Решение № 1734 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. С., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100113438 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищецът Д. Б. Р. твърди, че на 02.07.2024 г., около 7:30 часа е пострадал при пътен инцидент в с. Тополовец, община Ружинци. Управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******** с посока на движение към гр. Видин.

При излизане от селото на кръстовището с ул. „Георги Димитров“ водачът на л.а. „Мазда“ с рег. № ********. С. не спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се с предимство!“, отнел предимство на товарния автомобил и между двете МПС настъпил сблъсък. В резултат на инцидента ищецът получил травматично увреждане: контузия на китката и дланта, сътресение на мозъка, контузия на десния глезен, фрактура на базата на пета метакарпална кост на лявата ръка. Горният крайник бил обездвижен с воларна гипсова шина.

Нуждаел се от помощ на трето лице, дълго време бил с главоболие. Твърди да не се е възстановил и към настоящия момент. Гражданската отговорност на водача на л.а. “Мазда” към датата на процесния инцидент била застрахована от ответното дружество. На 23.08.2024 г. ищецът предявил претенция по чл.

380 КЗ пред ответното дружество, но и към сезиране на съда ответникът не е изплатил на ищеца претендираното обезщетение. По изложените съображения 1 на основание чл. 432 КЗ Д. Р. претендира осъждане на ЗК „Уника“ АД да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26000 лв., ведно със законната лихва считано от 15.08.2024 г. до окончателното изплащане.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” л.а. „Мазда“ с рег. № ******** към 02.07.2024 г. Оспорва твърдения от ответника механизъм на ПТП и настъпването му по вина на водача на л.а. “Мазда”. Оспорва твърдените увреждания, като поставянето на гипсова шина на 17.07.2024 г. не може да се свърже с ПТП, настъпило от 02.07.2024 г. Няма убедителни писмени доказателства за периода на възстановяване и обема на твърдяното страдание. Посочва, че претендираното обезщетение е в прекомерен размер, несъответен на чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията за законна лихва при твърдения за недоказаност, непосочване на банкова сметка. Посочва, че при предявяване на претенцията по чл. 380 КЗ е изискал от ищеца допълнителна информация, но такава не е представена. Ето защо съдът следвало да отчете, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а лихва е недължима поради забава на кредитора. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Протокол за ПТП № 1803819 на СДВР Видин е отразено ПТП, настъпило на 02.07.2024 г. в с. Тополовец, община Ружинци, между л.а.

„Мазда“, рег. № ********, управляван от А. Г. С. и т.а. „Ивеко“ с рег. № ********, управляван от Д. Б. Р..

Според показанията на свидетеля А. Г. С. произшествието настъпило след с. Дреновец, посока с. Ружинци. Управляваният от свидетеля лек автомобил предстояло да направи маневра ляв завой, но спирачката отказала.

Свидетелят се молел да не преминават в този момент други превозни средства през кръстовището, след това се опомнил и видял, че с превозното средство се намира в канавката отляво изхвърлен, разбит в стъкла. Инцидентът настъпил през м. юли 2024 г., рано сутринта, около 06:30-7:00 часа, било светло, пътната настилка била суха. Управляваният от свидетеля автомобил бил ударен от т.а.

2

„Ивеко“, няма представа с каква скорост се е движел. Свидетелят не забелязал наранявания на водача на л.а. „Ивеко“, по-скоро последният се тревожел за свидетеля.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. М.. Анализирайки събраните по делото доказателства, в това число и фотоалбум от досъдебно производство, експертът определя следния най-вероятен механизъм на ПТП: на 02.07.2024 г., около 06:47 часа, на кръстовището, образувано между ул. „Георги Димитров“ и ул. „Волгоград“ в с. Тополовец, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка и модел „Мазда 3“, с рег. № ********, управляван от А. Г. С., и товарен автомобил „Ивеко 35 Ц“, с рег. № ********, управляван от Д. Б. Р.. В момента преди настъпването на произшествието водачът А. Г. С. е управлявал лекия автомобил „Мазда 3“ по платното за движение на ул. „Георги Димитров“ в посока от запад на изток, със скорост около 38 км/ч. От своя страна водачът Д. Б. Р. е управлявал товарния автомобил „Ивеко 35 Ц“ по ул. „Волгоград“ в посока от юг на север, със скорост около 56 км/ч. Улица „Волгоград“ е с две платна за движение в противоположни посоки, разделени с единична непрекъсната линия, като преди кръстовището е поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“. Улица „Георги Димитров“ е с две ленти за движение в противоположни посоки, без хоризонтална маркировка, като преди навлизането в кръстовището е поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.

Съобразно правилата за движение по пътищата и поставената пътна сигнализация, предимството за преминаване през кръстовището е било на товарния автомобил „Ивеко 35 Ц“, движещ се по ул. „Волгоград“, която е път с предимство, докато водачът на лекия автомобил „Мазда 3“ е следвало да спре и да го пропусне. Произшествието е настъпило в резултат на навлизането на лекия автомобил в кръстовището без осигуряване на необходимия пропускателен режим спрямо движещото се по пътя с предимство превозно средство. От извършената автотехническа експертиза се установява, че в конкретната пътна ситуация водачът на товарния автомобил „Ивеко“ не е разполагал с техническа възможност да спре превозното средство преди мястото на удара и съответно не е могъл да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие чрез безопасно аварийно спиране.

Съгласно изчисленията, би съществувала техническа възможност за избягване 3 на сблъсъка от страна на водача на товарния автомобил само при движение със скорост, по-малка от 21 км/ч. При скорост от 50 км/ч, дори при незабавно реагиране, контактът между двете превозни средства пак би настъпил, като ударът би се осъществил в задната част на лекия автомобил „Мазда 3“, видно от компютърната симулация на събитието. За разлика от това, водачът на лекия автомобил „Мазда 3“ е имал техническа възможност да избегне настъпването на произшествието, като спре и пропусне движещия се по пътя с предимство товарен автомобил „Ивеко 35 Ц“, съгласно изискванията на пътния знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.

В съдебно заседание експертът допълва, че при движение с 50 км/ч за т.а. „Ивеко“ отново цялата предна част ще контактува с л.а. „Мазда“, т.е. ударните сили биха били идентични.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ж.Р. Р.а – съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че в резултат на инцидента ищецът е получил счупване на ръката, оплаквал се е от болки в крака, силно главоболие и световъртеж. Ръката му била обездвижена. Грижите за децата на семейството били поети изцяло от свидетелката. В хода на лечението се установило, че ръката не е зараснала, поради което се наложило ново обездвижване. Ищецът се е нуждаел от помощта на свидетелката при обличане и къпане за период от около два месеца, като през този период не е могъл да се грижи за детето. И към настоящия момент се оплаква от болки в ръката при промяна на времето. Свидетелката сочи още, че ищецът се е върнал на работа приблизително пет до шест месеца след инцидента и е продължил да изпълнява същата длъжност в „Български пощи“ ЕАД. Не е известно ищецът да е посещавал рехабилитация или други възстановителни процедури и консултации.

От приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. К. – ортопед-травматолог, и д-р Г. О. – невролог, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие от 02.07.2024 г. ищецът Д. Б. Р. е получил леко мозъчно сътресение, контузия на дясната глезенна става, прясна закрита фрактура в основата на петата метакарпална кост на лявата ръка. Според ортопедичната част на експертизата (д-р К.) контузията на дясната глезенна става съставлява тъпа травма на меките тъкани 4 без фрактурни промени, с обичаен възстановителен период 14–21 дни.

Фрактурата на петата метакарпална кост на лявата ръка е била стабилна и неразместена, лекувана консервативно с гипсова имобилизация за срок около 30–35 дни, като по медицински стандарти след този период е необходимо провеждане на рехабилитация и лечебна физкултура за възстановяване на движенията и силата в ръката. При извършения на 12.08.2025 г. контролен преглед ортопедът установява пълна костна консолидация на фрактурата без анатомични деформации, запазен обем на движенията в лявата ръка и добра мускулна сила, поради което приема, че от ортопедична гледна точка фрактурата е зараснала напълно, без траен клиничен, функционален или козметичен дефицит. Неврологичната част на експертизата (д-р О.) потвърждава наличието на леко мозъчно сътресение със сходни прояви – краткотрайно нарушение на съзнанието, последвано от главоболие, световъртеж, гадене и замъгляване на зрението – което също е оценено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. И двете вещи лица са единодушни, че към момента на извършените прегледи ищецът е в добро общо състояние, контактен и работоспособен, като изпълнява трудовите си задължения като шофьор. По този начин комплексната експертиза очертава благоприятен изход на ортопедичните увреждания, но сочи за наличие на неврологично увреждане с риск от хронифициране при ненавременно и неадекватно лечение.

При обсъждане на експертизата съдът не взема предвид изводите на вещото лице О. в частта с констатираните увреждане на гръбначномозъчни коренчета в шийната област вляво с травматична генеза/травматична радикулопатия и свързаното с нея засягане на здравето на ищеца, доколкото твърдения в посочения смисъл не са наведени в сезиращата молба. В тази част съдът основава изводите си на заключението на вещото лице К..

На 15.08.2024 г. ищецът е предявил пред ответната страна претенция по чл. 380 КЗ. В отговор с писмо от 23.08.2024 г. от ищеца били изискана банкова сметка, на която да му бъде преведено обезщетение в размер на 7000 лв.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л е к автомобил „Мазда“ с рег. № 5

******** към 02.07.2024 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и при кредитиране на съдебната автотехническа експертиза съдът приема за установено, че в нарушение на правилата за движение: чл. 50, ал. 1 ЗДвП (пропускане на движещите се пътя с предимство ППС), чл. 6, ал. 1 ЗДвП (задължение за съобразяване с пътните знаци, вкл. знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство) и чл. 45, ал. 2 и чл. 50 ЗДвП във връзка с чл. 20, ал. 2 ЗДвП (правило за скорост и контрол над управляваното МПС с оглед задължението за пропускане на участниците в движението, които имат предимство, както и за преустановяване на движението при възникнала необходимост.