Решение № 2665 от 10.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. В., 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110100955 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. КР. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. В. № * срещу „В.К.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.” 7, бул. „Д. Н. № *. АТЦ „С. ц. ет. *, офис * иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника сумата от 1094,64 лв. (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., представляваща сбора от неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 269,64 лв. и такса по чл.1, ал.3 от договора за експресно разглеждане на документи в размер на 825,00 лв., заплатени при липса на правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди чрез адв. Д.С. твърди, че на 20.09.2019 г. между страните е сключен Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № *, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 1500,00 лв. за срок от 44 седмици платим на 22 вноски от по 118,49 лв. и фиксиран лихвен процент 40.32 %. В чл.1, ал.3 от договора била предвидена такса в размер на 825,00 лв. за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем, като заплащането □ било разсрочено до края на договора, а дължимата сума добавена към размера на погасителната вноска.Съгласно чл.5, ал.2 от договора заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 550,00 лв., в случай, че не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.

Неустойката също била разсрочена на равни части и прибавена към всяка погасителна вноска. По посочения начин крайният размер на дължимата месечна вноска достигнал 143,49 лв., а общото задължение до размер от 3156,78 лв. Поддържа се, че на 20.09.2019 г. кредитът бил усвоен, а впоследствие всички дължими суми били погасени с плащания както следва: сумата от 143,49 лв. на 20.09.2019 г. с ПКО № *, сумата от 287,00 лв. на 26.11.2019 г. с ПКО № *, сумата от 154,00 лв. на 15.01.2020 г. с ПКО № *и сумата от 441,00 лв. на 28.01.2020 г. с ПКО *. Останалите суми по договора също били платени от ищеца, като последната част в размер на 1068,01 лв. към 18.02.2020 г. била погасена чрез вземането на нов паричен заем - „Standart 14” № *г. Излага се, че неустойката е нищожна поради противоречие на добрите нрави, както и че излиза извън границите на присъщата □ обезпечителна функция, тъй като дължимостта □ била уговорена при непредоставяне на 1 обезпечение. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора е неравноправна по смисъла на чл.

146, ал.1 вр. с чл. 143 от ЗЗП. В тази връзка сочи, че договорът е сключен при при предварително определени от ответника договорни клаузи, върху съдържанието на които не е можел да влияе. Поддържа, че в договора липсва ясно посочена методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти са включени в ГПР и как се формира стойността от 49.34 %. Сочи, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, защото оскъпява кредита с допълнителна сума от 550,00 лв., която не е включена в посочения в договора ГПР. Поддържа нищжоност съответно неравноправност на клаузата на чл.1, ал.З тъй като таксата от 825,00 лв. възлиза на риблизително 55 % от размера на замеа, поради което липсва еквивалентност нея и извършената услуга от заемодателя. Излага, че клаузата не е уговорена индивидуално, доколкото размерът на таксата за експресно разглеждане е предвиден в Тарифа на „В.К.” ООД. Поддържа, че с посредством нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлява и скрит разход по договора, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и целял заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това по договора за паричен заем била платена сума в размер на 10,00 лв., представляваща такса кандидатстване. Поради изложеното описаните суми в общ размер на 1375,00 лв. били получени от ответното дружество при липса на основание, поради което и ищецът моли за осъждане ответникът да му заплати сумата и направените по делото разноски. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „В.К." ООД, е подал отговор на исковата молба, чрез адв. А. Н. от АК - М., с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

Не се оспорва сключването между страните на Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г. на договор за кредит в размер на 1500,0лв. Излага се, че такса за експресно разглеждане е начислена по жеалниет на ищеца да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката. Сочи, че на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр.

Поддържа, че ищецът предсрочно е погасил задълженията си по заема в общ размер от 2816,00 лв., както следва: 1500,00 лв. главница, 201,36 лв. договорна лихва, 269,64 лв. неустойка по чл. 4 от договора, 825,00 лв. такса за експресно разглеждане, 20,00 лв. разходи за събиране на вземане. Сочи се, че са извършени следните плащания от заемополучателя: на 20.09.2019 г. е погасена първата вноска от 143,49 лв., на 02.10.2019 г. с плащане от 287,00 лв. е погасена втора и трета вноска и частично четвърта с 0,02 лв., на 25.10.2019 г. с плащане от 287,00 лв. е погасен остатъкът от четвърта и пета вноска и частично с 0,04 лв. шеста вноска, на 25.10.2019 г. с плащане от 287,00 лв. е погасен остатъкът от шеста вноска, седма, както и частично с 0,06 лв. осма вноска, на 15.01.2020 г. с плащане от 154,00 лв. е погасена осма вноска, 10,00 лв. разходи за събиране на вземане, както и частично с 0,57 лв. девета вноска, на 28.01.2020 г. с плащане от 440,00 лв. е погасена сумата от 10,00 лв. разходи за събиране на вземания, изцяло девета, десета и единадесет вноска, а с 1,10 лв. частично е погасена дванадесетта вноска, на 18.02.2020 г. с плащане от 1216,51 лв. е погасена 403,11 лв. такса за експресно разглеждане и главница от 813,40 лв. съставляваща 12 до 22-ра вноска. Сочи, че клаузите уреждащи задълженияте за такса и неустойка са действителни. Излага се, че не съществува забрана за обезпечаване на заемите, както и че условията на обезпечението не са невъзможни за изпълнение. Поддържа, че законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще се компенсират с нея. Излага се, че ищецът е можел да не встъпи в договорни отношения с кредитора, както и че договорът е сключен при индивидуални условия. Поддържа се, че ищецът не е възползвал от правото си да се откаже от договора. Оспорва се начислената неустойка да представлява скрита лихва и че е следвало да се калкулира в ГПР, като се сочи, че клаузата не нарушава и чл. 33, ал.1 от ЗПК. По отношение таксата за експресно разглеждане се сочи, че ищецът е имал избор дали да изчака десет дни или да се възползва от услугата за експресно разглеждане. Излага, че нормата на чл. 11, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да се посочват всички разходи включени в ГПР, като използваният термин „допускания“ означава предвиждания, а не разходи по смисъла на ГПР. Излага, че към датата нсключване на договора задължението за неустойка не е било възникнало и поради това не може да се включи в ГПР. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Д.С., чрез който поддържа изразената позиция по спора.

2

В о.с.з. ответникът не се представлява, с писмено становище докладвано от съда поддържа изразената позиция по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – плащането на сумата от сумата от 1094,64 лв. по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., представляваща сбор от неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 269,64 лв. и такса чл.1, ал.3 от договора за експресно разглеждане на документи в размер на 825,00 лв.

В тази връзка между страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че ищецът е усвоил отпуснатия кредит по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г. и че кредитът е предсрочно погасен, съответно твърденията на страните си кореспондират по въпроса, че ищецът е заплатил на ответника общо сумата от 2816,00 лв., от които 1500,00 лв. главница, 201,36 лв. договорна лихва, 269,64 лв. и 20,00 лв. разходи за събиране на вземане, както и исковата сума от 1094,64 лв. (първоначално предявена като 1375,00 лв.) съставляваща сбор от платена неустойка по чл. 4 от договора в размер на 269,64 лв. и 825,00 лв. такса за експресно разглеждане. Респективно съдът намира за установено по делото, че процесната сума от 1094,64 лв. е излязла от патримониума на ищеца и е преминала в този на ответника.

Следователно ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест по кондикционната претенция, поради което възниква задъжението на ответника по делото да установи наличието на правно основание за получаване или задържане на визираната сума, като съобразно конкретиката на казуса, следва да установи наличие на валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., усвояването на кредита от ищеца, изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между ищеца и ответника е представен препис Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г. , с който ответникът се е задължил да отпусне на ищeца заем от 1500,00 лв. за срок от 44 седмици, при фиксиран годишен процент в размер на 40,32 %, ГПР от 49,34 % и обща стойност на плащанията в размер на 2606,78 лв.

Доколкото страните не са оспорили автентичността на волеизявленията си в договора, нито усвояването на заема от 1500,00 лв. от ищеца, а напротив визирanите праворелевантни факти са обявени за безспорни и ненуждащи се от доказване по делото, съдът приема, че волеизявленията направени в процесния договор обвързват страните валидно в рамките на допустимата свобода на договаряне на облигационно заемно правоотношение от 20.09.2019 г., по което ищецът е изправна страна, с оглед доказаното предоставяне на заеманата сума.

Доколкото обаче процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите му следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.

Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя н а необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят , индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

Разпечатката съдържа 23 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7422f8ac-4c79-4639-9cc4-3afd951375cf