Акт от 26.01.2021, Районен съд - Силистра

Р

Е Ш Е

Н И Е №260008 гр. Силистра, 26 януари 2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНЕТ

БОРОВА при секретаря А. А. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 793 / 2020 г. на съда и се произнесе, като взе предвид следното :

Ищецът В.С.Ц. с ЕГН **********,*** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 335.30 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски за производството, също със законна лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът

Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. не е подал писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание и не депозира становище по иска.

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Страните са били в трудовоправни отношения, прекратени на основание чл.325, ал. 1, т. 1 от КТ на 06. 01. 2020 г. по взаимно взаимно съгласие на страните, изразено писмено, видно от представената Заповед № 1837 / 31. 12. 2019 г. на Кмета на Община С. Тъй като към този момент ищцата е притежавал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е упражнила правото си да се пенсионира, поради което счита, че ответникът й дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Работодателят - ответник в производството също е счел, че обезщетението е дължимо, тъй кат с последваща заповед № 185 / 10. 01. 2020 г. е наредил на ищцата да се изплати дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Въпреки това, по делото няма спор, че обезщетението не е изплатено на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, като това обезщетение се изплаща само веднъж.

Следователно, предпоставките за заплащането на обезщетението са три - прекратяване на трудовото правоотношение, работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отрицателната предпоставка - работникът да не е получавал вече такова обезщетение.

Няма спор между страните относно наличието и на трите предпоставки.

Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения е основателна и ответникът дължи изпълнение.

Основанието за възникване на задължение за плащане на това обезщетение е наличието на придобито право на пенсия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Наличието на такова право не се оспорва от ответника, напротив, същото е отразено като основание за издаване на заповед № 185 / 10. 01. 2020 г. Именно от момента на прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало и задължението на работодателя да обезщети ищеца с обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, поради което и от този момент е дължимо обезщетение за забавено изпълнение.

По изложените мотиви, съдът счита предявените претенции за основателни и ги уважава изцяло.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 130.00 лв.

На основание чл. 359 от КТ, ищецът е освободен от първоначалното заплащане на държавна такса, но при уважаване на исковете му, тя се дължи от ответника. В случая, той следва да внесе по сметката на Силистренския районен съд сумата от 50.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. да заплати на В.С.Ц. с ЕГН **********,***, сумата от 335.30 / триста тридесет и пет лв. и 30 ст. / лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 29.

07. 2020 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. да заплати на В.С.Ц. с ЕГН **********,*** сумата от 130.00 / сто и тридесет / лева – разноски по гр.д.№ 793 / 2020 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. да заплати по сметката на

СРС сумата от 50.00 / петдесет / лева - държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: