Решение № 14840 от 08.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14840 гр. С., 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110142079 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т С.“ ЕАД, ЕИК ........., твърди, че ответниците А. И. Т., ЕГН **********, И.

И. Т., ЕГН **********, А. И. Ц., ЕГН **********, Е. И. Т.-Т ЕГН **********, и С. А. Т. , като съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. ..... аб.№ 315632, в качеството си на наследници на И З Т, ЕГН **********, починал на 26.01.2009 г., дължат в условията на разделност сумата от 4952,85 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30. 04.2019 г. , ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 753,62 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г., сумата от 47,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30. 04.2019 г. ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,93 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., при следните квоти:

1/10 ид.ч. за А. И. Т., ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,

1/10 ид.ч. за И. И. Т., ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането;

1 мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,

1/10 ид.ч. за А. И. Ц., ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,

1/10 ид.ч. за Е. И. Т.-Т, ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,

6/10 ид.ч. за С. А. Т. , ЕГН ********** или сумата от 3000,01 лв., представляваща сбор от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 452,17 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г.; мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 5,96 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.

Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т С“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и Етажната собственост, договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 52750/2020 г. по описа на СРС. Претендира разноски.

Ищецът ангажира писмени доказателства и заявява относими доказателствени искания, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които са допуснати от съда и заключенията по тях, са приети по делото, без възражения от страните.

Конституираното по искане на ищеца трето лице-помагач „Т С“ ЕООД заявява становище за основателност на исковете и представя намиращите се при него документи, касаещи дяловото разпределение и документи за отчет на уредите, в процесния недвижим имот, които са приети като доказателства по делото и не са оспорени от страните.

Ответникът Е. И. Т.-Т , чрез особен представител адв. П Г, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Посочва, че от исковата молба не стават ясно исковите претенции за главница и лихви за какъв период се отнасят и в какъв размер. Оспорва наследодателят на ответницата да е бил потребител на топлинна енергия, тъй като не притежавал качеството 2 собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да е съществувало договорно отношение по доставка на топлинна енергия между него и ищеца. Оспорва ответницата Е.

Т.-Т да е приемала наследство на И Т. Възразява срещу твърденията, че ответницата била потребител на ТЕ, тъй като същата не притежавала правото на собственост или на вещно право на ползване по отношение топлоснабдения имот. Между ответницата и ищеца не съществували договорни отношения. Релевира възражение за давност.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата С. А. Т. оспорва исковете по основание и размер. Също така оспорва исковете и по допустимост с твърдения, че ответницата не била собственик или вещен ползвател на процесния имот. Поддържа, че приложения като писмено доказателство документ, представляващ молба от ДСК за вписване на законна ипотека, не било годно доказателство, от което да се установи собствеността върху имота.

Оспорва да дължи на ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като кредитор по тях било трето за спора лице, а в исковата молба липсвало твърдение за извършена цесия. В тази връзка оспорва и вземането за лихва върху главницата за дялово разпределение. При условията на евентуалност оспорва да е била предоставена услуга за дялово разпределение.

Допълва, че срокът на действие на сключения между „Т С“ ЕООД и етажната собственост договор бил изтекъл още на 28.08.2005 г. Твърди, че посочените данни в приложените към исковата молба съобщения към фактури не отговаряли на истината. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихва преди 29.10.2017 г. Твърди, че общият топломер, монтиран в сградата, в режим на етажна собственост, не отговарял на техническите изисквания и не са му били извършвани законоустановените проверки за годност. Оспорва ответницата или упълномощено от етажната собственост лице да е получило изравнителни сметки или уведомителни писма за дялово разпределение. Оспорва и квотите, при които ищецът претендира процесните вземания спрямо ответниците. Претендира присъждане на разноски.

Ответницата И. И. Т. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е извършила отказ от наследството на починалия си баща - И З Т, с молба вх.

№15019/06.08.2010г., като същият бил надлежно вписан в специалната книга на СРС под № 400/06.08.2010 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на разноски.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата А. И. Т. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че до 30.12.2017 г. е живяла постоянно в Кралство Испания, а след това имотът бил обитаван от майка й. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира присъждане на разноски.

Ответницата А. И. Т. не подава отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в хода на заповедното производство е депозирала мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което заявява, че се е отказала от наследството на баща си И З Т, за което представя доказателства – съдебно удостоверение за вписан отказ в Специалната книга на СРС, вписан под № 658 от 02.11.2011 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на 3 събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция към процесните отношения/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – Заповед № ДИ 9405-858/90 от 20.11.1990 г. на Председателя на ИК и Молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху процесния недвижим имот представляващ Апартамент № 191, находящ се в гр. С., ж.к. ...... за обезпечаване на отпуснат заем за закупуване на същия жилищен имот, закупен от купувачите И З Т и С. А. Т., по реда на НДИ с договор за покупко-продажба от 14.12.1990 г., както и от приетите по делото приложение към Протокол от 11.08.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици в сграда находяща се в гр. С., ....., представляващо Списък на етажните собственици, в което за ап.191 е вписан като собственик И З Т, който срещу подпис е декларирал, че в апартамента му има инсталирани 5 бр. радиатори, 4 бр. и вентили и разпределители, както и че ще заплаща стойността на потребената ТЕ в имота разсрочено, на 12 месечни вноски и Удостоверение за наследници от 05.07.2019 г. /на л.20/ от което е видно, че И Т е починал на 27.01.2009 г., като е оставил за свои наследници ответниците по делото, преживяла съпруга С. Т. и четири дъщери, съдът приема за установено, че ответниците по делото в качеството си на наследници на бившия собственик И З Т са придобили правото на собственост върху процесния апартамент 191, находящ се в гр. С., ...

Въпреки, че това обстоятелство се оспорва от ответниците, приетите в тази връзка Заповед за обезщетяване по НДИ от 20.11.1990 г. и молбата за вписване на законна ипотека в полза на ДСК, в която се сочи договорът за покупко-продажбата на имота от 14.12.1990 г., въз основа на който е отпуснат заема и съответно е вписана законната ипотека като обезпечение за кредитора, както и признанието на ответника А. Т., че имота се обитава постоянно от нейната майка С. Т., на чието име са издадени и индивидуалните справки за отопление и топла вода /приети по делото като неоспорени от страните, приложение на л.170,171 от делото/ според съда, макар косвено установяват твърдяните от ищеца факти по отношение на принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот, в частност, че същия през процесния период 2017-2019 г. е бил съсобствен, по наследство между посочените в ИМ 5 – ма ответника.

Не се твърди и не се установява да има последващи разпореждания с имота, след придобиването му през 1990 г. от страна на първата ответница и нейния съпруг – И З Т, 4 починал през 2009 г.. Не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото върху имота да е учредено и вещно право на ползване в полза на трето лице, което да не е прекратено към 01.05.2017 г., в който случай ползвателя ще има качеството на потребител на ТЕ и клиент на „Т С.“ ЕАД, а не „голия собственик“.

По делото са приети като доказателства съдебни удостоверения от СРС, съгласно които в Специалната книга на съда са вписани надлежно извършени откази от наследството на И З Т от две от неговите дъщери, настоящи ответници – И. Т. и А. Ц.. Въпреки заявените възражения от страна на другите ответници, чрез назначените им особени представители, че тези откази не са произвели действия, тъй като са били предшествани от приемане на наследството, чрез конклудентни действия, те не се доказаха, поради което съдът приема, че след заявените откази от наследството на И Т, ответниците И. Т. и А. Ц., не са придобили припадащата им се идеална част от собствеността върху процесния топлоснабден имот апартамент № 191, респ. същите нямат качеството на потребители на доставяната до него ТЕ. Последното води до извод, че спрямо тези две ответници, исковете се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне. По делото не са предприети от ищеца действия за изменение на исковете по размер, съобразно установените откази от наследство, поради което същите спрямо останалите трима ответника следва да се разглеждат в първоначално заявените размери.