Решение № 212 от 03.08.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Шумен, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20223600100531 по описа за 2022 година

Депозирана е искова претенция от Българската държава, представлявана от министъра на земеделието срещу Събирателно дружество "Капсикум - Илиеви - С-ие" гр.

Шумен по чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане по чл. 537, ал. 2, изр.3 от ГПК, с която ищецът излага, че Българската държава, по силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е собственик на поземлени имоти с идентификатори с №№ *** с площ 6788 кв.м., *** с площ 1269 кв.м., *** с площ 889 кв.м., *** с площ 5849 кв.м. и *** с площ 5309 кв.м. по КККР на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за стопански двор, съгласно скици на поземлени имоти с №№ 15-1252708, 15-1252710, 15-1252712, 151252714 и 15-1252716 от 27.10.2022 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Шумен и актове за частна държавна собственост с №№ 3341, 3342, 3343, 3344 и 3345 от 29.07.2022 г., утвърдени от областния управител на Област Шумен, вписани в Службата по вписвания гр. Шумен на 01.08.2022 г. с вх. peг. №№ 5101, 5100, 5099, 5098 и 5097. За горните имоти бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № ....г. вписан в Служба по вписванията гр. Шумен под вх. peг. № 4545812.07.2022г., на нотариус – С.С., peг. № 024 с район на действие - Районен съд гр.

Шумен, с който е признато правото на собственост върху имотите на ответника СД „Капсикум – Илиеви–с-ие“. По силата на закона гореописаните недвижими имоти били частна държавна собственост на Българската държава. Тя придобила имотите правомерно, съобразно действащия към момента законов ред, като правата на собственик се упражнявали от Министъра на земеделието, храните и горите (сега Министър на земеделието), който ги стопанисвал, управлявал и се разпореждал с тях. Правото на собственост на Държавата върху земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, 1 които не подлежали на възстановяване, тъй като са негодни за земеделско ползване, възниквало по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ земите в стопанските дворове на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, намиращи се извън строителните граници на населеното място, които са застроени и се явяват прилежаща площ към сгради до нормативно определени размери и/или които не са годни за земеделско производство не притежавали характеристиките на земеделска земя. Тази категория поземлени имоти се изключвала от обхвата на разпоредбите на чл. 24-24д от ЗСПЗЗ, поради което компетентният орган на поземлена реституция, каквато е съответната Поземлена комисия или Общинска служба по земеделие не притежава материална компетентност да издава реституционно решение за възстановяване на собственост върху тези земи, предвид обстоятелството, че по силата на закона правото на собственост принадлежало на държавата. В случая процесните имоти представлявали стопански двор на организация по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и тези имоти били част от стопански двор на визираните организации като земеделската земя била негодна за земеделско ползване, имало извършени мероприятия, непозволяващи реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, земите в бившите стопански дворове на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващи застроени и прилежащи площи към сгради и/или съоръжения от тяхното имущество били държавна собственост, като за тях били съставени актове за частна държавна собственост с №№ 3341, 3342, 3343, 3344 и 3345 от 29.07.2022 г. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост актът за държавна собственост нямал правопораждащо действие, същият не бил административен акт, а официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма, чрез който Държавата удостоверявала възникването, изменението или погасяването на правото си на собственост. Следователно актът за държавна собственост единствено удостоверявал собствеността на държавата, но не създавал права за държавата, респективно не създавал задължения за трети лица. Нотариалният акт № .... г. вписан в Служба по вписванията гр.Шумен под вх.рег.№ 4545812.07.2022г. удостоверявал несъществуващо право на собственост, тъй като СД „Капсикум – Илиеви-с-ие“ никога не е владяло, ползвало и своило тези имоти като свои собствени в срока по чл. 79 от Закона за собствеността. Съгласно чл.

79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност се придобивала с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС (редакция до изм. с ДВ бр. 33 от 1996 г./ до 01.06.1996 г.) не можело да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Следователно до 01.06.1996 г. не можело да се придобиват по давност недвижимите имоти държавна собственост. С изменението на чл. 86 от ЗС (публ. в ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) тази забрана останала да действа само за имотите публична държавна собственост или публична общинска собственост. В същия смисъл били и разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДС от 1996 г. и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост от 1996 г., забраняващи придобиването по давност само на имоти публична държавна или публична общинска собственост. За периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. била в действие нормата на чл. 86 от ЗС в редакцията му от ДВ. бр. 33/1996 г., според която не можело да се придобиват по давност само имоти, 2 публична държавна собственост, или по аргумент от противното – в рамките на този срок можело да бъде придобит имот частна държавна собственост, каквито били и процесните недвижими имоти. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок било спряно с § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗС за срок от седем месеца, като с последващи изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок било продължено до 31.12.2022 г. Счита, че оттук следва извода, че вещно право върху имот частна държавна собственост не можел да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок бил започнал на 01.06.1996 г., но бил спрян в последния ден от срока – 31.05.2006 г., с § 1 от ДР на ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. Счита, че по отношение на възможността трето лице – СД „Капсикум - Илиеви-с-ие“ да се позове на изтекла придобивна давност като оригинерно придобивно основание в своя полза, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7, изр. 1 от ЗСПЗЗ не можело да се придобиват земи от Държавния поземлен фонд, което отрича възможността за придобиване по давност на земеделските земи. Предвид факта, че земите в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР от ЗСПЗЗ не притежават земеделски характер се изключвали от обхвата на тази разпоредба. С оглед притежавания статут на частна държавна собственост на земите в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР от ЗСПЗЗ се създавала невъзможност за наличие на основание за придобивна давност, поради съществуващата нормативна пречка на въведен мораториум за придобиване по давност на имоти – частна държавна собственост, съгласно § 1 от ЗИД на ЗС, който според последното изменение определял продължителност на срока до 31.12.2022 г. Ищецът излага, че ответникът не е владял, ползвал и своил процесните имоти като свои собствени в продължение на законоустановения 10-годишен срок по чл. 79 от Закона за собствеността. С писмо изх. № 26-00-57/5/ 05.10.2022 г. областният управител на област Шумен бил представил в Министерство на земеделието, с копие до Областна дирекция „Земеделие" Шумен, копие на посоченото в нотариалният акт удостоверение с изх. № 26-0057/21.06.2022 г., съгласно което имотите били държавна собственост. Въпреки издаденото от областния управител удостоверение бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 114, том III, peг. № 7161, дело № 411 от 12.07.2022г. от нотариус С.С.. С оглед на изложеното, от една страна, въз основа на констативен нотариален акт, описан погоре ответникът се легитимирал като собственик на имоти, за който от друга страна имало съставени актове за частна държавна собственост от Областен управител на Област с административен център град Шумен с номера: 3341, 3342, 3343, 3344 и 3345, всички издадени на 29.07.2022 г., които легитимирали като собственик на същия имот Държавата.

Ищеца обосновава правния си интерес поради наличието на претенции за правото на собственост на имотите от страна на СД „Капсикум - Илиеви-с-ие“. Предвид изложеното, моли съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответника СД „Капсикум – Илиеви-с-ие“, че горните поземлени имоти са собственост на Българската държава и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № .... г. вписан в Служба 3 по вписванията гр. Шумен под вх. peг. № 4545812.07.2022 г., на нотариус – С.С., peг. № 024 с район на действие - Районен съд – гр. Шумен.

В законния срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва правото на собственост на ищеца към настоящия момент, доколкото твърди, че същото е придобито с непрекъснато давностно десетгодишно владение с начало за първите четири имота с идентификатори ***; ***; ***; *** от 01.06.1996г., а за последния пети имот с идентификатор *** от 22.07.1996г. до датата на предявения иск – 07.12.2022г. Не оспорва, че държавата е била собственик на тези имоти като земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и че имотите са имали статут на частна държавна собственост. Ответникът обаче загубил собствеността върху тях, поради това, че СД „Капсикум – Илиеви – с-ие“ е придобило тази собственост с непрекъснато владение на имотите в продължение на повече от 10 години до датата на предявения иск – 07.12.2022г.

На тези дати бил придобил собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху сградите, намиращи се в тези имоти, бивша собственост на ликвидираната ЗК „Дивдядово“. Същият бил определен за купувач на посочените сгради и допълнително на административна сграда от ликвидационния съвет, съответно от лицата по § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като към датата на сключване на договорите не е имало законово задължение за нотариална заверка на подписите на страните, а е била достатъчна писмената форма. Много повече от десет години непрекъснато ответникът владеел и сградите, и процесните поземлени имоти, в които се намирали тези сгради. Осъществяването на владението като фактическо упражняване на власт върху поземлените имоти се изразявало през изминалия период в извършване на конкретни действия в тях и ползването им за различни цели и дейности. С оглед на пълноценното им ползване, дворовете в имоти с идентификатори *** и *** били бетонирани, а в имот е идентификатор *** била доизградена и се ползвала по предназначение силажна яма с размери 20 метра на 5 метра и дълбочина 4 метра, в която бил складиран фураж, който се ползвал през годината за изхранване на животните. В имотите само временно било съхранявано също така гориво, торове като амониева селитра и препарати за растителна защита, които с оглед на тяхното естество били прибирани в самите сгради или били използвани по предназначение. Ответникът бил ползвал поземлените имоти не само доколкото това е било необходимо за използване на постройките в тях според тяхното предназначение по смисъла на чл. 64 от ЗС /за достъп и ремонт при необходимост/, а в пълен обем цялата им площ. Владението върху поземлените имоти било осъществявано непрекъснато, постоянно, явно, несъмнено и спокойно. Никакви трети лица, включително и Държавата, не били извършвали трайно въздействие върху процесните имоти, не били отнемали владението, нито били предявявали към ответника относно имотите каквито и да е претенции от вещен или облигационен характер. През целия период от време, държавата като собственик на имотите бездействала и не е предприемала каквито и да е действия за стопанисване и управление на собствеността си, не била предприела и действия по установяване, регистриране и актуване на притежаваните от нея имоти, въпреки че е била задължена с императивни разпоредби на закона да стори това.