеми. Иска се признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1444,20 лв. – главница; 529,79 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.04.2022 г. до 04.05.2023 г.; 258,17 лв. – лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 04.05.2023 г.; 57,21 лв. – законна лихва за забава за периода от 04.05.2023 г. до 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Иска се също ответницата да бъде осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 502,35 лв., представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, и сумата от 862,50 лв., представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, 3 ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се разноските, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба, а подаденото от нея възражение срещу заповедта за изпълнение не съдържа конкретни основания за оспорване на вземанията. С писмена молба от 11.11.2024 г., подадена чрез процесуалния представител, ответницата е оспорила основателността на предявените искове, като е навела възражения за неравноправност на договорните клаузи, уреждащи допълнителните услуги, както и за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поискала е отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В мотивите на Решение № 2265/11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 23776/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, е признато за установено по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ю. С. П. иск по чл. 422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1335 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40008081265/17.02.2022 г., ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 35459/2023 г. на СРС, 69 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете за главница за разликата над 1335 лв. до 1444,20 лв., за договорно възнаграждение в размер на 529,79 лв., за лихва за забава в размер на 258,17 лв. и законна лихва за забава в размер на 57,21 лв., както и осъдителните искове за заплащане на възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ в размер на 502,35 лв. и „Флекси“ в размер на 862,50 лв. Районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК, поради което съгласно чл. 23 ЗПК ответницата дължи единствено чистата стойност на кредита след приспадане на извършеното плащане от 165 лв. Отделно районният съд е приел, че клаузите на т. 15, т. 15.1 и т. 15.2 от Общите условия са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, поради което клаузите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а предявените искове за заплащане на възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неоснователни. Прието е, че уговорките за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като предвиждат възнаграждения за действия, свързани с отпускането, усвояването и управлението на кредита, като не са спазени и изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК относно определянето на вида и стойността на отделните услуги. Районният съд е приел също, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 41 % годишно противоречи на добрите нрави, поради което клаузата, която я урежда, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а претенцията за договорно възнаграждение в размер на 529,79 лв. е неоснователна. Въз основа на приетата недействителност на договора районният съд е отхвърлил и претенциите за лихва за забава в размер на 258,17 лв. и законна лихва за забава в размер на 57,21 лв.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 4 ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.