Решение № 38 от 13.01.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 38

Монтана, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

МАРИЯ НИЦОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20247140600530 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Г. Р. Н. от [населено място], общ. Русе, [улица], чрез адв. В. В. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 3, против Решение № 202 от 05.11.2024г. постановено по АНД № 20241630200828 по описа на Районен съд – Монтана. С обжалваното съдебно решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-0996-001088 от 06.06.2024 г. издадено от Началник РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 на министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на Г. Р. Н., е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Г. Р. Н., чрез пълномощника си адвокат В. В., в касационната жалба навежда доводи за незаконосъобразност, като счита решението на въззивния съд за постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено ведно с потвърденото с него НП. Твърди, че въззивният съд не е осъществил съдебен контрол върху издаденото НП по реда на НПК. Сочи, че доказателствената тежест по НПК тежи на АНО, а не на жалбоподателя, тъй като в рамките на административно наказателното производство въззивния съд следва да прилага НПК и да цени събраните по реда на НПК доказателства. Излага, че цененето на други доказателства - писмени и гласни, които не са събрани по реда на НПК е порочно и съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на неотстранимите. Поддържа изложеното в жалбата пред районния съд. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява, не се явява и процесуалния му представител адв. В. В..

Ответника по касационната жалба Началник РУ - Монтана в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за извършено административно нарушение, санкционния акт е бил постановен при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, настоящата инстанция прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че атакуваното Наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 21.05.2024 г., в 21:15 часа, в [населено място], обл. Монтана по [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място] касатора е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Б. П.. При спирането за проверка на Г. Н. е установено, че същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, а именно 0.84 % промила в издишания от него въздух. Пробата е извършена с техническо средство „Алкотест“ 7510 „Дрегер“, като на водачът е издаден талон за медицинско изследване за явяване на кръвен тест в ЦСМП – Монтана със срок от 60 мин., до 22:30 часа. Н. не се е явил в медицинското заведение и не е дал кръв за изследване. С тези си действия е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложеното административно наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приел за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Изцяло е кредитирал показанията на свидетеля С. Л. М. – актосъставител и И. Л. Л. – свидетел по установяване на нарушението и по съставяне на акта. Съдът е счел, че свидетелите ясно и методично обясняват как и при какви обстоятелства е установено нарушението, като е приел, че липсва индиция за заинтересованост.

От правна страна въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на Г. Н. за извършеното административно нарушение. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, а административно наказаното лице не е доказало по никакъв начин твърденията си с надлежни доказателствени средства годни да оборят фактическите констатации на ответника. Възприел е, че действително в обжалваното наказателно постановление наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН като не е посочил отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието, но това нарушение не е съществено и не води до промяна на обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение, респективно до отмяна на наказателното постановление на това основание. В хода на АНП, както правилно е посочил въззивния съд по никакъв начин не се препятства административно наказаното лице да разбере и да организира защитата си срещу вмененото му административно обвинение. Изложени са мотиви, че разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП точно посочва размера на наложеното административно наказание и в конкретният случай наказващият орган е ограничен във възможността да определя същото в законоустановения размер. Въззивният съд сочи, че в чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН е предвидено, че издаването на наказателно постановление без наказващият орган да е предложил сключване на споразумение по ал. 1, изр. 2 на същия текст /за сключване на споразумение до нарушителя/, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място правилно въззивния съд не е установил допуснато нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Водачът е изпробван с техническо средство, което е отчело алкохол над 0.5% промила, а именно 0.84 % промила, съставен му е АУАН и е издаден талон за медицинско изследване. Това, че лицето не се е явило за да направи такова изследване съдът е счел, че не може да бъде възприето като съществено нарушение на процесуалните правила. Правилно е посочено и законодателно разписано в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „..Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване". Законосъобразно въззивния съд е приел, че не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид, а и видно от справката за нарушител /л. 13-17 от въззивното дело/ Н. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. В случая правилно е определен размерът на наложеното наказание, съгласно предвиденото в материалния закон.

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите изложени във въззивното решение, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема като мотиви към своя съдебен акт.

Въззивния съд е постановил един правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Касационният състав намира, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че административнонаказаното лице, настоящ касатор, на визираната в акта и наказателното постановление дата, час и място, като водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] е управлявал същия след употреба на алкохол установена с техническо средство „Алкотест“ 7510 „Дрегер“, който отчел 0.84 % промила в издишания от водача въздух, както и че Н. не се е явил в медицинското заведение и не е дал кръв за изследване по издадения му талон.

Тъй като, делото е изяснено от фактическа страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка, настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи обоснован извод, че административно наказаното лице е извършило от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Нарушението се потвърждава по безспорен начин както от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от неопроверганата доказателствена сила на съставения АУАН, така и от факта, че касаторът при подписване на съставения му АУАН е посочил, че има възражения, но такива не са постъпили при АНО в законово определения срок. Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства изцяло кореспондират с установеното от административно наказващия орган.

Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно административно наказващият орган е наложил предвидените в приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя. Следва да се посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитимият интерес е свързан с живота и здравето на участниците в движението, тоест случая не може да се приеме за маловажен.

Касационния състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие не само с разпоредбите на НПК, но и с принципите визирани в НПК свързани с разкриване на обективната истина, както и действащата към момента на административното нарушение Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, като споделя напълно направените въз основа на тях правни изводи.