Решение № 320 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601297 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 30.05.2022 г. по н.о.х.д. № 14198/2020 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 115 състав, подсъдимата Л. С. Л. е призната за виновна за това, че на 15.10.2019 г. около 15:45 часа в гр. София, ж.к.“Младост - 3“, ул. “*******, в сградата на Столична Община - район "Младост", в съучастие като съизвършител с М. Р. Р., е причинила на С.А.П., лека телесна повреда, като след като М. Р. Р. захапала С.А.П. силно за китката на лявата ръка, в този момент Л. С. Л. бутнала С.А.П. по циментови стълби, при което същият паднал по гръб (около 10 стъпала) между две стълбищни площадки, от което П. е получил повърхностни травматични увреждания, с вид на охлузвания и кръвонасядания, които в съвкупност са му причинили и са реализирали критериите на медико - биологичния квалифициращ признак „болка и страдание“ , като деянието е извършено по хулигански подбуди на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и порядки в обществото, телесната неприкосновеност, достойнството и правата на личността - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, пр.1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 54, ал. 1, вр. чл.

42а от НК на подсъдимата Л. й е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

1

На основание чл. 304 НПК подсъдимата Л. С. Л. е оправдана да е причинила леката телесна повреда на С.А.П., в качеството му на длъжностно лице, назначен с Трудов договор № РД-10-1-347/19.11.2018 г. на длъжност „Заместник кмет“ в СО Район „Младост“, при изпълнение на службата и функцията му и по - квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 НК.

Със същата присъда е призната за виновна и подсъдимата М. Р. Р., за това че на 15.10.2019 г. около 15:45 часа в гр. София, ж.к.“Младост - 3“, ул.“*******, в сградата на Столична Община - район "Младост", в съучастие като съизвършител с Л. С. Л., е причинила на С.А.П., лека телесна повреда - захапала го силно за китката на лявата ръка, като в този момент Л. С. Л. го бутнала по циментови стълби, при което същият паднал по гръб (около 10 стъпала) между две стълбищни площадки, от което П. е получил повърхностни травматични увреждания, с вид на охлузвания и кръвонасядания, които в съвкупност са му причинили и са реализирали критериите на медико - биологичния квалифициращ признак „болка и страдание“ , като деянието е извършено по хулигански подбуди на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и порядки в обществото, телесната неприкосновеност, достойнството и правата на личността - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 42а от НК на подсъдимата Р. й е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл. 304 НПК подсъдимата М. Р. Р. е оправдана да е причинила леката телесна повреда на С.А.П., в качеството му на длъжностно лице, назначен с Трудов договор № РД-10-1-347/19.11.2018 г. на длъжност „Заместник кмет“ в СО Район „Младост“, при изпълнение на службата и функцията му и по - квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 НК.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Л. С. Л. и М. Р. Р. са осъдени да заплатят по сметка СДВР сумата от 437,18 лв. - разноски направени по досъдебното производство и сумата от 100 лева по сметка на СРС за сторени в съдебното производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплатят 10 лв. държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея на защитника на подсъдимите Л. С. Л. и М. Р. Р.. В жалбата и допълнението се излагат твърдения, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована и незаконосъобразна. Възраженията на защитата касаят допуснато нарушение на материалният закон, изразяващо се в нарушено задължение на първата съдебна инстанция за прилагане на чл.78а НК, при наличието на необходимите за това предпоставки, като са изложени подробни съображения в тази насока. Излагат се и доводи за грешка при тълкуване на доказателствената съвкупност, довела до съществено нарушение на чл. 14 НПК. Релевират се възражения по отношение индивидуализация на наказанието. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетели и на вещи лица.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимите Л. С. Л. и М.

2

Р. редовно уведомени, не се явяват.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимите заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнение към нея. Посочва, че е налице нарушение на материалния закон от страна на първия съд, поради отказа за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК. Твърди, че деянието е недоказано, като според защитата липсват мотиви за определяне на наказанието на подсъдимите в атакувания съдебен акт. Моли, в случай на несъгласие с изложените от защитата доводи, да бъде приложен чл.9 НК или УБДХ.

Представителят на Софийска градска прокуратура, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а постановената присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Счита, че първия съд в достатъчна степен е анализирал относимите към делото доказателства и доказателствени средства, като е дал отговор на всички поставени от защитата възражения. Според прокурора определените с присъдата наказания по отношение на подсъдимите са справедливи.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIV-ти въззивен състав , след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнение към нея‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни - обясненията на подсъдимите Р. и Л., показанията на св. С.А.П. /вкл. частично приобщените от ДП /л. 53-54/ на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, М.И.С. /вкл. приобщените от ДП /л.

57/ на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, Т.С.С., В.В.К. вкл. частично приобщените пред предходен съдебен състав на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК /л. 32/ и частично приобщените от ДП /л. 55/ на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, С. Д.Д. / вкл. частично приобщените от ДП /л. 60/ на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, Т.Д.Ф. /вкл. частично приобщените от ДП /л. 59/ на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, писмени доказателства - 2 бр. СМУ, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, копие от протокол № 9, т. 2.3./30.05.2019 г. на комисия по чл. 10 от НРУУРОЖТСО /л. 37/, трудов договор № РД-10-1- 347/19.11.2018 г., допълнително споразумение № РД - 10 - 1- 132/18.03.2019 г., длъжностна характеристика, способи на доказване - заключения на СМЕ /л. 53 - л. 57 от ДП/, СФСЛИ /л. 60 - л. 62 от ДП/, свидетелства за съдимост.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и оценка от първата съдебна инстанция, въззивният съд прие, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд въз основа на верен анализ, като фактите по делото са следните:

Подсъдимата Л. С. Л., родена на ******* г. в гр. Ботевград българка, български гражданин, неосъждана, разведена, с ЕГН: **********.

Подсъдимата М. Р. Р., родена на ******* г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, с ЕГН: **********.

Към 15.10.2019 г. свидетелят С.А.П. заемал длъжността заместник кмет на Район „Младост“ в гр. София, Столична община, съгласно трудов договор № РД-10-01347/19.11.2018 г. и допълнително споразумение № РД-10-1-132/18.03.2019 г. към трудовия договор. Сред основните му задължения като заместник-кмет, съгласно длъжността характеристика, били да организира дейността на подчинените му служители от отдел 3

„Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ и „Регистрация и контрол на търговската дейност“; представлява СО - район „Младост“ пред гражданите на района, обществени и политически организации, други общини и райони в рамките на дейността, за която отговаря; контролира прилагането на действащите нормативни разпоредби и закони в сферите на дейност, за които отговаря; упражнява постоянен контрол върху изпълнението на задачите, възложени на всички служители от ресора, ръководи и участва в комисии за провеждане на конкурси по заповед на Кмета на района и др.

Подсъдимата Л. била включена в списък с картотека за настаняване в общинско жилище в СО, район „Младост“, с вх. № ЖН-15- 01-9400-88 от 28.12.2010 г., на който ежегодно се извършвала актуализация, с оглед съответствието на кандидатите с нормативните изискания установени в Наредбата за ред и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/.

Подсъдимата Л. имала дългогодишна картотека, като обикновено периодът за настаняване в общинско жилище в район „Младост“ отнемал около 8-10 години. Самото одобрение за включване в списъците за картотека не водило до настаняване в общинско жилище.

Съгласно процедурата за настаняване одобрението на кандидат за настаняване в общинско жилище не водило до автоматично настаняване, а на последния следвало да се извърши нова проверка, въз основа на списък с документи, дали отговаря на условията за настаняване.

Няколко месеца преди 15.10.2019 г. подсъдимата Л. била одобрена за настаняване в общинско жилище, поради което следвало да се извърши последна проверка дали отговаря на изискванията за настаняване. При така извършената проверка се установило, че член на семейството на Л. Л. притежава жилищен имот на територията на гр. Приморско, ул.

„*******, поради което и не отговаря на едно от условията за картотекиране като нуждаеща се от жилище. В тази връзка, с оглед взетото решение, бил издаден протокол № 9, т.

2.3./30.05.2019 г., в който било обективирано решение, с което се изключвало семейството /домакинството/ на подсъдимата Л. от картотеката на нуждаещите се от жилище в СО, район „Младост“ на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО. Решението било подписано от петима служители на район „Младост“, като председател бил св. П.. Бил направен опит да бъде връчен препис от протокола на подсъдимата Л., но същата не била открита на посочения от нея адрес.

На 15.10.2019 г., около 15.45 часа подсъдимите Л. и Р. влезли в сградата на СО, Район „Младост“, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост - 3“, ул. „*******. Подсъдимите се насочили към втория етаж и влезли в кабинет № 228, където работили служителите към отдел „Жилищно наставяне“ - свитеделите С.Д. и В.К.. Подсъдимите искали да разберат докъде е стигнала процедурата по настаняване в общинско жилище. Св. Д. и К. запознали подсъдимите със съдържанието на протокол № 9, т.2.3/30.05.2019 г., в който било обективирано решението, с което се изключвало семейството на подсъдимата Л. от картотеката на нуждаещите се от жилище в СО. Свиделката К. направила опит да връчи на подсъдимата Л. препис от протокола, като последната я ударила през ръката, издърпала протокола от ръката й, смачкала го и го хвърлила на земята. Подсъдимите Л. и Р. започнали да крещят и да удрят по бюрата на свидетелите К. и Д.а, която била в напреднала бременност и се стресирала от създалата се ситуация. Поведението на двете подсъдими предизвикало свидетелката К. да излезе от кабинета и да потърси помощ. Първоначално св.