Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 881 от 11.12.2020, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2398/2020
Вид
Решение № 881
Подписан
11.12.2020
В сила
02.02.2021
Състав
Николай Минчев Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Добрич , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Николай М. Николов като разгледа докладваното от Николай М. Николов Гражданско дело № 20203230102398 по описа за 2020 година

Подадена е искова молба от П. К. Д., ЕГН ********** с адрес град К., ул.”***” № ***, срещу “Водоснабдяване и канализация” AД Д. със седалище и адрес на управление: град Д., бул. „Трети март” № 59, ЕИК 204219357, представлявано от изп.директор Т. И. Г., за постановяване на решение, по силата на което да се признае уволнението на П. К. Д. за незаконно и се отмени Заповед № ЛС-05-965 от 14.07.2020г., издадена от прокуриста на дружеството П. П. като незаконосъобразна; да се възстанови ищецът на заеманата от него длъжност преди уволнението – „***” при район К.-Ш., както и се осъди ответникът да заплати сторените разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че трудовият договор между страните е бил прекратен и наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Счита се, че това уволнение е незаконно, а заповедта – назаконосъобразна.

Това е така, тъй като заповедта е немотивирана – липсват фактите, довели до правното основание. Не е посочено какво конкретно е нарушено, поради което не и описано – не става ясно дали се отнася за закъснения или напускания на работа на посочените дати. Не е спазена процедурата на чл.193, ал.1 КТ – изискани са обяснения за нарушения, които не са описани в заповедта. Не са посочени конкретни часове, а предполагаеми, че е прибиран 1 автомобилът на посочения адрес. В тази връзка се твърди, че не е връчвана заповед за определяне място за прибиране на служебния автомобил. Твърдят се нарушения на чл.189, ал.1 и чл.193, ал.1 КТ относно задължението на работодателя за събиране и оценка на релевантните факти и обстоятелства във връзка с процедурата по дисциплинарно наказание.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от трудов договор № 92 от 02.06.2014г., ищецът е бил назначена на длъжността „***” в ответното дружество при район К., считано от тази дата със срок на изпитване по чл.70 КТ вр. чл.67, ал.1, т.1 КТ. Приложена е дъжностна характеристика от 03.06.2014г.

С вх.№ ЛС-23 от 01.07.2020г. е поискано от ищеца да представи информация дали не попада в категорията на защитените лица по чл.333 КТ, връчено на 07.07.2020г. Със заповед № ЛС-05-850 от 30.06.2020г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.187, ал.1, т.3, предл.второ и т.9, предл.второ КТ за неспазване на техническите и технологични правила за работа и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средство, които действия са извършени на 09.05.2020г. и 10.05.2020г. и дадени писмени обяснения Вх.№ ВиК-1731#1 от 15.06.2020г. и вх.№ ВиК-1731#2 от 15.06.2020г. В тази връзка са приложени пътни листове за периода 09.05.2020г. и 10.05.2020г., справка за разходите по работни карти, горива, покана вх.рег.№ ВиК – 1731 от 11.06.2020г., с която прокуристът на ответното дружество е изискал от ищеца да даде писмени обяснения по въпросите, касаещи нарушения в тези два дни.

По делото е приложено трудовото досие на ищеца, съдържащо и справки за пътни листове за периода 01.06.2020г. до 19.06.2020г.; покана вх.

№ ВиК – 1856 от 22.06.2020г. от прокуриста на дружеството до ищеца за даване на писмени обяснения по въпросите: защо на посочени дати в периода 01.06.2020г. до 19.06.2020г. повереният му служебен автомобил „ Great wall steed“ с рег.№ *** е нощувал на адрес в град К., ул.“***“ и бул.“***“ ***, въпреки разпореждане на инж.Д. П., нач. на район К. - Ш., същите да нощуват в управлението, както и защо на посочени дати в същия период служебният автомобил е прибиран преди края на работното време. Обяснение е дадено с вх.№ ВиК – 1856#1 от 29.06.2020г. Със заповед № ЛС-05-965 от 14.07.2020г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като в мотивите е посочено, че в периода 01.06.2020г. до 18.06.2020г. ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като преждевременно е прибирал служебния си автомобил и е напускал преждевременно работа, както следва: 01.06.2020г. – 2

15,13 часа, 02.06.2020г. – 14,47 часа, 05.06.2020г. – 14,57 часа, 08.06.2020г. – 15,02 часа, 11.06.2020г. – 14,42 часа, 17.06.2020г. – 14,49 часа, 18.06.2020г. – 15,51 часа.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От изложеното съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

В случая елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото правоотношение по чл.330, ал.2, т.6 КТ са следните: виновно неизпълнение на трудови задължения на работника/служителя към работодателя; писмено волеизявление от работодателя; получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.

Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя. Съгласно същата, нарушителят се наказва с предвидените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания – забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Така нареченото дисциплинарно производство съдържа норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание.

Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза.

Това са нормите на чл.195, ал.1 КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл.193, ал.1 КТ, съдържаща задължение за работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание, нормата на чл.194, ал.1 КТ, съгласно която се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в закона, и чл.189, ал.1 КТ – норма, установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното нарушение.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е главен и конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде отхвърлен, решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност – от прекратено трудово 3 провоотношение, към отмяна на прекратяването). Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е упражнил правото си в съответствие със закона.

За осъществяването на фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.1 КТ е от значение кой от съставите на нарушението се визира – закъснение за работа или преждевременно напускане на работа. В сравнение с общия състав на чл.187, т.1 КТ са налице количествени признаци – повторяемост, най-малко три пъти в рамките на един и същ календарен месец, в различни дни, продължителност не по-малко от 1 час. В случая се твърди от страна на работодателя, че работникът е напускал преждевременно работа, като се сочат конкретни дати и часове.

Налице са твърдения за неоснователност на уволнението, поради което съдът приема, че са въведени оплаквания относно процедурата при определяне на дисциплинарното наказание.

Твърдените от работодателя нарушения касаят месец юни 2020 год.

Приложена е разпечатка от GPS системата на дружеството, която фиксира местоположението на служебния автомобил, ползван от ищеца. Същата дава представа за местоположение на МПС, но не дава представа какво е местоположението на водача. В своите обяснения от 22.06.2020г. същият заявява, че на 01.06.2020г. е бил в отпуск, а за следващите дни посочва работите, които е извършил на съответната дата, което не е опровергано от работодателя.

Нарушенията по чл.187, т.1 КТ съставляват накърняване на правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно или частично неизпълнение на основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение на работодателя през определено работно време за изпълнение на възложената работа.

Съгласно установената съдебна практика, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед

/вж.

Решение № 849/12.01.2011г. по гр.д.№ 40/2010г. на ВКС, І V г.о. и др./. В 4 процесния случай атакуваната заповед № ЛС-05-965 от 14.07.2020г. формално отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ . В поканата от 22.06.2020г. се съдържат данни за наличие на заповед на началника на района за местодомуване на служебните автомобили, но такава не е приложена към делото, към преписката по дисциплинарното производство, липсват данни да е била връчвана на ищеца и същият да е запознат с нея. Липсват данни за наличие на Правилник за вътрешния трудов ред, в който да са ясно очертани правата и задълженията за длъжността „***“, такива, свързани със спазване на утвърдено от работодателя работно време – начало и край, почивка, начина, по който се установява контрола по спазването му от прекия ръководител. Не се установява това и от приложената длъжностна характеристика – липсват каквито и да било изисквания, свързани с местоработата на ищеца, взаимодействието му с другите длъжности, работно време, разположение, когато не е на терен и при налична авария. В тази връзка въпросите, на които е следвало да дава обяснения същият, са свързани с отговори защо служебният автомобил „Great wall steed“ с рег.№ ТХ 21 47 ХЗ не е домувал в управлението и защо е бил прибиран преди края на работното време на посочените дати. Въпроси, които косвено са насочени към твърдения на работодателя за предварително напускане на работното място и фактически не кореспондират с тях. Поради неправилно зададените въпроси, е останал неизяснен основният - дали е налице предварително напускане на работното място на посочените дати и за какво време. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ съдържа изрично определени изисквания към заповедта за дисциплинарно наказание. Конкретното нарушение следва да бъде описано с обективните и субективните му признаци. В случая е налице твърдение за нарушаване на трудовата дисциплина от ищеца, който прибирал преждевременно служебния автомобил, като се прави извод, че е напускал преждевременно работа. При липсата на каквито и да било доказателства за това какво е работното време на длъжността „***“, каква е връзката между ползването на служебния автомобил, местоработата на ищеца и напускането й, предположението, че от местоопределянето на служебния автомобил с джи пи ес следва, че е налице и предварително напускане на работа, е погрешно.

Настоящият състав намира, че възраженията на пълномощника на ищеца в тази насока са изцяло основателни и следва да се уважат. Това е така, тъй като липсата на такива задължителни елементи от заповедта не може да се санира 5 в хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя и прави невъзможен и съдебният контрол на оспореното наказание. Преждевременното напускане на работа, за да бъде основание за най-тежкото дисциплинарно наказание, трябва да обосновава признака по чл.190, ал.1, т.1 КТ, а именно – да са налице три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, каквото поведение се сочи в заповедта, но нито се обосновава от ответника в мотивите, не се и доказва. Нещо повече. В самата заповед е посочено, че наказанието се налага на основание чл.190, ал.1, т.1 КТ за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, т.е. механично е посочен законовия текст, без да се уточнява изрично в какво се състои фактическото нарушение. Ето защо съдът намира, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконна и следва да бъде отменена, като по този начин се уважи главният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.